62 употребата на 1 лице ед. число (аз), авторът означава себе си чрез формата на множествено число – ние (това с особена
сила важи за научните текстове, наречено „множествено число на скромността‖).
Деловият език се отличава с императивност. Като език на документите, чиято функция е регулиране деловите отношения, той е категоричен и изисква безусловно подчинение и изпълнение на това, което гласи съдържанието им. Стандартизирането на деловия език се налага от естеството на документите, което изключва езиковата оригиналност в деловото общуване. За различните сфери на стопанския живот се прилага специфична лексика, която зависи
още от вида на документа, неговите реквизити (задължителни полета за вписване на данни) и предназначение. Тези стандартни изрази можем да ги наречем
„шаблони‖, „трафарети‖, например:
Приложено Ви изпращаме…; Съгласно текста …; В отговор на Ваше запитване …; На основание писмо № …” и др. Тези езикови клишета според М. Виденов са „задължително
„служебно облекло‖ на деловия език
6
‖. Конкретността и точността, рационалността и вежливостта на деловия език не позволяват контекстуално обусловени интерпретации, тъй като те могат да се окажат пречка за ефективната комуникация. Вежливостта е важна особеност за деловия език. Тя се свързва с желанието за позитивно езиково действие – максимите за това действие са
7
:
Максима за такт, която изисква да се пазят интересите на другия и да не се нарушават границите на личната му сфера;
Максима за великодушие, според която не се допуска другият да бъде затруднен;
Максима за одобрение, изключваща откритото порицание на другия;
Максима за скромност, изискваща минимално да хвалим себе си;
Максима за симпатия, свързана с проявите на доброжелателност.
Изброените максими, според автора, са предпоставка за успешна
6
Кондукторова, Ан. Цит. Съч., с. 23 7
Пак там, с. 26-27
63 делова комуникация. Спазването им осигурява изисканост на деловото послание и е проява на толерантност по отношение на деловите партньори.
В заключение, стилът на писмената комуникация трябва да бъде продиктуван от начина, по
който се възприема ситуацията, от установените взаимоотношения или бъдещи такива и от целта, която трябва да бъде постигната. Ето някои от тези разнообразни фактори:
Ситуация: сътрудничество, противопоставяне, постигане на съгласие, продажба, светско общуване, добри или лоши вести; Взаимоотношения: колегиални, съвсем близки, на продавач и клиент, официални, на съподчиненост; Цел: убеждаване, изказване на задоволство, ласкаене, Сподели с приятели: