Необходимостта да се прави пестелив, икономизиран избор при разпределение на ограничените ресурси е очевидна, независимо, че виждаме голямо изобилие от продукти, особено в богатите страни. Произвежда се много и се черпят ресурси от всички точки на света, богатите страни обаче се замислят и въвеждат вече механизми за ограничаване на разхищението. Но бедните общества стават все победни, защото разхищават относително повече ресурси от богатите, но причината не е само това а и невъзможността да отстояват икономическите си интереси и да не дават на мощни производители да изчерпват това, което имат, и то на безценица. Но ясно е че пътя е към търсене на решения за ограничаване на разхищението.
За да се анализира границата на производствените възможности използваме пример със прост икономически модел на примерна страна.
За да се направи графиката се приемат някои условности:
-приемаме че в избраната страна се произвеждат само два вида стоки- едните са промишлени другите са селскостопански. Принципно изводите ще са верни за реалната икономика в която се произвеждат много по-голямо изобилие от стоки.
-приемаме, че и всичко което се произведе се употребява от потребителите в тази страна. Производствените фактори при това положение остават постоянна величина.
-приемаме, че производствените фактори са общи и могат да произвеждат всяка от стоките. Човешките ресурси, които се използват за производството могат да произведат и едната и другата стока.
Другите условия предполагаме, че са равни за да анализираме зависимостта между двете променливи. Размерът на производствените фактори и технологиите в страната са неизменни. Това предположение е нормално за краткосрочен период, за какъвто изграждаме модела. В дългосрочен период производствените фактори и технологиите се изменят. Приемаме, че обществото използва наличните производствени фактори технически най-ефективно. Производството на което и да е благо може да се увеличи само при съответно намаление на производството на другото. Не може да се постигне едновременно увеличение на производството на двете блага или пък да нарасне производството само на едното, без да се променя другото, защото няма излишни производствени фактори. Това е валидно само в краткосрочен период.
За да се изгради модела се приема, че има само един производител и че разглежданата страна няма икономически взаимоотношения с други страни. Моделът е затворен и нищо не се изнася и внася. Това на практика не съществува в реалния икономически свят, но се приема само изграждане на теоретичния модел.