Първа общи разпоредби ч

АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 12

(чл. 107 и чл. 490, т. 4)

Съгласно чл. 107 горивните цистерни са неразделна част от корпуса или са здраво свързани с него.

Горивните резервоари на двигателите на работните съоръжения на плаващо оборудване не трябва да са неразделна част от корпуса или да са здраво свързани с него. Подвижни резервоари могат да бъдат използвани, ако отговарят на следните условия:

1. Капацитетът им не надхвърля 1000 литра.

2. Трябва да е възможно резервоарите да се фиксират достатъчно здраво и да се заземят.

3. Резервоарите да са от стомана, да са с достатъчна дебелина на стените и да са монтирани в събирателна вана за течове.

Последната е предназначена да предотвратява замърсяване на водните пътища от изтекло гориво. Събирателната вана може да се премахне, ако са използвани резервоари с двойна обшивка със защита против течове или със система за известяване на течове и които се пълнят само с автоматичен клапан на пълнещото устройство. Разпоредбите на точка 3 се считат за изпълнени, ако конструкцията на резервоара е сертифицирана и одобрена съгласно нормативната уредба на държава членка.

В удостоверението на Общността се прави подходящо вписване.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 13
Минимална дебелина на корпуса на баржи (чл. 6, ал. 1 - 8)

По време на периодичното инспектиране в съответствие с чл. 57 от Наредба № 11 от 26.04.2004 г. за прегледи на кораби и корабопритежатели на баржи, които са изключително за влачене, ИА "МА" може да разреши отклонения от чл. 8, ал. 5) по отношение на минималната дебелина на обшивката на корпуса. Отклонението не трябва да е повече от 10%, като минималната дебелина на обшивката на корпуса не трябва да е по-малка от 3 mm.

Тези отклонения се посочват в удостоверението на Общността.

В позиция 14 от удостоверението на Общността се прилага само свойство № 6.2 "Влачен като плавателно средство без собствено задвижване".

Свойства от № 1 до № 5.3 и свойство № 6.1 се заличават.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 14
(Оставено празно)
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 15
Управляемост на кораба на собствен ход (чл. 212, ал. 1 и 2), чл. 386, ал. 1 и 2, чл. 558, т. 1)

1. Минимални изисквания към управляемостта на кораба

Управляемостта на кораба на собствен ход в съответствие с чл. 212, ал. 1 и 2), чл. 386, ал. 1 и 2 и чл. 558, т. 1) се счита за достатъчна, ако - като използва носово подрулващо устройство - корабът или формированието, задвижвано от кораба, достига скорост от 6,5 km/h спрямо водата и може да започне да завива със скорост на завиване от 20°/min и да поддържа тази скорост на завиване при скорост спрямо водата от 6,5 km/h.

2. Ходови изпитвания

При проверката за минималните изисквания трябва да са спазени членове 5.03 и 5.04.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 16
(Оставено празно)

АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 17

Подходяща пожароизвестителна система (чл. 213, чл. 426, чл. 581) Пожароизвестителните системи се считат подходящи, ако отговарят на следните условия.

0. ЕЛЕМЕНТИ

0.1. Пожароизвестителната система се състои от:

а) система за откриване на пожар;

б) система за указване на пожар;

в) табло за управление,

както и външно електрозахранване.

0.2. Системата за откриване на пожар може да е разделена на една или няколко зони.

0.3. Системата за указване на пожар има едно или няколко индикаторни устройства.

0.4. Таблото за управление е главният блок за управление на пожароизвестителната система. То включва и части от системата за указване на пожар (т.е. индикаторно устройство).

0.5. В една зона на системата за откриване на пожар може да има един или няколко пожарни детектора.

0.6. Пожарните детектори могат да бъдат:

а) детектори на топлина;

б) димни детектори;

в) детектори на йони;

г) детектори на пламък;

д) комбинирани детектори (пожарни детектори, съвместяващи два или повече от детекторите, изброени в букви от а) до г).

Пожарни детектори, които реагират на други фактори, показващи наличието на пожар, могат да се одобрят от контролния орган, ако са не по-малко чувствителни от детекторите, посочени в букви от а) до д).

0.7. Пожарните детектори могат да се монтират:

а) със, или б) без индивидуална идентификация.

1. КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Общи положения

1.1.1. Задължителните пожароизвестителни системи трябва да са непрекъснато в готовност.

1.1.2. Пожарните детектори, необходими съгласно точка 2.2, са автоматични. Могат да се монтират допълнителни, ръчно задействащи се пожарни детектори.

1.1.3. Системата и елементите й трябва да могат да издържат на колебания и резки промени на напрежението, промени в околната температура, вибрации, влажност, сътресения, удари и корозия, каквито са обичайни за плавателните съдове.

1.2. Електрозахранване

1.2.1. Необходимите източници на енергия и електрически вериги за работата на пожароизвестителните системи следят сами своето състояние. Всяка неизправност трябва да задейства зрителен и звуков алармен сигнал на таблото за управление, който да може да се различи от алармения сигнал за пожар.

1.2.2. Трябва да има най-малко два източника на енергия за електрическата част на пожароизвестителната система, единият от които трябва да бъде аварийна електрозахранваща система (т.е. авариен източник на енергия и аварийно разпределително табло). Трябва да има две отделни захранвания, които са единствено за тази цел. Захранванията да са до автоматичен превключвател, разположен във или близо до таблото за управление на пожароизвестителната система.

На корабите за еднодневни пътувания с L_WL до 25 m и на моторните кораби отделното аварийно електрозахранване е достатъчно.

1.3. Система за откриване на пожар

1.3.1. Пожарните детектори се групират в пожародетекторни зони

1.3.2. Системите за откриване на пожар не се използват за никакви други цели. По изключение затварянето на вратите в съответствие с чл. 418 и сходни функции могат да бъдат задействани и показани на таблото за управление.

1.3.3. Системите за откриване на пожар се проектират по такъв начин, че първият показан сигнал за пожар не предотвратява сигнали за пожар, идващи от другите детектори.

1.4. Пожародетекторни зони

1.4.1. Когато пожарните детектори не могат да се идентифицират индивидуално от разстояние, дадена пожародетекторна зона не трябва да обхваща повече от една палуба. Това не важи за пожародетекторна зона, която охранява затворена стълбищна клетка.

С цел да се избегнат забавяния при откриване произхода на пожара, броят затворени пространства, включени във всяка пожародетекторна зона, е ограничен. Не трябва да има повече от петдесет затворени пространства в една пожародетекторна зона.

Когато системата за откриване на пожар има дистанционно идентифициране на отделните пожарни детектори, пожародетекторните зони могат да обхващат няколко палуби и произволен брой затворени пространства.

1.4.2. На пътническите кораби, които нямат система за откриване на пожар с дистанционно идентифициране на отделните пожарни детектори, дадена пожародетекторна зона не трябва да обхваща повече от площта, определена в съответствие с чл. 420. Задействането на пожарен детектор в отделна каюта от тази пожародетекторна зона включва зрителен и звуков сигнал в прохода пред каютата.

4.3. Камбузи, машинни отделения и котелни отделения образуват самостоятелни пожародетекторни зони.

1.5. Пожарни детектори

1.5.1. Като пожарни детектори се използват единствено детектори на топлина, дим или йони. Други видове могат да се използват само като допълнителни детектори.

1.5.2. Пожарните детектори трябва да са от одобрен тип.

1.5.3. Всички автоматични пожарни детектори се проектират по такъв начин, че да могат да се изпитват, за да се гарантира, че работят правилно, и да се върнат в работно състояние, без да се сменят никакви елементи.

1.5.4. Детекторите на дим са направени така, че да реагират на предизвикано от дим намаление на видимостта на метър, по-голямо от 2% до 12,5%. Детекторите на дим, монтирани в камбузи, машинни и котелни отделения, трябва да реагират в границите на чувствителност, отговарящи на изискванията на ИА "МА", с които се избягва по-малка или по-голяма чувствителност на детекторите.

1.5.5. Детекторите на топлина са направени така, че при покачвания на температурата със скорост, по-малка от 1°C/min, да реагират на температура между 54 и 78°C.

При по-високи скорости на покачване на температурата детекторът на топлина се задейства в температурните граници, при които се избягва по-малка или по-голяма чувствителност на детектора на топлина.

1.5.6. Със съгласието на ИА "МА"допустимата работна температура на детекторите на топлина може да се повиши до 30°C над максималната температура в горната част на машинните и котелните отделения.

1.5.7. Чувствителността на детекторите на пламък трябва да е достатъчна да откриват пламък на осветен фон. Детекторите на пламък трябва да са оборудвани и със система за откриване на фалшив алармен сигнал.

1.6. Система за откриване на пожар и табло за управление

1.6.1. Задействането на пожарен детектор трябва да включва зрителен и звуков алармен сигнал на таблото за управление и индикаторните устройства.

1.6.2. Таблото за управление и индикаторните устройства са на място, на което непрекъснато има хора от екипажа или от корабния персонал. Един индикатор трябва да се намира на рулевия пост.

1.6.3. Индикаторните устройства трябва най-малко да указват пожародетекторната зона, в която се е активирал пожарният детектор.

1.6.4. На всяко индикаторно устройство или близо до него трябва да има ясна информация за наблюдаваните пространства и за местоположението на пожародетекторните зони.

2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МОНТАЖА

2.1. Пожарните детектори се монтират по такъв начин, че да се осигури възможно най-добра работа на системата. Избягват се места на разполагане около палубни главни носещи греди, вентилационни шахти или други места, на които въздушни течения могат да повлияят отрицателно на работата на системата, както и места, на които има вероятност от удари или механична повреда.

2.2. Като цяло пожарните детектори, разположени на тавана, трябва да са най-малко на 0,5 метра от водонепроницаеми прегради. Максималното разстояние между пожарни детектори и водонепроницаеми прегради е съгласно следната таблица:

Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да посочи или одобри други разстояния въз основа на изпитвания, които доказват характеристиките на детекторите.

2.3. Преминаването на електрически кабели на пожароизвестителната система през машинни и котелни отделения или други места с голям риск от пожар не е разрешено, освен ако не е необходимо за откриването на пожар на тези места или за свързване към съответното захранване.

3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Приемно изпитване

3.1. Пожароизвестителните системи трябва да се проверяват от експерт:

а) преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

б) преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

в) редовно, най-малко на всеки две години.

За машинни отделения или котелни отделения тези проверки се извършват при различни експлоатационни условия и при променящи се вентилационни условия. Проверките, посочени в буква "в", могат да се извършват и от компетентно лице от компетентна фирма, специализирана в пожарогасителни системи.

3.2. За проверката се издава удостоверение, подписано от експерта, като се посочва датата на проверката

Доказване на плавателност, диферент и устойчивост на разделени части на кораб

(чл. 559 във връзка с чл. от 539 до 544)
1. При доказване на плавателност, диферент и устойчивост на частите на кораб, които са били разделени в съответствие с чл. 559, ал. 1, т. 1), се приема, че двете части са частично или изцяло разтоварени преди това или че контейнерите, излизащи извън водозащитния борд на люка, са подходящо защитени от изпадане.

2. Затова за всяка от двете части трябва да са изпълнени следните изисквания при изчисляването на устойчивостта в съответствие с чл. 542 до 544 (Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени контейнери):

- метацентричната височина MG е не по-малка от 0,50 m,

- остатъчното разстояние на безопасност е не по-малко от 100 mm,

- скоростта, която да се има предвид, е 7 km/h,

- за натиск от вятъра се приема 0,01 t/m².

3. Ъгълът на крен (= 5°) не трябва да бъде спазен за частите на кораба, разделени в съответствие с чл. 559, тъй като този ъгъл, получен от коефициента на триене, е за незакрепени контейнери.

Кренящото рамо, резултат от свободните повърхности на течности, се взима предвид в съответствие с формулата, дадена в чл. 539, т. 5).

4. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Определените в точки 2 и 3 изисквания се считат също за изпълнени, ако за всяка от двете части са изпълнени изискванията за устойчивост, определени в раздел 9.1.0.95.2 от Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).

5. Потвърждение за устойчивостта на разделените части на кораба може да се получи въз основа на приемането, че натоварването е разпределено равномерно, тъй като равномерното разпределяне на натоварването - ако случаят вече не е бил такъв - може да се извърши преди разделянето, или в противен случай корабът може значително да се разтовари.

Оборудване за кораби, които ще бъдат експлоатирани съгласно стандарти S1 и S2

(член 584)

1. ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ

Съгласно чл. 584 корабите, които са предназначени за експлоатация съгласно стандарти S1 и S2, трябва да отговарят на разпоредбите на посочения член. Съгласно чл. 584 ИА "МА" трябва да потвърди в удостоверението на Общността, че съдът изпълнява тези разпоредби.

Тези разпоредби са изисквания, които се прилагат за допълнителното оборудване в допълнение на изискванията, на които корабът трябва да отговаря, за да бъде издадено удостоверение на Общността. Разпоредбите на чл. 584, които могат да се интерпретират по различни начини, ще бъдат изяснени в настоящата административна инструкция. Съгласно това разпоредбите на чл. 584 се разбират, както следва:

2. ЧЛЕН 584

2.1. Алинея 2, т. 1 - Уредба на задвижващата система

Ако корабът е с пряко реверсивен главен двигател, системата за сгъстен въздух, необходима за обръщане на тягата, трябва:

а) да бъде непрекъснато под налягане, регулирано автоматично от компресор; или

б) в случай че се задейства алармен сигнал в рулевата рубка, налягането да се поддържа посредством спомагателен двигател, който може да се включва от рулевия пост. Ако спомагателният двигател има собствен горивен резервоар, съгласно чл. 117 в рулевата рубка трябва да има предупредително устройство, което да показва, ако степента му на напълване не е достатъчна за гарантиране на безопасна работа.

2.2. Алинея 2, т. 2 и 3 - Равнища на вода в главното машинно отделение

Ако за изпълнение на изискванията за маневреност от глава четвърта е необходима носова подрулваща система, отделението, в което се намира носовата подрулваща система, се счита за главно машинно отделение.

2.3. Алинея 2, т. 4 - Автоматично захранване с гориво

2.3.1. Ако задвижващата система е с цистерна за дневния разход:

а) обемът й трябва да е достатъчен да осигури време на работа на задвижващата система от 24 часа, като се приеме разход от 0,25 литра на kW на час;

б) горивната помпа за пълнене на дневната разходна цистерна работи непрекъснато; или

в) горивната помпа е оборудвана със:

- превключвател, който автоматично включва горивната помпа, когато дневната разходна цистерна спадне до определено ниско ниво, и

- превключвател, който автоматично изключва горивната помпа, когато дневната разходна цистерна се напълни.

2.3.2. Дневната разходна цистерна трябва да има алармено устройство за нивото, съответстващо на чл. 117.

2.4. Алинея 2, т. 5 - За рулевата система не е необходимо особено усилие

Рулевите системи с хидравлично управление изпълняват тези изисквания. Ръчно управляваните рулеви системи не трябва да изискват сила, по-голяма от 160 N, за да може да се борави с тях.

2.5. Алинея 2, т. 6 - Визуална и звукова сигнализация, необходима при движение

Визуалните знаци не включват цилиндри, сфери, конуси или двойни конуси, изисквани от нормативните актове.

2.6. Алинея 2, т. 7 - Пряка връзка и връзка с машинното отделение

2.6.1. Пряката връзка се счита за осигурена, ако:

а) е възможен пряк зрителен контакт между рулевата рубка и постовете за управление на лебедките и кнехтовете в носовата или кърмовата част на кораба и в допълнение разстоянието от рулевата рубка до тези постове за управление не е по-голямо от 35 m; и

б) помещенията за живеене са достъпни пряко от рулевата рубка.

2.6.2. Връзката с машинното отделение се счита за осигурена, ако със сигнала, посочен в чл. 87, ал. 4, може да се борави независимо от ключа, посочен в чл. 87, ал. 2.

2.7. Алинея 2, т. 10 - Манивели и подобни въртящи средства за задвижване

Това включва:

а) задвижвани ръчно котвени лебедки (максималната необходима сила е тази, когато котвата виси свободно);

б) манивели за вдигане на люкове;

в) манивели на лебедки на мачти и комини. Това не включва:

а) буксирни и съединителни лебедки;

б) манивели на кранове, освен предназначените за корабните лодки.

2.8. Алинея 2, т. 14 - Ергономични условия

Разпоредбите се считат за изпълнени, ако:

а) рулевата рубка е уредена в съответствие с Европейски стандарт EN 1864:2008; или

б) рулевата рубка е проектирана за управление по радиолокация от едно лице; или

в) рулевата рубка изпълнява следните изисквания:

аа) управляващите блокове и приборите за наблюдение са в зрителното поле напред и в границите на дъга от не повече от 180° (90° към десен борд и 90° към ляв борд), включително подът и таванът. Те трябва да могат да се разчитат ясно и да са ясно видими от нормалното положение на рулевия;

бб) главните управляващи блокове, такива като щурвала във формата на кръг или ръкохватка, управлението на двигателя, управлението на радиото и управлението на звуковите сигнали и предупредителните сигнали и сигналите при маневриране, изисквани от нормативните актове , според случая, трябва да са разположени по такъв начин, че разстоянието между уредите за управление от страната на десния борд и тези от страната на левия борд да не е повече от 3 m. Рулевият трябва да е в състояние да управлява двигателите, без да изпуска управлението на рулевата система, както и да може да работи с други уреди за управление, като радио, управлението на звуковите сигнали и предупредителните и маневрените сигнали, изисквани съгласно нормативните актове, според случая;

вв) предупредителните сигнали и сигналите при маневриране, изисквани съгласно нормативните актове, според случая, се управляват електрически, пневматично, хидравлично или механично. По изключение може да се управлява посредством жило на опън само ако при този начин е възможно безопасно боравене от рулевия пост.

3. ЧЛЕН 584

3.1. Алинея 3, т. 1 - Моторен кораб, работещ самостоятелно

На моторни кораби, които съгласно удостоверението на Общността също са подходящи да тласкат, но които:

а) нямат хидравлично или електрически задействани съединителни лебедки; или

б) чиито хидравлично или електрически задействани съединителни лебедки не отговарят на изискванията на точка 3.3 от настоящата административна инструкция, се дава стандарта S2 за моторни кораби, използвани самостоятелно.

Фразата "Стандарт S2 не важи за моторния кораб, когато тласка" се вписва в позиция 47 от удостоверението на Общността.

3.2. Алинея 3, т. 3 - Тласкани състави

На моторни кораби, които съгласно удостоверението им на Общността са подходящи да тласкат и са снабдени със съединителни лебедки, задействани хидравлично или електрически, които изпълняват изискванията на точка 3.3 от настоящата административна инструкция, но които нямат собствено носово подрулващо устройство, се дава стандарт S2 за моторен кораб, който тласка състав. Фразата "Стандарт S2 не важи за моторния кораб, когато се използва самостоятелно" се вписва в позиция 47 от удостоверението на Общността.

3.3. Алинея 3, т. 3 и 4 - Специални лебедки или еквивалентни устройства за натягане на въжетата (съединителни устройства)

Изискваните съединителни средства представляват минималното оборудване, посочено в съответствие с чл. 475, ал. 1, които съгласно точки 2.1 и 2.2 от административна инструкция № 3 (надлъжни връзки) служат за поемане на съединителните сили и които изпълняват следните изисквания:

а) устройството трябва да осигурява необходимата за съединяването сила на опън само с механични средства;

б) органите за управление на устройството трябва да се намират върху самото устройство. По изключение дистанционно управление е разрешено, при условие че:

- лицето, управляващо устройството, има ненарушена пряка видимост към устройството от поста за управление,

- на поста за управление има устройство за предотвратяване на неволно задействане,

- устройството има авариен стоп;

в) устройството трябва да има спирачна уредба, която действа незабавно, ако се изпусне управлението или задвижващата сила отпадне;

г) трябва да е възможно съединителното въже да бъде освободено ръчно, ако задвижващата сила отпадне.

