Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Аналитическото мислене (макар да е трудна да се открие границата между понятията) прибавя към тези условия още проверка на информацията за истинност, адекватност, точност, коректност, обснованост, проверка за разминавания между словесната (реч и писмо), свръх словесната и извън словесната информация, която получаваме при общуването, търсене на слаби места в структурирането на информацията, сравнение на разглежданите твърдения със становища от други източници, разгадаване на скрити намерения и желания на автора (контрагента) и т.н. Когато става дума да се прави анализ на текста и подтекста на литературни (научни и художествени) източници, да се извеждат на преден план авторските и обективните намерения и т.н. Обособяването на критическото и аналитическото мислене в самостоятелен предмет е в тон със западната тенденция да се раздробява научната материя на безброй „поднауки‖. За жалост, независимо от това, че вътрешно се съпротивляваме срещу термина „критическо мислене‖, се налага да го използваме, защото вече е придобил гражданственост. Между другото, изкушавам се да попитам тези, които преди „привеждаха в съответствие‖ българската терминология със съветската, а сега се приспособяват към американската и западно европейската: „Господа научни ветропоказатели, знаете ли какво е мислене? Възможно ли е да има процес на мислене без макар и елементарен критически анализ на 300 обекта и предмета на мисленето. Вероятно да, но само при вас. Защото ако бяхте анализирали критически термини като „критическо мислене‖, „убеждаваща комуникация‖, „комуникативни контакти‖ и подобните им, щяхте да разберете, че са равнозначни на „мажещо масло‖. Тъй като се налага да използваме вносния термин, нека да поговорим с какво понятийно съдържание ще го натоварваме. Очевидно на критическото мислене трябва да гледаме като на някакъв мета-тълкувател, мета- анализатор, мета-оценител 85 , като на своеобразна метакритика 86 на резултатите от опознаването и анализа на фактите, явленията, събитията и съжденията, с които се сблъскваме в теорията и практиката. По такъв начин критическото мислене става синоним на ценностна система, на мироглед. Критическото като такова е само една от функциите на мисленето в процеса на възприемането и обработката на информацията. Още по-точни бихме били, ако кажем че критическото е елемент на анализа на информацията където се реализира критическо-регулаторната функция на мисленето. Нейното равнище и ефективност от своя страна зависят от природните данни и придобитите професионални качества в дадената област. За сега приемете, че за да сте добър „критически мислител” ви е необходимо да познавате законите и правилата на логическото мислене, да познавате теорията и практиката на областта, в която работите, да проявявате любознателност, да се научите да слушате, преди да говорите, да сте отворен към новостите и промените и да сте готов да преосмисляте становищата си при получаването на нови данни. Естествено към тези изисквания могат да се прибавят още много, но това е минимума, който ви е достатъчен като начало. Интересното е, че когато се говори за критическото мислене обикновено се има предвид приложението му към подготовката (написването, заснемането) или анализа на някакъв текст или друга фиксирана информация. Това е много удобно: при фиксирания текст не е трудно да откриеш и анализираш позициите на индивидуалния 85 Мета (гр.) – частица образуваща сложни думи за обозначаване на нещо, което е паралелно, между, след, над базовата дума. 86 Метакритика – литературен термин означаващ „критика на критиката‖ 301 комуникатор или на участника в диалог. Тук темите, идеите, аргументите и демонстрациите са в статичен вид, т.е. можеш да се връщаш към всеки от елементите многократно. Значително по-интересен е въпросът за критическото мислене по време на слушането. Обективен анализ на чутото при едно съвещание, преговори или лекция се подчинява на всички изисквания, на които се подчинява и критическия анализ на текстовия или заснетия материал. Но тук обстановката е динамична. Заедно с всичко останало, се налага да следите до колко говорещия е последователен, непротиворечив в твърденията си, до колко са съвместими езиковите, свръх езиковите и извън езиковите средства, които използва и т.н. За това се изисква способност „да мислиш в движение‖ – качество, при което вроденото и придобито са в съотношение едно към едно. 5. Емпатично слушане Способността да слушаш предполага създаване на възможност за взаимодействие, при което другият открива собствената си възможности да решава проблеми, да идентифицира онази част от трудностите в междуличностните отношения, която се дължи на самия него, да изгражда самооценката си, да разбира сложните лични тревоги и мотиви. Познатите нагласи към оценяване, диагностициране и даване на съвети, изглежда, имат обратен ефект и спират този процес. Този, който слуша добре помага на другия да си създаде нагласи, които е подпомагат процеса на продуктивното общуване. Доброто слушане създава своеобразна интимност на общуването, а според психолозите емпатичните елементи на комуникацията се проявяват най-добре в интимните (в широкия смисъл на думата) отношения. Обсъждайки въпроса за критическо мислене, добре е да отделим няколко реда на един от факторите за неговата ефективност – слушането. За да гори огъня трябват дърва, за да мислим, трябва да сме чули, чели, видели. Изумително точна е народната мъдрост, която ни напомня, че имаме две уши и една уста – два пъти да слушаме, веднъж да говорим. От начина на възприемането, от количеството и 302 качеството на получения „суров материал‖ зависи в много отношения качеството на нашето мислене. Психолозите са въвели термина „рефлексивно слушане” Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|