Програма за управление на правителството. Ще коментирам само отделни акценти от програмната декларация. За по-сериозна оценка е добре да се изчака програмата за управление


Латинска Америка е новата арена за фармацевтичните компании



страница2/4
Дата17.10.2018
Размер0.62 Mb.
#90185
ТипПрограма
1   2   3   4

Латинска Америка е новата арена за фармацевтичните компании

Евтините генерични лекарства стават все по-популярни, а големите компании се опитват да запазят позициите си
Представете си, че фармацевтични продукти участват в борба свободен стил в Мексико. От едната страна на ринга е Kikuzubam (генеричен медикамент за лечение на рак, което се произвежда в Мексико), лекарството на бедните. А от другата е неговият скъп конкурент Rituximab, който е произведен от богатата фармацевтична компания "Рош". Преди мача Kikuzubam се надсмива над съперника си, като му заявява, че и той е издръжлив. Съдията му дава да спечели първия рунд, като заявява, че "няма нужда от клинични тестове".

Правилата обаче се променят във втория рунд. Съдията сега иска да бъдат направени тестове. На Kikuzubam започва да му става горещо. Публиката - феновете на Kikuzubam, които "го обичат, той е толкова евтин!" - освирква решението. По-късно се стига и до нокаут, когато съдията отнема разрешителното на Kikuzubam. Едно, две, три, четири... Шампионът на бедните не може да се изправи и да продължи битката. Поне засега Rituximab, скъпят швейцарски съперник, остава кралят на ринга.



Добре дошли в глобалната битка

между биотехнологията и генеричните лекарства, които започнаха да воюват в Северна и Южна Америка. Наградата? Огромен и разрастващ се пазар в битка с тежките заболявания.

Основният проблем е липсата на правила. Държавите са склонни да купуват евтини генерични лекарства с по-малко сертификати. Големите лаборатории се противопоставят, като дават на съд конкурентите си. Засега лаборатории, правителства и пациенти маневрират, за да защитават интересите си.

Доскоро големите компании смятаха, че фармацевтичните продукти не могат да бъдат копирани. Оказа се, че са сгрешили, а битката промени правилата, на базата на които правителствата трябва да наказват нарушителите, чийто продукти влизат на пазара, тъй като патентите им са изтекли в изминалите 20 години. Ето тук се намесват лобистите - още една област, в която липсват правила!

От страна на фармацевтичните компании лобирането води до отлагане на дебатите и на одобрението на правила, които да регулират генеричните лекарства, смята Хуан-Мигел Аная от Центъра за изследване на автоимунните заболявания към колумбийския университет "Росарио". Лобирането може да се осъществява по необичаен начин: посланикът на Колумбия в САЩ Луис Карлос Вилегас разгневи колумбийските законотворци, след като уведоми колумбийското Министерство на здравеопазването през юли 2014 г., че американски компании имат "притеснения" заради решение, взето от ведомството, предвиждащо да бъдат регулирани генеричните лекарства. "Лобира ли той за тези фирми?", попита един от сенаторите в Колумбия.

"Пий го, ако така се чувстваш щастлив"

Според Андрес Фелипе Кардона, ръководител на неправителствена организация за борба с рака, правителствата винаги искат да плащат по-малко. "Държавата не я е грижа дали едно лекарство е ефективно или не. За нея е важно да плаща по-малко. В някои държави, като Еквадор и Аржентина, режимът е напълно разхлабен и те позволяват на всички лекарства да влизат."

След нокаута на Kikuzubam през март лекарството бе напълно изтеглено от пазара. Междувременно компанията "Рош" изглежда ще възстанови разрешителното си. Това ли е краят на историята? Съвсем не. Оказва се, че има и трети играч, който също има своите претенции: Reditux - генерично лекарство, направено от индийската лаборатория Dr Reddy.

Reditux може да се намери в Еквадор, Перу, Чили и Боливия. Лабораториите, които го разпространяват, вече са обвинявани от "Рош", че се опитват с какви ли не трикове да държат лекарството далеч от регионалните пазари, въпреки че хората искат да го използват.

Заради липсата на дебати за генеричните лекарства много от лекарите в Латинска Америка не са наясно с техните качества. Когато Лаура Париля преминава в Мексико сити курс на лечение с химиотерапия заради рак на гърдата, роднини й препоръчват да взима Interferon, за да намали страничните ефекти. "Попитах лекаря, а той с пълно безразличие ми каза: "Няма нито да ти помогне, нито да ти навреди; вземай го, ако това те прави щастлива", разказва тя.

Много лекари "нямат представа" за разликите между патентованите и генеричните лекарства, обяснява Ричард Салватиера, който ръководи здравна фондация. "Понякога те сменят едно лекарство с друго, без пациентът да знае за това".



Всички погледи са насочени към Бразилия

Липсата на дискусии е нещо необичайно, като се има предвид колко много от лидерите на страните в Латинска Америка страдат от рак. Списъкът включва президента на Венецуела Уго Чавес, който почина през 2013 г., бившия парагвайски държавен глава Фернандо Луго, президентката на Аржентина Кристина Кирхнер, бразилските президенти Лула да Силва и Дилма Русеф. След като Русеф бе диагностицирана с лимфом и бе лекувана с Rituximab, пациентите в Бразилия се обърнаха в съда с искане лекарството да бъде достъпно в обществените болници. Страната се готви да започне производството на свой продукт, тъй като патентът на Rituximab изтече преди две години.

Бразилия в момента е най-големият пазар и най-големият производител на генерични лекарства в Латинска Америка, като това се осъществява с подкрепата на правителството. Фирмите са насърчавани да инвестират в производството на продукти, чиято покупка от обществените здравни власти е гарантирана чрез публично-частни партньорства. "Това ще позволи на страната да произвежда свои собствени фармацевтични продукти в Бразилия", обяснява Рейналдо Аркури от BrasilPharma.

Големите лаборатории наблюдават Бразилия, въпреки че и самите те започнаха да произвеждат генерични лекарства. Промяната на възгледите им е очевидна, след като одобриха държавните инициативи на Бразилия да развива генеричните лекарства. "Това е глобален и естествен ход", казва Вера Валенте, ръководител на отдела за генерични лекарства в компанията "Мерк". "Компанията реши да приеме тази кауза и направи специално свое подразделение. Ако ние не го направим, то друг ще го направи".

Първите правила, касаещи генеричните лекарства, бяха направени от Европейската агенция по лекарствата през 2005 г. Световната здравна организация издаде разпоредба през 2010 г., а американските щати използваха тези текстове, за да създадат своя регулация. Засега няма глобални разпоредби, нито пък орган, който да проверява продуктите и ефектите им върху пациентите. В Латинска Америка производството на генерични лекарства функционира главно по правилата, прилагани за патентованите медикаменти. "Попитайте някой в страната дали тези лекарства действат, и ще ви кажат: "Разбира се, никой не е умрял от тях", казва Ричард Салватиера. "Никой обаче не знае какви точно са ползите от тях".

Използването на генерични лекарства ще продължи. Когато онкологът Хайме де ла Гарса оглави Националния институт по онкологични заболявания в Мексико, той избра генерично пред патентовано лекарство заради цената му, която бе наполовина по-ниска. Той си спомня, че представителят на фирмата "Бристол-Майер Скуиб" дошъл, за да му каже, че генеричното лекарство, което си е избрал пред техния продукт, "не е добро". Години по-късно този представител работи "във фирма, произвеждаща генерични медикаменти, и аз го попитах защо. А той отговори, че пазарът се е променил".

Идва ред на третия рунд от мача...


Здравната каса ще получи 100 млн. лв.
Новоизбраното правителство подкрепя изготвения и внесен в парламента проект на промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2014 г. Той предвижда да се отпуснат допълнително 100 млн. лв. за здравноосигурителни плащания до края на годината.

Проектът беше одобрен на заседание на тристранния съвет през октомври. Средствата ще бъдат за плащания на - 50 млн. лв., лекарствена терапия при онкологични заболявания -15 млн. лв., за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 10 млн. лв., и за лекарства за домашно лечение и диетични храни - 25 млн. лв.

Това ще бъде втората актуализация на бюджета на касата за тази година. През август тя получи 225 млн. лв. По оценки на Надзорния съвет на НЗОК от юли допълнителният дефицит в системата възлиза на около 400 млн. лв. Според кабинета "Борисов" дофинансирането на остатъка от недостига може да бъде за сметка на очаквано преизпълнение на приходите по бюджета на касата.
Д-р Ваньо Шарков става заместник на д-р Москов
Бившият син депутат д-р Ваньо Шарков става заместникминистър на здравеопазването. Ведомството също се оглавява от представител на Реформаторския блок - д-р Петър Москов, който е твърдо решен да направи сериозна реформа.

Шарков е известен като човек на Надежда Нейнски от бурните и драматични времена на СДС. В 40-ия парламент Шарков бе един от най-дейните сини депутати, но бе изключен от партията си и от парламентарната си група заради това, че не премълчаваше критиките към собствените си съпартийци. Днес той е част от ръководството на партия "Синьо единство".

Другият заместник на Москов е икономист - Димитър Бъчваров. Той е специализирал макроикономика в Харвард. Началник на кабинета е д-р Пламен Кенаров. Беше депутат от НДСВ В 39-ото НС.

Заместник-министри на транспорта стават Антон Гинев и Валери Борисов, които са изпълнявали длъжността в предишни правителства, съобщиха от "Дондуков" 1.


Проф. Крум Кацаров: Новото ще дойде от лекарите, не от държавата

Жулиета Недялкова
- Само в рамките на 2014 г. станахте началник на ВМА, доктор на медицинските науки, лекар на годината и професор. Името ви беше спрягано и за здравен министър. Какво още предстои?

- Беше една луда година. Официално предложение за министър не съм получавал. Иначе най-ценно за мен беше отличието лекар на годината, защото бях избран от своите колеги. Това е най-обективното признание, което съм получавал.



- Всички говорят за реформи в здравеопазването, но могат ли да се случат те без пари?

- Без финансов ресурс не може да се реформира абсолютно нищо. Изначалното зло са парите или липсата им. Първо трябва да знаем точно какво и как ще променяме и това да е подсигурено с необходимите средства. Другото са празни приказки.



- Всъщност секторът не се ли намести вече?

- Той се самонамести според това, с което разполага като икономически параметри. Всяко пипане в рамките на тези пари само ще доведе до нови трусове. Обаче реформи са необходими - както в доболничната, така и в болничната помощ.



- Защо за всичко са виновни болниците?

- Болниците се мъчат да оцеляват в едни изкуствени параметри. Те предлагат продукт, който струва определена цена. И как оцелява един търговец, който произвежда нещо за 1000 лв., а го продава за 600 лева? Няма как, той е обречен на фалит. И за това не са виновни болниците. На всеки българин се полагат по 240 евро за здраве на година. И с тези 240 евро се опитва да си купи нещо, което струва 800-1000 евро.



- Как приемате идеята на новия здравен министър д-р Петър Москов болниците да не са търговски дружества?

- Това е много сложно и предполага законодателни промени. Всеки министър има право на 100 дни и съсловието му желае успех. Но проблемът не е, че болниците са търговски дружества, а че превърнаха нас, лекарите, в търговци. Всеки ден ни се налага да обясняваме на пациентите, че трябва да си купят този инструмент, онова лекарство, конци, марли, да си носят чаршафи. Болният идва при нас за помощ, а ние му искаме пари и започваме да му обясняваме кое плаща касата и кое не. Той дошъл човекът с болката си, а аз му викам дай сега 500 лева.



- Кои са най-належащите неща, с които трябва да се заеме?

- Информационната среда. Трябва да е ясно колко са болните, колко се хоспитализират и къде. Това ще стане с електронна здравна карта, досие, рецепта. Системата за контрол тогава ще е по-ефективна. И ще е ясно кой, какво и колко е изработил и наистина ли си е свършил работата качествено. По някакви незнайни причини обаче това нещо не се случва вече 15 години.



- Във вашето отделение работи служебният министър д-р Мирослав Ненков. Как се справи той според вас?

- Мисля, че свърши добра работа. Но каквото и да кажа, ще бъда субективен, защото аз много го ценя. Той е дялан камък, много интелигентен и диалогичен. Шегуваме се тук, във ВМА, че ще направим движение "Всички обичат Миро", ако пак се наложи да се съставя служебен кабинет и поканят д-р Ненков (б.р. - д-р Мирослав Неннов беше и зам.-министър в служебния набинет на Марин

Райков). Но този път ще излезем с петиция да е министър не само в служебен кабинет. Трябват повече хора като него, които умеят да комуникират, да внасят спокойствие. Д-р Ненков е един универсален човек и интелектът му се познава по това как общува с околните.

- Колко важно е здравният министър да има сериозна политическа подкрепа?

- Изключително важно. Ако не се направи програма за дватри мандата напред и няма политическа подкрепа за реформите, нищо няма да се промени. Ще се правят само кръпки. А системата има нужда от кардинални реформи. Например колко ще са болниците, какви ще са те, каква ще е здравната вноска, какво можем да осигурим с нея, да се решат проблемите на спешната помощ и т.н.



- Обаче закриването на болници и вдигането на вноската са непопулярни мерки. Виждате ли готовност в сегашния екип на Министерството на здравеопазването да ги направи?

- То няма да стане с общи приказки. Очевидно тези решения не са популярни, но иначе няма как да се случат нещата. Трябва да е ясно с какви пари разполага здравеопазването и откъде ще дойдат тези средства. А те могат да дойдат или от държавата, или чрез здравните вноски. Да, закриването на лечебни заведения сигурно също е трудно за обяснение на хората, но 400 болници в малка България е безумие. И то трябва да се види какви са тези болници. Защото някои от тях са само сгради. Ами ето примера с Девин. То бяха титанични усилия за спасяването на болницата там и сега тя отново е пред фалит. Тя е обречена на фалит, защото няма специалисти, няма оборудване, няма капацитет. Затова там трябва да бъде изграден един модерен спешен център. Но и това струва пари, и то много - около 20 млн. лева.



- Как се прави медицина в тези условия?

- Трудно. Смятам, че в момента за парите, които влага, българинът получава изключително добра медицина. Това обаче се дължи само на ентусиазма и професионализма на лекарите и сестрите. Но качеството пада с всяка изминала година. Има отделни центрове, където се прави медицина на високо ниво, но те са по-скоро изключения от правилото. Защото ние изоставаме технологично. На който и конгрес да отидете и видите медицинските изложби на апаратура, за секунди ще се убедите, че сме остарели поне с година-две. С технологичното изоставане идва и това в специализацията. Какво може да предложиш ти като техника, като нов метод в сравнение с твоя френски или немски колега.



- Подкрепяте ли идеята високотехнолгичните болници да получават повече средства и цената на клиничните пътеки за тях да е по-висока?

- Категорично. Патологията е много различна във ВМА и "Пирогов" например и други болници с по-скромни възможности. Затова държавата трябва да е наясно къде какво ще се лекува. Защото при нас идват най-тежките случаи, спешни пациенти и такива, които вече са били оперирани другаде или са без ясна диагноза. Тях никой не ги иска, особено частните клиники, които нямат никаква социална функция. Трябва да има коефициент, по който болниците, които приемат най-трудоемките и тежки пациенти, да получават повече пари. Но и това е непопулярна мярка, защото останалите лечебни заведения ще скочат, ще има бунт и недоволство. Ако се направи един внимателен разрез на това, което се случва в сектора, ще се види много ясно разликата в натовареността на лечебните заведения. И това, че на много малко места се прави истинска медицина. И точно там се трупат най-много дългове.



- Кое е по-важно: една болница да е печеливша или да носи здраве?

- Като оксиморон звучи - хем да е печеливша, хем работеща и елитна. Особено в тази икономическа ситуация, в която се намира страната. Макар че навсякъде по света този проблем стои, независимо от финансовите потоци, които влизат в медицината. Почти никъде една болница не е печеливша или поне не, ако работи пълния обем от дейности, а не си избира само атрактивните. Да кажем, частниците биха могли да си го позволят. Ние обаче сме голяма обществена болница, гръбнакът на здравеопазването и няма как да си позволим да нямаме губещи дейности.



- Защо се срина доверието на хората в лекарите?

- Защото докторите и сестрите бяха демонизирани. Те обраха недоволството на хората и така постепенно, но сигурно доверието между лекар и пациент достигна най-ниската си точка. Мизерията доведе до рухването на вярата на българина в неговия лекар. Защото пациентът не вижда медицината, той не разбира лекарят какво прави за него. Той влиза в болницата, ляга на операционната, даваш му упойката, излиза от нея и си отива. Но между даването на упойката и изписването той вижда мизерията - няма чаршафи, няма храна, персоналът не е много любезен. Той това вижда - неразбория и несигурност, и затова не харесва системата. Доверието ще се върне само ако обслужването и качеството на услугата, която получават хората, се подобрят.



- Как ще стане това?

- Надежда винаги има. И моята е в колегите ми. Защото хората, които работят в системата на здравеопазването, са качествени независимо от мнението на обществото. И ако някой промени медицината у нас, то това ще са точно лекарите. Новото ще дойде отвътре, от лекарския съюз, който трябва да се превърне в камара. Не вярвам, че промяната може да дойде от държавата. Тя не се интересува от нас, тя е абдикирала от медицината. Така че, ако някой нещо направи, то това ще е съсловието. На възрожденския принцип - ще си го направим сами, защото не можем да разчитаме на държавата. За последните 25 години политиците показаха, че здравеопазването никога не е било приоритет. И от това пострадаха не само пациентите. Дори смятам, че лекарите са най-потърпевши. Защото болният идва в болницата за четири-пет дни, а докторът се бори със системата 30 години. И Всеки ден от тези 30 години среща недоимък, мизерия, всеки ден се чудиш какво да направиш. Така че ние сме най-потърпевши. Пък и се разболяваме понякога и също сме пациенти.



- Кой модел е по-добър -американският или европейският?

- в медицината всичко започва от Америка, тя е флагманът в момента. Преди седмица се върнах оттам и това, което видях, ме впечатли. Единственият недостатък на американската система беше това, че имаха 38 милиона неосигурени. Но сега с програмата на Барак Обама и този проблем ще бъде решен. Тя предвижда всички да бъдат осигурени, включително и най-бедните. И нещата са обсолютно ясни - имаш осигуровка и получаваш качествена помощ. И докторите работят по друг начин - свободно и с размах. И има стандарти, под които никога и при никакви обстоятелства не падат. Не се прави компромис с качеството. От никого. Докато у нас докторите са принудени да правят компромиси всеки ден.




Заместник-министрите: Нещо ново, нещо старо, нещо назаем

Сред първите одобрени имена са кадри от служебния кабинет, от първия екип на Борисов и дори от правителството "Орешарски"
Част от заместник-министрите от служебния кабинет ще запазят постовете си в новото правителство, на старите си места ще се завърнат и някои кадри от втория ешелон на миналия кабинет на ГЕРБ, ще има и поне трима заместници от кабинета "Орешарски". Това става ясно след първите официално оповестени от пресслужбата на МС имена. Други пък се завъртяха в медиите.

Два варианта за попълване на втория ешелон са обект на обсъждане. Първият е министрите да предложат номинации от партията или експерти. Вторият е да има и зам.-министри от коалиционните партньори и така да упражнява взаимен контрол. Това обаче означава повечето ведомства да имат по трима заместници, което ще направи втория ешелон рекордно голям.



Официалните имена

Първите заповеди за назначаване са за служебните зам.-министри на външните работи, които остават в екипа на Даниел Митов - Катя Тодорова, Валентин Порязов и Румен Александров.

Заместникът във финансите - Кирил Ананиев, кадър на служебния кабинет и на още 3 правителства преди това, бе обявен още в петък от министър Горанов. Втори заместник-министър на финансите ще бъде Карина Караиванова.

Тя бе зам.-министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов, но малко преди оставката на кабинета се върна на старата си позиция си като директор на "Национален фонд" в Министерството на финансите.

Мястото си запазва и зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов, както и на младежта и спорта Калин Каменов. Министърът на земеделието в служебното правителство Васил Грудев става заместник-министър. Екипът ще бъде попълнен и със зам.-министъра от първия кабинет "Борисов" Цветан Димитров.

Заместник-министри на транспорта стават Антон Гинев и Валери Борисов. Борисов бе и в първия екип на Ивайло Московски, а Гинев заемаше същия пост в правителството "Орешарски". Той е специалист по жп транспорт и е бивш шеф на Национална компания "Жп инфраструктура".

Заместник-министър на вътрешните работи с международен ресор ще бъде депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, а Павел Гуджаров става зам.-министър на околната среда и водите. Той е депутат от предходното Народно събрание.

Какво още

Неофициално се знае, че на постовете си ще останат заместниците на министъра на правосъдието Христо Иванов, както и гимнастикът Йордан Йовчев в спортното министерство.

Предложенията си е направил и здравният министър Петър Москов - това са Стойчо Кацаров и Бойко Пенков. "Избирал съм по това да бъдат хора, които знаят за какво става въпрос", обясни той. Бойко Пенков бе заместник и в кабинета "Орешарски". Бе и зам.-председател на НЗОК при създаването й по време на кабинета "Костов", а след това я оглави. Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър в кабинета "Костов", обаче заяви пред БНР, че не са водени преговори с него и не би приел, ако му бъде предложено.

Лиляна Павлова обяви, че ще има трима заместници в регионалното министерство, но не сподели имена. Очаква се тя да върне в екипа си хора, които й помагаха преди, като Николай Ненков, шефката на управляващия орган на ОП "Регионално развитие" Деница Николова и Добромир Симидчиев, който стартира водната реформа.

По информация на сайтът Club новият икономически министър Божидар Лукарски е срещнал огромни трудности в събирането на екип. Всички членове на Гражданския съвет на Реформаторския блок, които били поканени от него, са отказали.
Регулаторът се обяви срещу минималните цени на услуги
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) смята, че въвеждането на минимални цени на някои услуги, извършвани от инженерите, проектантите, архитектите, одиторите, ветеринарите и творците, нарушава правилата на конкуренцията.

В анализ на ограниченията за свободните професии КЗК предлага премахването на минималните цени, защото не са гаранция за качество, а само защитават неефективните участници на пазара.



Излишни ограничения

Според регулатора е излишно ограничението собственикът на аптека да е магистър-фармацевт, както и забраната за съществуването на вериги аптеки. Ненужни са и някои забрани за ветеринарните лекари да упражняват професията си.

Едно от тях например задължава ветеринаря да работи на поне 30 км от клиниката, в която е стажувал, докато е трупал опит. ЗК смята за излишно ограничение и задължението легализираните преводи да се предоставят само от фирма, която има офис и персонал, вместо от конкретните физически лица - заклети преводачи. Според комисията безполезна е и забраната за реклама на нотариусите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница