Мнение – изказване (идея, представа) за нещо, което не е задължително да бъде обективно аргументирано, за разлика от твърдението –

295 агенти, продавачи, политици използват (меко казано) некоректно тяхната многозначност;

Синтактическо двусмислие - включва използването на дума или фраза, подлежаща на повече от едно тълкуване заради уникалното и положение вътре в структурата на изречението. Тогава проблемът не е в подбора на думи, какъвто е случаят със семантическата неяснота: самата позиция на думата или фразата в граматичната структура на изречението, е източник на объркване. За разлика от семантическата неяснота синтактическото двусмислие рядко е планирано. Понякога пишещите и говорещите са твърде невнимателни към конструирането на фразата и подбора на думите. Те се заблуждават, че щом на тях нещата са им ясни, то и другите ще ги разберат „от половин дума‖. Трябва да бъде отбелязано, че заблудата по отношение на синтактическото двусмислие се случва най-често, когато публичният говорител забравя да наблегне на предмета, за който се говори и не става ясно какво се определя – предмет, явление, дума, фраза. Синтактическо двусмислие настъпва и когато се опитваме да преведем материалите от една култура в друга. Трудности могат да се появят по различни причини.
Например в съответният език може да няма адекватна част на речта, чрез която посланието да бъде трансформирано;

Двусмислица - превръща се във форма на заблуда, когато говорещият прави така, че да изглежда, че казаното (написаното) има само едно значение, а всъщност той я натоварва с многозначен смислов багаж. Заблудата не винаги се долавя лесно, особено когато двете различни употреби на думата или фразата са разделени от няколко изречения;

Инсинуацията
80
-
използва се като основен инструмент намеците и недомлъвките и по-рядко използва категоричните изявления.
Инсинуацията подтиква сравнително дискретно адресата към мисли и изводи, които поставят в негативна светлина определени лица, организации или факти. Авторът на инсинуацията избягва да се ангажира с категорични доказателства и становища, което му позволява
80
Инсинуация – преднамерено, а по-точно злонамерено изопачаване смисъла на дума или израз.

296 в даден момент да се отметне от позицията си. Инсинуацията се използва за подкопаване на доверието в опонентите и конкурентите както в политиката, така и в бизнеса;

Изваждането от контекста - разпространен прийом за подмяна на смисъла на определен текст. Многозначността на думите е нищо по сравнение с многозначността на фразите и ли пасажите извадени от базовия текст. Прибавете към това случаите, когато от цитата се съкращават (по целесъобразност!?) думи и изрази и първоначалният му смисъл се променя на сто и осемдесет градуса. Освен, че се спекулира със смисъла на съответната извадка, у човек, който е прочел само цитата се създава изкривена представа за първоизточника. Когато се цитира в публична реч, словното и фразовото ударение, интонационното подчертаване и още ред екстра и паралингвистични ефекти могат генерално да променят смисъла на извадката;

Призивите, апелите, лозунгите, декларациите също често се използват за емоционално, интелектуално и др. манипулиране на мисловния процес. Те са сред най-ефективните средства за „издигане‖ личностното, емоционалното, идеологическото, битовото в ранг на логическо в процеса на доказателството и опровержението или при политическата и комерсиалната пропаганда и агитация. Тази чиста проба измама трудно се схваща от неизкушения реторически слушател или читател, ето защо ще и обърнем специално внимание. В областта на политиката твърде разпространен е така наречения ―Аrgumentum ad hominem‖, аргумент срещу човека. По своята същност аргументум ад хоминем не е нищо друго освен нападки, насочени срещу личността на контрагента или опонента. Вариант на аргументум ад хоминем е обвинението в несъстоятелност – „Тu quoque!‖ (и ти също)
81
Обвинението в несъстоятелност се използва, когато едната от страните не е в състояние да обори другата, заема позицията: „Кой си ти та ..., когато ти самият...!‖ При подобни тактики става така нареченото подменяне (изместване, изгубване) на темата (тезата, предмета).
Вместо да решаваме или разглеждаме проблема като такъв, ние
81
Изразът идва от прословутата фраза на Цезар, отправена към присъединилия към убийците му Брут : „Et tu quoque, Brute!‖ – „И ти също ли, Бруте!‖

297 изкарваме на преден план обсъждането на някакво негативно (отречено от групата или обществото) качество или действие на опонента. Подобна
„аргументация‖ е значително по-популярна в политическите, отколкото в икономическите дебати. Когато не могат да се борят по същество, публичните говорители се опитват да дискредитират опонента чрез факти или измислици от личния, служебния или интимния му живот;

Емоционалните апели – ―Аrgumentum ad populum‖ (позоваване на/към публиката, народа) като инструмент са разчетени на емоциите и предразсъдъците на адресатите послания. Призиви към съжаление и състрадание, призиви базирани на страха от новото и неизвестното ни атакуват от всички страни. Сантиментални призиви свързани със семейството, приятелите, нацията, традициите ни заливат от митинги и медии. Призиви да повярваме на Х или У заради статуса му, заради миналите му заслуги (които на практика нямат отношение към предмета на общуването) са ежедневие в икономическото и политическото общуване. Тук става същото, за което споменахме по-горе – емоционалните, идеологическите, битовите факти или съждения се издигат в ранг на логически аргумент. Отново е налице опит за подмяна на темата (тезиса, предмета) на конкретното делово общуване.
Емоционалните призиви, както и техните аналози родени от партийността, етноцентризма и религията могат да бъдат изключително ефектни и ефективни, защото са насочени към подсъзнателното.
Страшното е, че те заместват или изместват логическата мотивация, особено в масовите форми на общуване
82
. Сред учените битува мнението, че емоционалните, идеологическите и етническите призиви въздействат на ниско образованите публики. Това е абсолютна заблуда.
Идете на мач или на партиен митинг и сравнете поведението на хамалина, лумпена и таксиметрови шофьор с това на университетския преподавател, доктора и счетоводителя! Разликите са в рамките на стохастичната
83
грешка, както биха казали статистиците. В определени моменти никой от нас не е застрахован от манипулиране посредством
82
Виж „Психология на тълпите‖ от Густав Льобон.
83
Стохастична грешка– случайна, вероятностна грешка. Терминът се употребява в смисъл на „незначителна грешка, грешка в рамките на допустимото‖.

298
―argumentum ad hominem‖ или ―argumentum ad populum‖. Не забравяйте това!
Стръв, чрез която манипулаторите могат да ни закачат на своята въдица и да притъпят нашата критичност и аналитичност е собствената

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: