Проучване ефективността на масовата специфична имунопрофилактика при епидемичния паротит
ПРОУЧВАНЕ КОЛЕКТИВНИЯ ИМУНИТЕТ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОТО НАСЕЛЕНИЕ ПРИ ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН
Изтегляне 346.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- EПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ИМУНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА СРЕД ДЕТСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ М. Карчева
- КЛИНИКО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ПАЦИЕНТИ С ХЕРПЕС ЗОСТЕР Макавеев, И., Д. Янчева, М. Карчева
ПРОУЧВАНЕ КОЛЕКТИВНИЯ ИМУНИТЕТ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОТО НАСЕЛЕНИЕ ПРИ ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН М. Карчева Колективният имунитет е една от основните категории в епидемиологията и приложната имунология, с която се изучава и оценява имунологичната ефективност на един ваксинален препарат. Цел: Да се извърши епидемиологичен анализ на колективния имунитет и имунизизационната структура сред детското населението в област Плевен за периода 1993-2008г. Материал и методи: Използвани са демографско – инфраструктурни данни от Регионално бюро по статистика – гр. Плевен за населението в областта, данни от РИОКОЗ – Плевен за имунизационната структура и ваксинално покритие на подлежащите на ваксинация деца, данни от отчети и анализи за заболяемостта от епидемичен паротит за проучвания период. Резултати: За периода 1993-2008г. в област Плевен от подлежащите на имунизация с комбинирана ваксина MMR (морбили-паротит-рубеола) 46 106 деца, са имунизирани 39 705. От епидемичен паротит заболяват 1 205 имунизирани деца. Те съставляват 66% от общо заболелите 1 821 деца. Боледуват лица имунизирани с моноваксини прилагани преди 1992г. (91%). Колективният имунитет на възприемчивото население е определен на 96,97%. Заключение: Регистрираните случаи на заболявания се дължат на прилаганите различни ваксини през годините и различните имунизационни схеми. Колективният имунитет на населението е изграден от имунизирани с моно- и триваксина (един и два приема). От гледна точка на ефективността на имунизацията се наблюдава една значително подобрена ефективност на имунизационното дело. Следователно изграденият колективен имунитет е максимално висок и епидемиологично целесъобразен. Ключови думи: епидемичен паротит, колективен имунитет, имунизационна структура РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АНТИПАРОТИТНИ IgG АНТИТЕЛА ПРИ ЛИЦА ДО 18 ГОДИНИ М. Карчева, М. Атанасова, И. Макавеев Резюме: Заболяемостта от епидемичен паротит в България през последните години показа засягане предимно на възрастови групи 10-14г. и 15-19г. Изместването й в по-големи възрастови групи постави въпроса за състоянието на имунитета в тази възраст. Целта на настоящото проучване е да установи разпространението на специфични антипаротитни IgG антитела при лица до 18г. Използван е имуноензимен метод (EIA) за индиректно доказване на специфични антипаротитни IgG антитела в серум. Резултатите от проучването показват, че 41% от изследваните са негативни по отношение на паротитни IgG антитела, 11% са с гранични стойности, а останалите около 48% изследвани са позитивни. В имунизационна възраст се среща неимунно население, което е възприемчиво към паротитна инфекция. Това налага засилване на контрола върху провежданите имунизации, както и разширени проучвания върху имуногенността на ваксината. Ключови думи: епидемичен паротит, антипаротитни IgG антитела, имунопрофилактик ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ПАРОТИТНА ИНФЕКЦИЯ М. Карчева През последното десетилетие в редица страни, в които се прилага специфична имунопрофилактика срещу епидемичен паротит се регистрира подем на заболяемостта. Цел на настоящото проучване е да се установят и анализират епидемиологични характеристики в протичането на епидемичния паротит в няколко области в Северна България за периода 2000-2008г. Резултати: За проучения период епидемичният паротит запазва цикличността в протичането на епидемичния процес. В междуепидемичен за страната период на ниска заболяемост заболяемостта в проучваните области съответства на стойностите средни за страната - периода 2002-2004г. При епидемичен подем в страната в отделни области се наблюдава покачване на заболяемостта над средните стойности (през 2005г. при средна за страната заболяемост 7,8%ооо в област Ловеч е 154,4%ооо), а в други заболяемостта е по-ниска от средната за страната (през 2007г. при средна за страната 69,2%ооо, в област Силистра е 1,3%ооо). Епидемичният процес протича с по-голям интензитет в градовете – 67% от регистрираните случаи. С клинично проявени форми на заболяването боледуват предимно мъже - 64%. Заболяемостта по възрастови групи се измества към по-горните такива. Най-засегната възрастова група общо за проучените области е 10-14г. с общ брой заболели - 840 (42%), последвана от възрастова група 15-19г. - 698 (34%). Наблюдаваните тенденции са сходни със eпидемиологичната ситуация в други европейски страни. Ключови думи: епидемичен паротит, епидемичен процес, динамика EПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ИМУНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА СРЕД ДЕТСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ М. Карчева Специфичната имунологична структура се характеризира с резистентност на хората към определена инфекциозна болест и е свързана с придобиване на специфичен имунитет в резултат на естествено преболедуване, латентна (битова) имунизация и изкуствено създаден имунитет посредством имунизация. Ваксиналният имунитет при заболяването е с различна продължителност. Последната зависи от прилаганите ваксинални щамове, ваксиналналната схема и имунизационния обхват. В България от 1992г. се прилага комбинирана морбили-паротит-рубеола ваксина. Съдържащият се в нея паротитен щам Jeryl Lynn е с масово приложение и международна известност. Целта на настоящото проучване е да се направи епидемиологичен анализ на имунизационната структура на детското население в област Плевен по отношение на епидемичния паротит. Материал и методи: Използвани са данни от РИОКОЗ-Плевен за имунизационния обхват и заболяемостта от епидемичен паротит в областта за периода 1993-2008г. Приложени са епидемиологичен метод и епидемиологичен анализ. Резултати: Имунизационният обхват с комбинирана ваксина е над 85% и е епидемиологично целесъобразен. За проученият период от 39 705 имунизирани заболяват 1205, което е 3,03%. Анализът на заболелите от епидемичен паротит показва, че по-висок относителен дял на заболели имунизирани се наблюдава през епидемичните 1997-1999г., между 75% и 98%. През този период боледуват предимно ученици във възрастта 8-14г., имунизирани с моноваксина. След въвеждане на задължителна реимунизация заболяемостта в областта показва нисходяща тенденция. Високият имунизационен обхват показват добра организация на имунизацонното дело. Ключови думи: епидемичен паротит, имунопрофилактика, имунизационен обхват ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ СЕЗОННОСТТА ПРИ ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ М. Карчева Сезонността е периодичност, свързана с годишните времена – пролет, лято, есен, зима и се осъществява в рамките на една година. Сезонността е един от най-характерните епидемиологични белези. Сезонните закономерности в разпространението на въздушно - капковите инфекции са сравнително добре проучени. Наличните данни показват, че те се разпространяват предимно през студените месеци. В частност епидемичният паротит показва зимно – пролетна сезонност. Цел на настоящото проучване е да се анализира сезонността при епидемичния паротит в седем области в Северна България за периода 2000-2008г. Материал и методи: използвани са данни за месечното разпространение от регионалните РИОКОЗ и е приложен метод на обикновените средни. Резултати: установено е, че в условия на масова специфична имунопрофилактика случаи на епидемичен паротит се регистрират целогодишно. Не се проявява класическата зимно - пролетна сезонност. Въпреки това сезонният факторен комплекс влияе върху протичането на епидемичния процес при заболяването. Ключови думи: епидемичен паротит, сезонност, епидемичен процес НЯКОИ ИМУНОЛОГИЧНИ МАРКЕРИ ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА НА ЕХИНОКОКОЗАТА И. Макавеев, М. Карчева, Г. Николов, М. Даскалова РЕЗЮМЕ. Цел на нашето проучване беше да определим нивата на специфичните IgE и IFN- ץв серуми на 30 пациенти с различни форми на ехинококоза, разделени в три клинични групи преди хирургично лечение чрез ензим-свързан имуносорбентен тест (ELISA) и да установим значението им като полезни имунологични маркери при диагностиката на ехинококозата в по-ранен стадий на заболяването. Нивата на INF-γ бяха определени чрез ELISA в имунологична лаборатория, а нивата на специфичните IgE антитела посредством ELISA на автоматизирана система UniCap в НЦЗПБ, София. Беше извършен статистически анализ, като за ниво на статистически значимо различие бе прието p<0,01 за IgE и за INF-γ. Данните на пациенти с ехинококоза бяха сравнени с данните получени при 10 здрави лица. Пациентите с ехинококоза показаха повишени стойности както на специфичните IgE, така и на INF-γ нива. Наблюдаваха се подчертани различия в зависимост от локализацията и броя на ехинококовите кисти. Нашите резултати показват, че изследването нивата на специфичните антиехинококови IgE антитела и INF-γ при определени групи хора с по-голям риск от заразяване би подпомогнало диагностиката на ехинококозата в ранния стадий на заболяването, както и диагностицирането на ехинококови кисти с атипична локализация. Ранната диагностика на ехинококозата е предпоставка за провеждане на адекватна хирургична и/или медикаментозна терапия, което от своя страна би довело до намаляване на рецидивите и разходите от лечението. Ключови думи: eхинококоза, специфични IgE антитела, INF-γ КЛИНИЧНО ПРОТИЧАНЕ НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕПИДЕМИОЛОГА М. Карчева, Г. Ганчева, Ц. Дойчинова, Хр. Цветанова, П. Илиева Епидемичният паротит е остро инфекциозно заболяване, при което се засягат различни органи и системи. След въвеждането на масовата специфична имунопрофилактика в България се наблюдават изменения в динамиката на епидемичния процес. Заболяемостта намалява, но разнообразието в клиничното протичане се наблюдава и в наши дни. Целта на настоящото проучване е да представи данни за клиничното протичане на паротитната инфекция в условията на масова специфична имунопрофилактика. Материал и методи: Обект на проучването са 161 заболели от епидемичен паротит, хоспитализирани в инфекциозна клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски”-Плевен за периода 2000-2008г. Приложени са епидемиологичен метод, дескриптивен метод, епидемиологично наблюдение и епидемиологичен анализ. Резултати: За посоченият период в инфекциозна клиника са хоспитализирани 161 заболели от епидемичен паротит, което представлява 16,5% от регистрираните заболели в област Плевен. От тях 133 (83%) са мъже и 28 (17%) са жени. Разпределение по възрастови групи е както следва: 15 - 19 г. (40%), 20 - 24 г. (25%), 10 - 14 г. (16%), 5 - 9 г. (7%), 25 - 29г. (6%), 30 - 34г. (2%), 0 - 4г. (2%), 35 - 39г. и над 40г. по 1%. Анамнестичните данни показват, че само 10% от заболелите съобщават за имунизация срещу паротит. Данните от епидемиологичната анамнеза показват, че 50% от проучваните лица не съобщават за контакт с болни от епидемичен паротит. Данните показват, че при всички пациенти се наблюдава засягане на слюнчени жлези (100%). Само паротит се наблюдава при 18% от пациентите. Наблюдавани са следните съчетания: на две локализации - паротит и панкреатит (35%), паротит и орхит (26%), паротит и менингит (6%), на три - паротит, орхит и панкреатит (6%); паротит, орхит и менингит (4%); паротит, панкреатит и менингит (2%). Наблюдаваните четири локализации са паротит, орхит, панкреатит и менингит (2%). Заключение: Запазва се тенденцията за засягане предимно на лица от мъжки пол. Наблюдава се изместване на възрастовата граница в големите възрастови групи, а именно 15-19 и 20-24 години. Боледуват лица с еднократен прием на ваксина или липсваща имунизация. Регистрирано е разнообразие от клинични форми. Преобладава множествена локализация на паротитна инфекция при хоспитализирани болни. При всички клинични форми се наблюдава засягане на паротитни жлези. КЛИНИКО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ПАЦИЕНТИ С ХЕРПЕС ЗОСТЕР Макавеев, И., Д. Янчева, М. Карчева, И. Йорданова, В. Димитрова Херпес зостер е дерматовироза, която се среща при възрастни, причинява се от нерводермотропен вирус, идентичен с този на варицелата при децата - Varicella zoster herpes virus. Заболяването е проблем както за възрастните хора, така и за лица в по-млада възраст с имунодефицитни състояния. В последните десетилетия се наблюдава все по-широкото му разпространение в световен мащаб. Усложнения на заболяването са продължителна постзостерна невралгия, засягане на зрителния нерв с последваща слепота, висцерални увреждания. Навременното диагностициране на болестта и откриването на рисковите фактори води до намаляване заболяемостта и тежестта на протичане. ЦЕЛ: Да се проучат честотата и клиничните форми на заболяването Herpes zoster. Да се изследват демографски показатели на пациентите с диагноза Herpes zoster. Да се посочат рисковите фактори, провокиращи проявата на заболяването. МЕТОДИ: Проведено е ретроспективно проучване за 5 год. период на пациенти с диагноза Herpes zoster, амбулаторно диагностицирани и стационарно лекувани в Клиника по Дерматология и Венерология – Плевен. Използвани са метод на клинично проучване на пациентите, епидемиологично проучване и документален метод. Анализирани са данни от документи: История на заболяване на хоспитализирани пациенти и Журнал за регистрация в диагностично-консултативен кабинет. Резултатите са онагледени със съответните графики. РЕЗУЛТАТИ: За периода 2002-2007 година през Клиника по Дерматология и Венерология са преминали 110 пациента. От тях мъже 47 (43%) и жени 63 (57%). Преобладава градско население 78 (71%). Преминалите през клиниката пациенти са на възраст от 11 до 86 години, средна възраст 61 години. Разпределението на броя на пациентите през отделните години показва, че той е равномерно разпределен. От проучването на честотата и вида на локализацията на патологичния процес, нашите резултати показват, че най-чести са локализациите по торса – Herpes zoster intercostalis (60%), Herpes zoster ophtalmicus (14%), Herpes zoster cervicothoracalis (4%). ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Описано е разнообразие от клинични форми, както и клинични форми с повече от една локализация. Регистрираната заболяемост е във възрастовите групи над 50 години. Възрастта и придружаващите хронични заболявания са рисков фактор за пациенти с диагноза Herpes zoster. Ключови думи: херпес зостер, локализации, рискови фактори ТЕЖКИ ФОРМИ НА ЛЕПТОСПИРОЗА Г. Ганчева, П. Илиева, М. Атанасова, Ц. Дойчинова, М. Карчева, Хр. Цветанова, Хр. Христов Резюме. Лептоспирозата е повсеместно разпространена зооантропоноза, причинявана от патогенни спирохети от вид L. interrogans. Характеризира се с широк спектър от клинични прояви и полиорганно увреждане. Засягат се отделителната система, черният дроб, сърдечно-съдовата, дихателната, нервната система и хемостазата, напречно-набраздената мускулатура. По-рядко се засяга панкреасът. Лептоспирите се приемат като етиологичен инфекциозен агент, причиняващ хеморагично-некротичен панкреатит. През последните години все по-често се описват тежки случаи със засягане на дихателната система с алвеоларни хемарагии, хеморагични пневмонити и др. Поради разнообразието в клиничната изява и тежестта, заболяването представлява нерядко диагностичен проблем. Целта на настоящото проучване е представяне и сравнение на клинични случаи с тежки форми на лептоспироза. Направено е проспективно проучване на клинико-лабораторни и епидемиологични данни при трима болни с тежка лептоспироза, лекувани в клиника по инфекциозни болести при УМБАЛ „Д-р Г. Странски”-Плевен от юни до август 2010г. От извършеното проучване може да се заключи, че водещо значение за тежко протичане при лептоспироза имат ОБН, увреждане на миокарда, засягане на ЦНС и хеморагичният синдром. Макар и рядко срещан, клинично изявеният панкреатит е важен танатогенен фактор. Ранната диагноза на лептоспироза и комплексното терапевтично поведение, включително хемодиализа, подобряват прогнозата на заболяването. Каталог: procedures -> acad acad -> Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност acad -> Резюмета на публикации на д-р Цветелина Валентинова Митева, д м acad -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „ Доцент", по научната специалност „Имунология", шифър 01. 06. 23, в катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология" acad -> С т а н о в и щ е от професор д-р Филип Цонев Куманов, д м. н acad -> Конкурс за академичната длъжност „доцент" към катедрата по Неврология и Неврохирургия при факултет „Медицина" на му плевен, обнародван в дв бр. 45 / 14. 06. 2011 год acad -> Конкурсът за доцент е обявен в Държавен вестник бр. 21/16. 03. 2011 г по научната специалност "Имунология" acad -> От проф д-р Цветанка Цанкова Маринова, д м. н., Катедра "Биология, медицинска генетика и микробиология", Медицински факултет, су "Св acad -> Конкурс за „Доцент (Заповед №892/31. 05. 2011г на Ректора на му плевен ) о т н о с н о acad -> Конкурс за получаване на научно звание „Доцент по биология с шифър 01. 06. 00 Изтегляне 346.01 Kb. Сподели с приятели:
|