Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| 87 , за да маркират начина, по който слушаме околните. Възприемането на информацията от и за тях е решаващо за наличието или отсъствието на емпатия 88 Емпатията е колкото психологически, толкова и комуникационен термин. Съдържанието на това понятие включва както съпреживяването, така и вживяването в състоянието или поведението на другия човек в процеса на общуването. Иначе казано – извън общуването (битово, делово или друго) няма емпатия. Нас обаче не ни интересува толкова емпатията като психологически феномен, колкото като съществен елемент в процеса на деловото общуване. Екипната работа става продуктивна само когато е налице (осъзната или неосъзната) емпатична връзка между членовете на групата, деловите и политическите диалози са ефективни, когато страните са в състояние да виждат и чувстват нещата и през погледа на контрагентите, добър мениджър е този, който съумява да влезе в кожата на хората, които организира и ръководи. На практика емпатията е невъзможна без високо професионално умение да слушаме. За публичния говорител, за участника в делови форми на общуване, рефлективното слушане означава професионално слушане. Професионалното слушане предполага специална нагласа. От една страна ние не трябва да забравяме, че основния дял на информацията идва по вербален път от партньора, събеседника, опонента, публиката. Това означава, че тя е индивидуално, професионално, интелектуално, образователно, социално и най-важното емоционално оцветена. От друга страна, при наличието на споменатите и на още десетки фактори, 87 Рефлексия ( reflexio) – завой, извивка, отражение. Отражение на възприятие върху мисълта. Отзвук. Размишление. Размисъл. Рефлектиране – проверяващо и сравняващо мислене върху нещо. Обръщане на Духа към Аз-а, след извършване на познавателен акт: мислене на мисленото; критика на мисленето за мисленото; процес на усвояване на познатото. Рефлексивно слушане – терминът рефлексивно слушане се отнася до начина на откликване на друг човек като средство за създаване на емпатия. Рефлексивно мислене (рефлексивност, когнитивен стил) – мислено или вербализирано възпроизвеждане на мислите на едно или повече лица от друго лице. 88 Емпатия (психологически термин) – съпреживяване, вживяване в състоянието или поведението на другия човек. 303 които ни поставят в положението на перципиенти 89 , трябва да съберем оптимално обективна информация за другата страна и за нейната интерпретация на предмета на общуването. Нашата цел е да проникнем в перцепторната 90 система на контрагента, в системата, по която човека като биологически вид възприема, обработва и осмисля сигналите от обективната и субективната действителност. Тенденциозно подчертаваме цялата фраза, защото три четвърти от хората, които по силата на някакво служебно или обществено положение се занимават с публично общуване правят точно обратното – мъчат се да вкарат реципиентът 91 в своята собствена перцепторна система. И в тези свои напъни използват не особено коректно средства от моркова до тоягата. Има ли насилие, независимо в каква форма се проявява, влиза в сила универсалния закон за действието и противодействието. Внимателното и добронамерено слушане ни дава възможност максимално обективно да възприемаме поднасяната ни информация, като едновременно с това създаваме у контрагента ни усещане за съпричастност. Съпричастността от своя страна подобрява коефициента на полезно действие при контактите. Да „гарнираш‖ деловото общуване с приятелство, да разшириш полето на междуличностните отношения е полезна бонификация 92 . Когато не гледаш на контрагента като на враг, а като на партньор, когато бизнес принципът ти не е „печеля-губиш‖, а „печеля-печелиш‖, всестранното познаване на хората, с които общуваш делово носи както материални, така и морални ползи. Професионалното рефлексивно слушане е основа на рефлексивния тип мислене 93 . Психолозите формулират рефлексивното 89 Перципиент – лице, страна в общуването, възприемаща сигнали по телепатичен или друг невербален път от индуктора, т.е. от лицето, което кодира и изпраща сигналите. 90 Перцепция – отражение на въздействащите върху органите на чувствата предмети и явления от заобикалящия ни свят. 91 Реципиент – в педагогиката и някои други научни области, реципиент наричат адресата, приемника, към когото е насочена някаква информация; в медицината – лицето, на което се прелива кръв от донора. 92 Бонификация – в спорта: прибавяне на точки или време към постижението; в деловите отношения: освобождаване от задължения, изгодни промени в цената на стока, подобряване на качеството. 93 Критическото мислене, така както го разбират повечето от пишещите, дублира до голяма степен и термините „рефлексия‖, „рефлектиране‖, „рефлективно мислене‖ и 304 мислене като „мислено възпроизвеждане на мислите на едно или повече лица от друго лице. Резултатът от това мислене може да бъде вербализиран от рефлектиращото лице.‖ 94 За разлика от казаното по- горе, вече не става дума само за емпатия между две лица, а коопериране, за своеобразна синергия 95 на знанията и опитът на повече от един човек в процеса на мисленето. Опознаването на принципите на рефлексивното мислене е изключително важно за създателите и ръководителите на екипи, но не би било лошо всеки, който работи в екип или възлага работа на екип да бъде наясно с него 96 . Без да се съблюдават принципите и нормите на рефлексивния тип мислене, трудно е (да не кажем невъзможно) при различните форми и равнища на общуване (социално, делово, битово, пък даже и интимно) да се съгласуват, да се координират индивидуалните и/или групови преживявания, социален опит, мнения по конкретната комуникативна ситуация, цели, задачи, предложения, изводи, решения. Ако вие не сте запознат (поне в общи линии) със спецификата на отражението, което предмета на размишление (разговор, обсъждане, преговаряне) има върху отделния участник, ефективността на съвместната работа спада драстично. При подобни случаи на преден план излизат йерархическите взаимоотношения (началник-подчинен, работодател-служител, собственик-наемател и пр.п.) и мотивацията за духовната и материална дейност рязко се променя. При това става дума за спад и влошаване, а не за повишаване или подобряване на резултатите. Ще дадем за илюстрация само един най-общ пример. Рефлексивното мислене като процес и като инструмент има свои параметри. Един от тези параметри е неговата дълбочина. Дълбочината отразява броя и качеството на взаимните представи за „духовното съдържимо‖ на страните в контакта, които имат от нулева до висока степен на рефлексивна коориентация по отношение обхвата и характера особено „рефлективно слушане‖. Като изключим последния термин, останалите не се отдалечават много от значението на латинския термин „reflexio‖ и означават в зависимост от контекста отражение, отзвук, отражение (влияние, взаимоотношение) на възприятието върху мисълта, мислене на мисленото. 94 Речник по психология. С. 1989, с. 498. 95 Синергия – съвместно (сборно, съгласувано) действие. 96 За рефлексивното мислене виж: 305 на това „съдържимо‖. Как би ни помогнало въпросното знание в процеса на мислене при публичните контакти? Отговор можете да си дадете сами присъствайки на публична дискусия по какъвто и да е въпрос, в каквато и да е духовна или материална област. Първото, което бие на очи е стремежът на преобладаващото число участници в диалога да постигнат обща становище, но... на базата на тяхното виждане, на тяхното Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|