Projects without borders

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са общинският театър/кино-театър, археологическият и етнографски музеи, читалища с библиотеки, обединената школа за култура и фолклор, религиозни домове и други културни институции. Археологическият музей съхранява и експонира многобройни находки от разкопките в стария град и околностите. Дипломата на ЮНЕСКО за вписването на “Старинен Несебър” в листата на световното културно наследство (1983 г.) посреща посетителите на входа. Експозициите се разполагат в четирите зали и фоайето на музея. Етнографският музей е разположен в двуетажната къща на Москояни - един от най-интересните възрожденски паметници и типичен представител на Несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане. Тук е уредена етнографска изложба “Носии и тъкани от Бургаска област” – една от най-богатите и стойностни сбирки. В общината функционират 9 читалища, в които има самодейни състави, Център за работа с деца, Общински театър и Общинска школа по изкуствата (в която се обучават 350 деца). Изявени фолклорни състави са “Слънчев бряг”, “Македонка” и “Гръцко певческо дружество”. Ансамбълът “Слънчев бряг” има и богата международна програма. Културният календар на общината е наситен с прояви – фестивали, пленери, конкурси. Общината е домакин и на Българо-руския езиков фестивал, Национална конференция по фолклора, биеналето “България-Понтика” - с международно участие. През 2005 г., в гр. Несебър е подписан меморандум между кметовете на 5 града от списъка на ЮНЕСКО за сътрудничество, популяризиране и опазване на културното наследство. Културният живот на общината е с малка национална популярност. Атрактивните прояви са ориентирани предимно към туристите в активния сезон.

От християнското наследство в Одрин са запазени две български православни църкви: Свети Георги (1880 г.) и Св. Св. Константин и Елена (построена през 1869 г.). Българските църкви са преустроени през 2000 г. със съдействието на турската държава, като са използвани предимно български държавни средства. И двете днес са в добро състояние, като в Свети Георги също има българска библиотека и етнографска сбирка. Те са единствените действащи християнски места за поклонение в града днес, тъй като нито една от гръцките църкви не е запазена. Мостът Сарачхане е един от няколкото стари мостове над река Тунджа.

Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират до днес. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града - "Одринската кула", както и старата гара Караач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.

Като икономически и търговски център, животът в Одрин е бил богат и колоритен с много базари и страноприемници, разпръснати из града. Четири древни базара са действащи в града и до днес: Безистенът, покрит пазар, където били продавани ценни стоки и бижута, Arasta Bazaar, Али Паша Bazaar - център на търговския живот през 16 - 17-ти век, със 129 магазина, и страноприемницата „Рустем Паша” (Rüstempasa Caravanserai), която е била преобразувана в хотел през 1972 г.

Градът на минаретата, на трите реки, на пържения дроб в тиган или просто на алъш-вериша, Одрин е посрещнал почти 3 млн. туристи през 2012 г. Другите локални мешхури са още бадемовият марципан - бадемеджмеси, сапунчетата с форма на плодчета и кукличките с размерите на Малечко Палечко.

Много известна традиция в Одрин, е организирането на състезания по борба (мазните борби). Народните мазни борби Къркпънар се появяват през XIV век в Румелия и са едни от най-старите фестивали в света, провеждащи се от 1361 г. Хората , които се мажат с олио по цялото тяло, се наричат “Пехливани”. Пехливанът е важен елемент за турците в културната им идентичност.Джамии, религиозни центрове, мостове, базари, страноприемници и дворци – всички те, превръщат Одрин в жив музей.

От 5 май 1997 г. Тракийският университет има подписан договор за сътрудничество с Бургаския Свободен Университет. На основата на този договор двата университета поддържат много активни контакти в области като подобряване на качеството на учебните планове и програми, размяна на информация за резултатите от научни изследвания, участие в съвместни изследователски проекти, обмен на преподаватели. В рамките на подписаните протоколи за сътрудничество се провеждат редица съвместни научни симпозиуми, конференции, семинари и други научни мероприятия. Преподаватели и студенти от двата университета на реципрочна основа участват в редица научни и културни мероприятия.

Към Тракийския Университет в Одрин през 1976 година е създадена професионална гимназия (колеж) по технически науки. Там се придобиват следните професионални квалификации: Електроника и автоматика; Занаяти - Керамика, стъкло, фаянс, Традиционни занаяти; Архитектурни декоративни изкуства; Текстил, облекло, обувки, кожени изделия; Материали и преработка; Архитектура и благоустройство; Кoмпютърни технологии; Механични и метални технологии; Дизайн; Аудио-визуални техники, медийни продукти; Подготовка на инструктори.
2. Икономическа характеристика на региона
Налице са определени различия в икономическата структура от двете страни на границата в трансграничния регион България - Турция. Икономиката в развитите български областни центрове Бургас, Ямбол, Хасково е представена от селско стопанство, промишленост в периферните райони и туризъм по черноморското крайбрежие. В област Бургас са концентрирани 37% от легловата база за туризъм в страната и над една трета от приходите от нощувки.

Основната икономическа дейност в Община Несебър се явява предоставянето на туристически услуги. След 1959 г., когато е построен курортния комплекс „Слънчев Бряг”, международният туризъм се развива както в града, така и в околните населени места. През последните 15 години в Несебър се наблюдава трайна тенденция на нарастване на броя на заетите, дори в условията на световна икономическа криза - от 5098 души през 2001 г., 6532 души през 2003 г. до 15 845 души средногодишно заети по трудово и служебно правоотношение през 2011 г.

Броят на заетите в сектор услуги е над 80% от общо заетите лица на територията на общината. Основната част от населението се занимава с хотелиерство, ресторантьорство и търговия, което е обусловено от географското разположение на територията, близостта до Черно море, традиционният интерес на българските и чуждестранните туристи към този край. Секторът на туризма и свързаните с него услуги дават 85% от приходите. На второ място – с 13%, се нарежда селското стопанство. Последните години тенденцията е нарастващ брой самонаети лица.

От турска страна, икономиката е доминирана от селското стопанство, следвано от сектора на услугите и промишлеността. 49,6 % от заетите в Одрин са в сектора на селското стопанство. По-голяма част от заетите в селкото стопанство работят в собствени ферми. Одрин има по-висок дял от населението, заето в услугите и строителството, докато заетостта в промишлеността преобладава в Къркларели. БВП на глава от населението в Одрин (3616$) е по-висок от средния за страната (2941$). От 1987 г. до края на 2012 г. ръстът на БВП на глава от населението в град Одрин е нарастнал 4 пъти. В сравнение с други турски градове, Одрин се развива по-бързо.

Туристическа индустрия

Туризмът е сред малкото отрасли на икономиката в България, които показват тенденции за растеж през последните години. Наблюдава се значителен ръст основно в изградената леглова база, места за хранене и развлечения, както и ръст на броя на туристите в страната. През 2012 г., България е посетена от 6,54 млн. чуждестранни туристи с цел туризъм. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за 2012 г. възлиза на 2916,6 млн. евро¹, което е с 2,2% повече в сравнение със същия период на 2011 г.

Легловата база в Община Несебър е съсредоточена в комплекс Слънчев бряг, градовете Несебър, Обзор, Св. Влас, с. Равда и ваканционно селище Елените. Отчита се подобрение в хотелската структура по категории, но липсва разнообразие. Новостроящите се хотели са предназначени главно за морски летен туризъм, а това противоречи на стратегическите намерения за развитие на алтернативен туризъм.

Броят на реализираните нощувки в Община Несебър е както следва: 2008 г. - 1 645 525 реализирани нощувки, 2009 г. - 7 246 342 реализирани нощувки, 2010 г. – 5 172 027 реализирани нощувки.

Към март 2011 г. на територията на община Несебър са регистрирани 37 туроператорски фирми и 51 туристически агенти (справка в Националния Туристически Регистър към 24.3.2011г.).

През последните петнадесет години развитието на туризма в Община Несебър, както и в страната, се диктува изключително от частната инициатива и пазарния механизъм.

Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по–базово ниво практически от всеки.

В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намалява или премахва ролята на професионалните занаятчии и днес занаятите често се разглеждат като вид хоби.

В рамките на проекта е направено проучване и създадена база данни, която показва следните резултати:

• 
  В Регионална занаятчйска камара област Бургас са регистрирани 2010 занаятчии и калфи и 350 занаятчийски предприятия;
  
• 
  На територията на община Несебър са регистрирани 2 занаятчийски сдружения
  
• 
  В Асоциацията на търговците и занаятчиите на Одрин членуват 15 250 занаятчии и търговци.
  

Прекомерното регулиране на стопанската дейност е една от основните пречки пред развитието на бизнеса в България – това поставя страната на незадоволителното 45-то място сред 180 държави в класацията DOING BUSINESS 2009. Предлаганите изменения в Закона за занаятите през 2011 г. са част от мерките, които МИЕТ е предложило, за да се преодолеят тези негативи и да се облекчи средата за бизнес у нас. Измененията имат за цел също да премахнат съществуващи различия в тълкуването на законите. Промяната на закона, обаче изважда по-голяма част от занаятите от приложения списък. Така по-голяма част от занаятите в България се свързва основно с традиционните занаяти, част от които в наши дни са почти изчезнали.

Занаятчийските услуги следват общите бизнес тенденции в сектора на услугите, както и проблемите.

НАБЛЮДЕНИЕ НА БИЗНЕС ТЕНДЕНЦИИТЕ В СЕКТОРА НА УСЛУГИТЕ за България :

За пo-голяма част от интервюираните занаячтии в Несебър могат да се дадат следните характеристики:

• 
  Рядко са заети регулярно. Имат периоди на застой.
  
• 
  Ненормиран работен ден.
  
• 
  Много от занаятчиите нямат работодател и работят сами или със семейството си.
  
• 
  Динамични по отношение на трудови договори и прeдвижване в страната.
  
• 
  Силна зависимост от развитието на туризма
  

Когато са изправени пред финансови затруднения, свързани със създаването или управлението на бизнеса, и финансовата подкрепа получена от семейството и приятелите не е достатъчна, търговците и занаятчиите са потърсили институциите за предоставяне на кредит. Въпреки това, обикновено има проблеми за обезпечаване на гаранцията, която се изисква от банковите институции.

Решение на този проблем в Турция е потърсен чрез създаването на съюзи и кооперации на търговци и занаятчии - първата кредитна кооперация в Турция е създадена през 1951 г. в Анкара. През 1970 TESKOMB е създадена като организация-« чадър», обединяваща всички кооперации, установени в цяла Турция. Днес има 32 регионални съюзи и 910 кооперации с 1.100.000 членове по TESKOMB. Halk Bank е била създадена за предоставяне на средства, отпуснати от държавата за подкрепа на търговци и занаятчии. В съществуващата система, търговци и занаятчии могат да получат кредит с ниски лихвени проценти от Halk банка с гаранция, предоставена от кооперациите. В тази система, кооперацията дава гаранция само на своите членове. Разликата между лихвения процент на тези видове кредити и търговски кредити се компенсира от държавата.
Законодателство в България и Турция, свързано със занаятите

Законодателство в България

Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятие /ЗЗ/, чиято основна цел е да уреди "упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение". Законът е приет от 38–то Народно събрание на Р България и е в сила от 28 май 2001 г. /Обн. ДВ бр. 42 от 27.04.2001 г./. Според Закона за занаятите "Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин." /чл. 3, ал. 1/. В този списък са посочени 129 занаята, в последствие през 2011 г. списъкът е редуциран до 57 занаяти /виж приложение/. Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари /РЗК/, които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен — майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчийски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България, са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.

В регистъра на РЗК се вписват както собствениците на занаятчийски предприятия, така и наследникът на собственика, съответно изпълнителя на завещанието или управителят на незаетото наследство, които продължават работата на занаятчийското предприятие.

Собственик на занаятчийско предприятие може да бъде:

а) физическо лице, което е вписано като майстор;

б) търговско дружество, чийто неограничено отговорен съдружник е вписан като майстор;

в) гражданско дружество, чийто член, отговорен за техническото ръководство на занаятчийското предприятие, е вписан като майстор;

г) търговско дружество с ограничена отговорност или кооперация може да бъде собственик на занаятчийско предприятие, ако лицето, отговорно за техническото ръководство на търговското предприятие, съответно предприятието на кооперацията, е вписано като майстор.

Занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица.

Собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, може да бъде самостоятелно зает занаятчия или лица, обединени в дружество по Закона за задълженията и договорите.

/1/ Самостоятелно зает занаятчия може да бъде физическо лице, което отговаря на едно от следните условия:

• 
  калфа - без право да обучава чираци;
  
• 
  майстор;
  
• 
  има придобита ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация в институции от системата на професионалното образование и обучение или има висше образование, съответстващо на занаята, който иска да упражнява, както и придобит съответен опит по занаята.
  

Организацията на търговците и занаятчиите в Турция ни връща към корените на гилддите, установени през 13–ти век. В Турция дейността на занаятчиите се регламентира от Закона за търговските и занаятчийски организации, който урежда отношенията между камари, съюзи, федерация.

Търговците и занаятчиите от един занаят/бранш се организират в професионални камари - 3477 броя. Те координират дейностите си чрез 13 професионални федерации. Всички професионални камари се организират в 81 провинциални съюза, които се ръководат от Турската конфедерация на Търговците и занаятчиите.