Сребърен сулфид – Ag2S Получава се при прекарване на H2S през разтвор на сребърна сол. Той е черна утайка, която не се разтваря в киселини, в амоняк и натриев тиосулфат, но се разтваря в алкални цианиди. Дава две полиморфни форми. Топи се при 654 ˚С. Той е най-малко разтворимото сребърно съединение.
Сребърен сулфат – Ag2SO4 Получава се при реакцията на сребърен нитрат със сярна киселина или алкален сулфат. Представлява ромбични кристали, слабо разтворими във вода. Относителна плътност 5,45. Топи се при 645 ˚С. Разлага се към 920 ˚С:
Ag2SO4 → 2Ag + SO2↑ + O2↑
Съединения на сребро +2 Йонът Ag2+ се получава в оранжев преходен вид [Ag(H2O)6]2+ чрез окисление на сребърни (+1) соли с озон в силно кисел разтвор. Лесно редуцира водата до кислород. Известни са и органични производни на среброто, в които е от втора валентност.
Сребърен оксид От двувалентните съединения е получен AgO (Ag2O2), означаван понякога неправилно като сребърен пероксид. Представлява черна до виолетова маса, която се получава при взаимодействието на сребърна сол с алкален преоксидисулфат или при действието на озон върху среброто. Действа силно окислително.
Сребърен дифлуорид Получен е и AgF2. При нагряване той се разлага, като отделя флуор:
t
AgF2 → Ag + F2↑
Затова е много добър флуориращ агент. Сребърният дифлуорид се образува от реакция на флуор с фино прахообразно сребро. Съединението е антиферомагнитно. Може да се използва като добър източник на флуор в химични реакции. Поради образуването на AgF2като междинен продукт, среброто е катализатор при реакциите на флуор с други газове. Флуорните йони и AgF2 образуват флуорокомплексите AgF3- и синьо-виолетовите AgF42- и AgF64−
