Първа. Делово общуване

313 им предлагат евтина, леснодостъпна интелектуална ―конфекция‖ и отговори „полуфабрикати‖ във всички области на духовния и материален живот. И като венец на всичко идва тоталното занемаряване на емоционалното образование и възпитание на младото поколение. Вярно е, че едва ли има по-труден момент от изграждането на една цялостна личност от възпитаването на емоциите. Но именно емоциите са движещата сила, която заставя човека да търси нещо ново, въпреки вродената си природна леност. А сега нека се абстрахираме от негативните емоции по отношение на възпитанието и организацията на образованието и да кажем няколко думи за евристиката и нейните принципи, но не като дял на психологията или педагогиката, а като прагматично насочена теория и методика на творчеството.
Руският учен П. Енгелмайер предлага тристепенна схема на творческия процес: интуиция и желание, знания и разсъждения, изпълнение на изобретението. Тази схема, коментира Хенрих
Алтшулер
103
е толкова обща, че на практика не дава нищо на изобретателя
104
. Друга подобна схема през трийсетте години предлага американският психолог Росман. Тя включва анализ и преценка на потребността от иновация, запознаване с достъпната информация по проблема, формулиране и критичен анализ на възможните решения,
„раждане‖ (и експериментиране с цел потвърждение) на новата идея. По повод неговата схема година-две след него руският психолог П. Якобсон
(―Процесът на творческата работа на изобретателя‖ ,1934) предлага друга схема: период на интелектуално-творческа готовност; преценка на потребността; зараждане на идеята (задача); търсене на решение; откриване принципа на изобретението; превръщане принципа в схема; техническо оформяне на изобретението.
Две десетилетия след тях, А.Ф.Осбърн тръгвайки от метода
―проба-грешка‖, установява, че има хора, които са склонни да генерират идеи и такива, които предпочитат да анализират вече предложените идеи. При максимално опростения модел на взаимоотношения между
103
Г.С. Альтшулер „Алгоритм изобретения‖, М. 1969.
104
Предупреждаваме, че тук и по нататък, когато говорим за изобретател, изобретяване и изобретение, ще имаме предвид това, което е влагал в тези термини великият
Аристотел – творец, създател, творчество, резултатът от творческия акт.

314 тези две крайни групи всеки върши това, което може: едни раждат идеите, другите – анализират, квалифицират и класифицират по целесъобразност тези идеи, поставяйки ги в услуга на търсенето на решение на определена задача.
Всъщност
Осбърн впряга
„безпорядъчното‖ на пръв поглед мислене в услуга на планомерната работа.
Така се ражда
―организираният безпорядък‖ на изследователското търсене – мозъчната атака, брейнстромигът.
Предимството на брейнсторминга е в свободният полет на въображението (виж по-горе). Характерното за мозъчната атака е, че на първия етап не се правят оценки на изказаните мнения и няма никакви ограничения в предлагането на идеи. Несъобразяването с утвърдените постулати на ―научната мисъл‖ и ―здравия разум‖, бягството от традицията, от преклонението пред авторитетите и прекалената аналитичност, породена от наличните знания разкрепостява творческото въображение. Но казвайки това, не бива да мислим, че творческо- изобретателската дейност е хаотична. Макар понякога дори големи изобретатели не осъзнават законите, по които творят, съвсем не означава, че не им се подчиняват. Може да прозвучи не особено научно, но животът ни, мисленето ни, нашето поведение се регулират генерално от три основни закона: на случайността, на причинността и на свободната воля. Ние непрекъснато попадаме във водовъртеж от случайни (по отношение на нас самите) събития, резултат от съвкупността на множество независими едно от друго обстоятелства, факти, хора. Разбира се, самото събитие като такова съвсем не е случайно. То е закономерно, то е причинно-следствено обусловено, но в някаква друга, независеща от нас или нямаща отношение към нас система. Системите, в които ние съществуваме имат свои причинно- следствени, логически детерминирани и в повечето случаи обясними връзки. В своите системи ние се подчиняваме на тяхната вътрешна логика. Това, обаче, не изключва действието на най-важния от посочените три закона – законът за свободната воля, за свободата на избора. Като мислещ биологически вид, човек може да предвижда и да избира пътища за решение на възникващите пред него проблеми.
„Инструмент‖ за този избор е мисленето.

315
Това което хуманитарите наричат „визия‖, проектантите в областта на техниката наричат представа за „идеалната машина”. Това е фундаментално понятие в теорията и практиката на изобретяването. В идеалната машина всичките и части през цялото време работят с максимално натоварване и с максимален коефициент на полезно действие. В нашата сфера, аналог на идеалната машинна е идеалното решение на проблема, на задачата. Ако тръгнем към това решение по метода ―проба-грешка‖, творческите търсения вървят по пътя на инерцията, по пътя на традицията или във всички посоки на координатната система. Да стесним кръга ни помага ясната представа за това, какво точно търсим и какво очакваме (трябва) да получим като резултат, т.е. представата ни за „идеалното решение”. Тази представа определя посоката на нашите творчески търсения. Според евристиката, колкото по-добре си представяме идеалното решение, толкова по-малък е делът на случайността, толкова по-целенасочена е нашата работа.
Когато в съзнанието си вече имаме идеалното решение на проблема, не е трудно да определим противоречията и противодействията, с които ще се сблъскаме в процеса на търсене и намиране на решение. Тези противоречия и противодействия са препятствията, които трябва да преодолеем по пътя към целта (изобретението, иновацията).
Изясняването на тези неща служи като своеобразна примамка за творческата ни интуиция.
По дефиниция едно творческо решение, трябва да съдържа

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: