Проучване ефективността на масовата специфична имунопрофилактика при епидемичния паротит
Key words: tularemia, natural focus of infection, endemic rate, noso-areas ПРОУЧВАНЕ EПИДЕМИЯТА ОТ ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ В
Изтегляне 346.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Key words
- Ключови думи
- ТРИХИНЕЛОЗА – КЛИНИКА И ЛЕЧЕНИЕ Даскалова М., Г. Ганчева, М. Карчева
- Заключение
- ЛИСТЕРИЕН СЕПСИС И ЛИСТЕРИЙНИ МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТИ Илиева П., М.Атанасова, Г. Ганчева, М. Карчева
- МОРБИЛИ И МОРБИЛНИ ЕНЦЕФАЛИТИ П. Илиева, Ц. Дойчинова, Г. Ганчева, М. Карчева
Key words: tularemia, natural focus of infection, endemic rate, noso-areas ПРОУЧВАНЕ EПИДЕМИЯТА ОТ ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ В РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ - 2005/2006 ГОДИНА М. Карчева, Н. Вълканова, Й. Николова Abstract. Mumps (Parotitis epidemica) is a vaccine-preventable disease. Although there was a routine immunization in the last years. We observe a period of the prosperity and epidemic progress. We observe similar problems in Bulgaria. Observed mumps epidemic affected different districts by stages. In North-East Bulgaria increasing incidence was registered in Razgrad District during the period of November 2005 – June 2006.Regestered outbreaks in Razgrad and Loznitsa cities development in to epidemic. We investigated of 159 patients. We determined age, sex, city or village, job. We described some epidemiological characteristics – season, immunological status, epidemilogycal topic, measures,clinical forms. The data analysis permits to determine us that the epidemiological situation being not different from other regions of the county. Key words: parotitis epidemica, morbidity, immunization ПРОУЧВАНЕ ИМУНИЗАЦИОННИЯ СТАТУС НА ЗАБОЛЕЛИ ОТ ПАРОТИТ В ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА М. Карчева1, Н. Вълканова2, Й. Николова3 Епидемичният паротит е остро инфекциозно заболяване, което протича с едностранно или двустранно болезнено подуване на паротитните жлези и/или други слюнчени жлези и токсиинфекциозен синдром. Причинител на заболяването парамиксовирус, който може да засегне всички жлези с екзокринна секреция. Това прави епидемичния паротит заболяване с медико – социално значение, тъй като в хода на инфекцията или в реконвалесцентния период е възможно да настъпят усложнения. Най – често това са орхити, панкреатити, менингити. Рядко се съобщава за енцефалити, глухота, диабет и др. ЦЕЛ: Да се проучи имунизационния статус на заболелите от епидемичен паротит в област Разград през епидемичната 2005/2006 година. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Използвани са методите на епидемиологичното проучване, документален метод, епидемиологичен анализ, статистически анализ. Проведено е ретроспективно проучване на заболяемостта в региона от отчети на РИОКОЗ - Разград и Карти за епидемиологично проучване на заразно болен. Определени са демографски характеристики (пол, местоживеене, възраст), анализиран е имунизационния статус на заболелите. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ. В Североизточна България висока заболяемост се регистрира в Разградска област през периода ноември 2005 – юни 2006 година. Регистрираните взривове в организирани колективи в градовете Разград и Лозница прерастнаха в епидемия, която обхвана всички общини в областта. Регистрираната заболяемост (100,69 %000) надвишава многократно заболяемостта от последните няколко години в региона. През периода 2005-2006 година са проучени 159 пациенти с диагноза Епидемичен паротит. От тях 102 мъже (64%) и 57 жени (36%), съотношение 2:1 в полза на мъжете. Данните отговарят на съобщаваното в литературата засягане предимно на мъжкия пол. В съотношение 1:1 е разпределението на регистрираните случаи по местоживеене (град/село), съответно 54% и 46%. Пациентите са на възраст от 5 до 66 години (х=18, sd = 8,35). Най-засегнати са лица от възрастова група 15 - 19 години, тенденция, която се наблюдава и в други райони на страната. Най-висока заболяемост е регистрирана при лица на 18г. – 1790,03 %000, n = 37. Проучване имунизационният статус на заболелите показва, че 92 % от тях имат прием на паротитни ваксини (моно- или триваксини) съгласно имунизационния календар на България през годините. Ключови думи: епидемичен паротит, имунизационен статус ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА НА БАКТЕРИАЛНИ МЕНИНГИТИ И МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТИ Ганчева, Г., П. Илиева, М. Карчева, Хр. Цветанова, П. Цветкова, Х. Христов Бактериалните инфекции на ЦНС представляват сериозен проблем в инфекциозната патология. Локализацията и тежестта на възпалителния процес са важни за еволюцията на заболяванията. Цел: да се сравни клинико-лабораторната характеристика на бактериални менингити и менингоенцефалити. Материал и методи: Проведено е сравнително ретроспективно проучване на 40 болни с бактериални невроинфекции (1999-2008 г.). Резултати: 12 болни са с бактериален менингит, 28 – с менингоенцефалит. Доказана е етиологията при 10 болни с менингит и 13 с менингоенцефалит. Най-чест установен причинител на менингит е N. meningitidis (пет болни), осем от менингоенцефалитите са причинени от S. pneumoniae. Половината от менингоенцефалитите са вторични. Над 60 г. възраст са единадесет болни с менингоенцефалит, с менингит – един болен. С придружаващи заболявания са 21 болни с менингоенцефалит. Токсиинфекциозен синдром е налице при всички проучени болни, горнодиспептичен – при всички болни с менингит и при 16 с менингоенцефалит. МРС – при 10 болни с менингит и при 22 с менингоенцефалит. СНР са нарушени при 24 болни с менингоенцефалит и при 11 с менингит. Патологични рефлекси – при 9 болни с менингоенцефалит и при 6 с менингит; отклонения от страна на ЧМН – при 6 болни с менингоенцефалит. Психомоторна възбуда – при 10 болни с менингоенцефалит и при 2 с менингит. Сопор и кома са налице съответно при 9 и 12, гърчове – при 9 болни с менингоенцефалит. Ликворни показатели: при менингити и менингоенцефалити белтък съответнох 3,27 и 2,93 g/L, сегментоядрена плеоцитоза съответнох 13262 . 106/L их 6415 . 106/L, ликворна захар съответнох 1,65 и 1,37 mmol/L. При всички болни е проведено етиологично лечение с цефалоспорини ІІІ генерация и патогенетично с дехидратиращи средства и глюкокортикоиди. С летален изход са 15 болни с менингоенцефалит. Заключение: при бактериалните менингоенцефалити са налице по-тежки количествени промени в съзнанието. Ликворната характеристика не показва достоверни различия. От значение за тежестта и еволюцията са етиологичният причинител и придружаващите заболявания. Ключови думи: бактериални менингити, бактериални менингоенцефалити, диагноза ПАРОТИТ. ПАРОТИТНИ МЕНИНГИТИ М. Карчева, П. Илиева, Г. Ганчева, Ц. Дойчинова, П. Цветкова Паротитът е инфекциозно заболяване засягащо жлезите с екзокринна секреция и тропизъм към ЦНС. Паротитните менингити варират от 27% до 78% в условия на епидемия. Цел: Проучване на клинични, лабораторни и ликворологични показатели в клиничен и епидемиологичен аспект. Материали и методи: Проведено е клинико - епидемиологично проучване на болни с паротитни менингити, лекувани в Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” за периода 2000 - 2008г. Резултати: Проучването включва 21 болни със серозен менингит в хода на паротитна инфекция. Болните са предимно от мъжки пол - 98% с възрастови колебания от 12 до 24 години. В епидемиологичен аспект е установен епидемиологичен контакт при 52%. Проученият имунизационен статус показва прием на моноваксина или триваксина при 38%. Заболяването не показва сезонна зависимост. От проучването се отчитат различни комбинации на паротитен менингит с други органни прояви- паротит и паротитен менингит в 43%; паротит, паротитен менингит и панкреатит в 24%; паротит, менингит и орхит в 14%; паротит, менингит, панкреатит и орхит в 19%. Синдромите при паротитните менингити не се различават съществено от тези при други невроинфекции - температура,главоболие, повръщане, МРС. Неврологичният статус включва установяване на менингорадикулерен синдром (МРС), Керниг, Брудзински и патологични рефлекси от група Бабински. Засягане на черепно –мозъчни нерви (ЧМН) не е отчетено. Ликворен синдром - умерена протеинорахия с максимална стойност 1.8 g/l, лимфо - моноклетъчна плеоцитоза до 0.99% с клетки в ликвора до 1504х106, нормална ликворна захар. Серологично потвърдени са 86% от проучените болни. Заключение: Паротитната инфекция не е променила клиничното си протичане, среща се спорадично, по-често заболяването с клиничните си комбинации има благоприятен изход. ТРИХИНЕЛОЗА – КЛИНИКА И ЛЕЧЕНИЕ Даскалова М., Г. Ганчева, М. Карчева, П. Илиева, Ц. Дойчинова, Хр. Цветанова, П. Цветкова, Хр. Христов Трихинелозата е хелминтоза, зооантропоноза с природна и синантропна огнищност. Официалните данни показват продължаваща тенденция за поддържане на заболяемостта от трихинелоза на сравнително високо ниво. Цел: проучване на два случая със средно тежка форма на трихинелоза. Материал и методи: Проучени са двама болни с клинични данни за трихинелоза, лекувани в Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен през 2009 г. Резултати: Заболяването има остро начало с изразен токсиинфекциозен синдром, генерализирани мускулни болки, включително в очните булбуси, лицева и дъвкателна мускулатура, оток на лицето. Епид. анамнеза – консумация на недобре термично обработено дивечово месо. Постъпват в средно увредено състояние, с бързопреходен обрив, оток по лицето и клепачите, хепатоспленомегалия. Параклиника: левкоцитоза от 11,9 до 17,1 . 109/L, еозинофилия до 0,66; чернодробно-биохимични проби – ASAT, ALAT с лекостепенни отклонения, завишена LDH –х 573 U/L, креатинкиназах 256 U/L, позитивиране на CRP. Серологично позитивни за трихинелоза: РПХА – Т 1:6400 при един от болните, при другия – 1:400. Проведено лечение със Zentel – начална доза 400 mg/24 h, от третия ден 800 mg/24 h (общ курс 10-14 дни) и патогенетична терапия. Амбулаторно са проследени и други лица, консумирали от същите месни продукти. Установени са само серологични данни за трихинелоза. Заключение: трихинелозата е тежко заболяване, изискващо ранна диагноза и адекватно етиологично лечение. Ключови думи: трихинелоза, епидемиология, клинични синдроми ЛИСТЕРИЕН СЕПСИС И ЛИСТЕРИЙНИ МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТИ Илиева П., М.Атанасова, Г. Ганчева, М. Карчева Листериозата е заболяване, което се среща при бременни, новородени и имунокомпроментирани възрастни пациенти. Цел: Проучване на клиничните форми на листериоза при бременни, новородени и възрастни болни за петгодишен период (2004 – 2009 г.). Материал и методи: Проведено е ретроспективно и проспективно проучване на доказана листерийна инфекция при три бременни, две новородени и четири възрастни болни с тежки менингоенцефалити. Резултати: При една от тях бременността е прекъсната по медицински показания, след трайното ù оздравяване и негативиране на листерийната инфекция. При плода е установена тежка полиорганна листериоза. Двете живородени развиват септично състояние с полиоргано увреждане и тежки менингоенцефалити. L. monocytogenes е изолирана от хемокултура, ликвор, всички секрети и екскрети. Ликворен синдром – изразена протинорахия, плеоцитоза. Налице е мултиорганна дисфункция с летален изход при едното дете и тежки остатъчни прояви при другото. Листерийни менигоенцефалити у възрастни – при всички болни заболяването започва с характерните синдроми за невроинфекция, но много рано се появяват количествени промени в съзнанието, огнищна неврологична симптоматика. Ликворен синдром – изразена протеинорахиях 4,25 g/L, плеоцитоза –х 3532 . 106/L, диференциална ликворограма – преобладаване на лимфо-моноцитих 0,61, понижена ликворна захарх 1,9 mmol/L. Заключение: Листерийната инфекция протича тежко при новородени – с полиорганно увреждане, включително тежки менингоенцефалити. При възрастни менингоенцефалитите са тежки с изразена неврологична симптоматика, количествени промени в съзнанието. Ликворният синдром при новородени и възрастни включва изразена протеинорахия, лимфо-моноцитна плеоцитоза. Ключови думи: L. monocytogenes, бременност, листериен сепсис, листериен менингоенцефалит STUDY ON SEROPREVALENCE OF MUMPS-SPECIFIC IgG ANTIBODIES IN A HEALTHY POPULATION Karcheva M., M. Atanasova, I. Makaveev, M. Daskalova Mumps is a vaccine preventable viral infection. Its typical clinical manifestations are characterized by pain and swelling of the salivary glands, fever, and fatigue. Often other organs are affected - testes in males after puberty (orchitis), ovaries in women (ooforitis), pancreas (pancreatitis), central nervous system (meningities). The use of specific immune prophylaxis led to a significant success in the fight against mumps, but there are still unresolved issues related to the immunological and epidemiological effectiveness of the vaccines. The disease continues to interest researchers today. The main issues being tackled are related to the conduct of virological, clinical and sero-epidemiological studies in different countries. Objectives of the study is to determine the frequency distribution of mumps-specific IgG antibodies in healthy populations in the region of Pleven, Bulgaria. Methods: a cross-sectional sero - epidemiological representative population - based survey in the area was made. Enzyme immunoassay method was used for an indirect proof of mumps - specific IgG serum antibodies. 410 people were examined at an average age of 25 (1 to 84). Of these, 250 (61 %) were women and 160 (39 %) - men. Results: Of all test results, the negative were 72 (19 %), the borderline were 12 (3 %), the positive were 182 (44 %), and highly positive were 144 (35 %). The vaccination status showed that 242 (69 %) of all surveyed were immunized with a vaccine against mumps. According to the immunization schedule in Bulgaria, 132 (33 %) people were immunized with monovaccine during the years - 1 intake, 80 (20 %) with trivaccine - 1 intake, and 64 (16 %) - 2 doses. Conclusion: We believe that despite the specific immunprophylaxis carried out against mumps decades on end, the necessary level of protection leading to its elimination has not yet been reached. Key words: mumps, seroprevalens, immunprophylaxis ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПАРОТИТНАТА ИНФЕКЦИЯ В ОБЛАСТИТЕ ПЛЕВЕН И РАЗГРАД М. Карчева, Н. Вълканова Епидемичният паротит е ваксино – предотвратима инфекция. През последните години се регистрира повишаване на заболяемостта в страната и изместването и в по-големи възрастови групи. В условията на масова специфична имунопрофилактика се наблюдават промени в характеристиката на епидемичния процес. Цел: Да се проучат и сравнят епидемиологични характеристики в протичането на епидемичния паротит в областите Плевен и Разград за периода 2000 – 2008г. Материал и методи: Използвани са данни от отчети и анализи на НЦЗПБ – София, РИОКОЗ – Плевен и РИОКОЗ – Разград. Приложени са епидемиологичен метод, епидемиологичен анализ, документален метод. Резултати: За проучвания период заболяемостта от епидемичен паротит в страната показва низходяща тенденция. Епидемичният процес в отделните области протича с различен интензитет – в област Плевен се наблюдава леко снижение на заболяемостта, докато в област Разград леко завишаване в края на проучвания период. Боледуват по-често мъже в съотношение 2:1 в двете области. Засегнати са по-големи възрастови групи: 10-14г. в област Плевен и 15-19г. в област Разград. Заболяването се разпространява целогодишно в област Плевен, прекъсване на епидемичния процес през летните месеци се наблюдава в област Разград. Регистрира се множествена локализация на паротитната инфекция. Относителният дял на хоспитализираните е по-висок в област Разград – 19,37% в сравнение с този в област Плевен – 16,53%. Боледуват имунизирани в 51% в област Плевен и в 92% в област Разград. Заключение: Епидемичният процес при заболяването през последното десетилетие протича с намален интензитет и се развива в пряка зависимост от прилаганата в страната специфична имунопрофилактика. Ключови думи: епидемичен паротит, епидемичен процес, заболяемост КЛИНИЧНИ ОСОБЕНОСТИ В ПРОТИЧАНЕТО НА МОРБИЛИ ПРИ ДЕЦА ДО ЕДНА ГОДИШНА ВЪЗРАСТ Илиева П., Г. Ганчева, М. Карчева, Ц. Дойчинова, Хр. Цветанова, Хр. Христов Морбилната инфекция протича по-тежко при деца до една годишна възраст. Имунизацията срещу морбили се извършва след 13 м., поради което децата нямат изграден имунитет. ЦЕЛ: Проучване на клиничното протичане на хоспитализираните деца до една годишна възраст. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: проучени са 80 деца до една година с диагноза морбили за периода януари – юни 2010 г., хоспитализирани в Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Плевен. РЕЗУЛТАТИ: Децата са на възраст от 21 ден до 12 месеца. При 30% от тях е диагностицирана и пневмония преди и в хода на заболяването, а ОДН е отчетена в 7,5% от децата с пневмония. Заболяването започва с токсиинфекциозен синдром, катарални прояви, кашлица – по-често суха, мъчителна, непродуктивна. Средно към третия ден се появява характерния екзантем, който обхваща и окосмената част на главата, лицето и тялото с обратно развитие след 6-7 ден. От параклиничните показатели при децата с морбили и пневмония се установява: левкоцитоза в 21%, олевяване в 12,50%, нормоцитоза в 62,50%, левкопения в 29%, лимфомоноцитоза в 87%. При децата без пневмония – нормоцитоза в 43%, левкопения в 39%, лимфомоноцитоза в 80%. При децата с морбили и белодробни усложнения е приложена антибиотична терапия в 100% – цефалоспорини ІІ генерация (58%), ІІІ генерация (42%), ГКС и Immunovenin по витални индикации в 17%. При децата с морбили антибиотична терапия е приложена в 93%; цефалоспорини ІІ генерация – 41%, ІІІ генерация – 25%. При всички деца е прилагана патогенетична и симптоматична терапия, при отклонения в КАС – корекция. При децата с ОДН е прилагана оксигенация с кислородна палатка и готовност за асистирана дихателна вентилация. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Заболяването протече по-тежко при децата със засягане на дихателната система и развитие на ОДН, което изискваше адекватно терапевтично поведение. Независимо, че децата са до една годишна възраст, заболяването не показа по-тежко протичане от болните в по-голяма възраст. Ключови думи: морбили, до една годишна възраст, пневмония, остра дихателна недостатъчност КЛИНИЧНИ ОСОБЕНОСТИ В ПРОТИЧАНЕТО НА МОРБИЛИ СЛЕД 20-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ Ганчева Г., П. Илиева, Ц. Дойчинова, М. Карчева, Хр. Цветанова, Хр. Христов Морбили се считаше за болест на по-ранната детска възраст, но през последните години засяга всички възрастови групи. По-тежко протичане и усложнения при морбили се срещат по-често при болни под 5 годишна възраст и над 20 години. ЦЕЛ: Да се проучи протичането на морбили при болни над 20 г. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Проспективен анализ на клинико-лабораторни и епидемиологични данни при 60 болни над 20 годишна възраст. РЕЗУЛТАТИ: За периода януари – юни 2010 г. в Клиника по инфекциозни болести” на УМБАЛ ”Д-р Георги Странски”, Плевен са лекувани 455 болни с морбили. От тях 13,19% са на възраст над 20 г. (29 мъже и 31 жени, от които 2 бременни). При всички заболяването започва с изразен токсиинфекциозен синдром в 60% с температура до 390 С, катарален синдром в 91,67%, суха кашлица – 98,33%, хрема – 45%. Горен диспептичен синдром е налице в 45%, долен – в 18,33%. Обривен синдром до 5-я ден е установен в 98,33%; конфлуиращ в 76,67%, със средна продължителност 6 дни. Характерен facies morbillosa е наблюдаван при всички болни, петна на Филатов-Коплик са установени в 81,67%. Белодробни отклонения – в 88,33% (по-често отслабено дишане – в 58,33%), бронхопневмония само при двама болни (3,33%). Не са регистрирани други усложнения. От параклиниката: нормоцитоза (75%), левкопения (21,67%); неутрофилия (78,33%); тромбоцитопения (30%); анемичен синдром (16,67%). КАС – в норма в 90%, респираторна алкалоза е налице в 8,33%. При всички болни е проведено патогенетично и симптоматично лечение; антибиотици са приложени в 46,67% (цефалоспорини II генерация – 16,67%, III генерация – 3,33%, при останалите – перорални от ампицилинова група). Среден антибиотичен курс и среден болничен престой – 4 дни. При всички болни заболяването е с благоприятен изход. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: След продължително отсъствие морбили отново е инфекциозно заболяване, засягащо голям брой неимунизирани или такива с нисък титър на специфичен имунен отговор. Възрастовата група над 20 години не показва достоверни различия с известното за заболяването клинично протичане. Ключови думи: морбили, над 20 годишна възраст, усложнения ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАБОЛЯЕМОСТТА ОТ МОРБИЛИ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН М. Карчева, И. Макавеев . Морбили е остро инфекциозно заболяване, чието разпространение е в пряка зависимост от приложението на противоморбилна ваксина. Наблюдаваните случаи в област Плевен са част от възникналата в страната морбилна епидемия. Цел: Да се извърши анализ на епидемиологичните показатели на заболяемостта от морбили в област Плевен за периода 01.01.2010г.-01.08.2010г. Материал и методи: Използвани са отчети и анализи на РИОКОЗ - Плевен за заболяемостта от морбили в областта. Приложени са епидимиологичен метод, епидемиологично наблюдение и епидемиологичен анализ. Резултати: За проучения период регистрираните случаи на морбили в област Плевен са 466. От тях 442 (95%) са роми. Най-засегнатите общини в областта са Червен бряг – 176 (38%), Плевен – 90 (19%) и Плевен-град – 75 (16%). Регистрирани са 34 усложнения, от които 27 са пневмонии. Наблюдава се засягане на всички възрастови групи с лек превес на 1-4г. – 101 (21%), до 1г. – 92 (20%), 5-9г. и над 20г. – 77 и 78 (17%). Засегнати са и двата пола в съотношетие 1:1. Месечното разпределение на регистрираните случаи показва пик на заболяемостта през м. април - 162 (35%). Изводи: Възникналата епидемия от морбили е резултат на натрупано възприемчиво население. Като рискова група се оформя ромското население, по-голямата част от което е неимунизирано. Това налага извършване на целеви имунизации сред рискови групи, за да се превърне възприемчивото население в невъзприемчиво. МОРБИЛИ И МОРБИЛНИ ЕНЦЕФАЛИТИ П. Илиева, Ц. Дойчинова, Г. Ганчева, М. Карчева, Хр. Христов, Хр. Цветанова Морбилните енцефалити (МЕ) са тежка клинична форма на морбилната инфекция и се наблюдават при по-големи деца (7 г.), макар и по-рядко до 2 годишна възраст. Протичат изключително тежко с висок леталитет, а преживелите остават с тежък интелектуален дефицит и остатъчни неврологични прояви. ЦЕЛ на проучването са две деца в хода на морбилна епидемия с клинична характеристика на тежък морбилен енцефалит. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: клинични и неврологични прояви на заболяването при деца А.О.Г. – 7м., ИЗ 1903 и К.Т.К. – 1 г. 8 м., ИЗ 1907. РЕЗУЛТАТИ: Проучените деца с МЕ са от мъжки пол и съставляват 0,56% от общия брой деца с морбилна инфекция. И при двете деца МЕ се развива на трети-четвърти ден. Заболяването има остро начало с висока температура до 400 С, при по-голямото дете след гърч. Обривният синдром при по-малкото дете се появи след клиничната изява на МЕ, а другото беше с дискретен обрив. Клиничното протичане е много различно – и двете деца са в сопорозно състояние, но при по-малкото дете неврологичната сиптоматика се изразяваше с екстензионни гърчове на горни и долни крайници, докато при другото дете персистираше тежка хиптония на горни, долни крайници и вратна мускулатура. МРС беше леко изразен, патологични рефлекси от група Бабински присъстваха и при двете деца. Детето дълго време остана с тежка хипотония, която персистираше и при двата контролни прегледа. От параклиниката: ПКК – левкоцитоза до 22 . 106/L с олевяване при голямото дете, при малкото дете нормална ПКК. И при двете деца АSАТ и АLАТ са раздвижени до 270 IU/L, ликворни промени не са установени. Терапевтичното поведение и при двете деца включваше дехидратираща и рехидратираща терапия, ГКС, цефалоспорини ІІІ генерация, Immunovenin, Human albumin 20%, по-късно Piracetam. Децата са изписани клинически подобрени, с невротропни средства в домашна обстановка. На двата контролни прегледа по-голямото дете видимо изостава в нервнопсихичното развитие, по-малкото е с по-дискретна неврологична симптоматика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Морбилните енцефалити се проявяват обикновено в екзантемния стадий, протичат тежко и имат лоша прогноза ad vitem, по-късно изоставане в нервнопсихичното развитие. При морбили в ранната детска възраст след 8-10 г. по-често се развива субакутен склерозиращ паненцефалит. Ключови думи: морбили, енцефалит Каталог: procedures -> acad acad -> Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност acad -> Резюмета на публикации на д-р Цветелина Валентинова Митева, д м acad -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „ Доцент", по научната специалност „Имунология", шифър 01. 06. 23, в катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология" acad -> С т а н о в и щ е от професор д-р Филип Цонев Куманов, д м. н acad -> Конкурс за академичната длъжност „доцент" към катедрата по Неврология и Неврохирургия при факултет „Медицина" на му плевен, обнародван в дв бр. 45 / 14. 06. 2011 год acad -> Конкурсът за доцент е обявен в Държавен вестник бр. 21/16. 03. 2011 г по научната специалност "Имунология" acad -> От проф д-р Цветанка Цанкова Маринова, д м. н., Катедра "Биология, медицинска генетика и микробиология", Медицински факултет, су "Св acad -> Конкурс за „Доцент (Заповед №892/31. 05. 2011г на Ректора на му плевен ) о т н о с н о acad -> Конкурс за получаване на научно звание „Доцент по биология с шифър 01. 06. 00 Изтегляне 346.01 Kb. Сподели с приятели:
|