3.4. Алинея 3, т. 3 и 4 - Работа с носово подрулващо устройство

Приборът за управление на носовото подрулващо устройство трябва да е постоянно монтиран в рулевата рубка. Изискванията на чл. 74 трябва да са изпълнени. Електрическите кабели за управление на носовото подрулващо устройство трябва да са постоянно монтирани до носовата част на тласкащия моторен кораб или тласкача.

3.5. Алинея 3, т. 5 - Еквивалентна маневреност

Еквивалентна маневреност се осигурява от задвижваща система, състояща се от:

а) многовинтово задвижване и най-малко две задвижващи системи с близка изходна мощност;

б) най-малко един крилчат движител;

в) най-малко един винто-рулеви комплекс; или

г) най-малко една водометна задвижваща система на 360°.

Изисквания към ниско разположено осветление (член 374, ал. 3, член 580, т. 4)

1. Общи положения

1.1. Съгласно споменатите по-горе разпоредби пътническите кораби и високоскоростните кораби трябва да имат подходящи системи за ясно различаване на маршрутите за евакуация и аварийните изходи, когато нормалното аварийно осветление е по-малко ефективно поради дим. Такива системи трябва да са във вида на ниско разположено осветление (НРО). Настоящата административна инструкция обхваща одобряването, монтажа и поддържането на такива системи.

1.2. В допълнение на аварийното осветление, изисквано съгласно член 404, маршрутите за евакуация, включително стълбища, изходи и аварийни изходи, трябва да са отбелязани с ниско разположено осветление (НРО) през целия маршрут за евакуация, особено на ъгли и пресечни точки.

1.3. Системата на НРО трябва да функционира най-малко в продължение на 30 минути след задействането си.

1.4. Продуктите от НРО не трябва да са радиоактивни или токсични.

1.5. Инструкциите за системата на НРО трябва да са видни, заедно с плана за безопасност в съответствие с член 432, ал. 6, и във всяка каюта.

2. Дефиниции

2.1. Ниско разположено осветление (НРО) - Захранено електрически осветление или фотолуминесцентни индикатори, поставени по маршрутите за евакуация, така че да се осигури лесното откриване на такива маршрути.

2.2. Фотолуминесцентна (ФЛ) система - Система НРО, която използва ФЛ материал. Фотолуминесцентният материал съдържа химично вещество (например: цинков сулфид), което има способността да складира енергия, когато е осветено с видима светлина. ФЛ материалът излъчва светлина, която става видима, когато източникът на околна светлина е по-малко ефективен. В отсъствието на източника на светлина, който го "презарежда", ФЛ материалът отдава натрупаната енергия за определено време, като яркостта намалява.

2.3. Електрически захранвана (ЕЗ) система - НРО система, за работата на която е необходима електрическа енергия, като системите, използващи лампи с нажежаема жичка, светодиоди, електролуминесцентни ленти или лампи, електрофлуоресцентни лампи и др.

3. Проходи и стълбища

3.1. С цел видимо да се очертае пътят за евакуация, във всички проходи НРО е без прекъсвания, освен там, където е прекъснато от коридори и врати на каюти. Системите НРО, съответстващи на международен стандарт, които имат видимо очертаване, без да бъде непрекъснато, също са приемливи. НРО се монтира поне от едната страна на коридора или на стената на не повече от 0,3 m от пода, или на пода, на не повече от 0,15 m от стената. При коридори, широки повече от два метра, НРО се монтира и от двете страни.

3.2. При коридори без изход НРО трябва да има стрелки, разположени на интервали от не повече от 1 m, или еквивалентни указатели, сочещи в посоката на маршрута за евакуация.

3.3. На всички стълбища се монтира НРО поне от едната страна на не повече от 0,3 m над стъпалата, което ще направи леснозабележимо разположението на всяко стъпало за всяко лице, стоящо над или под това стъпало. Ниско разположеното осветление се монтира и от двете страни, ако широчината на стълбището е два метра или повече. Най-високото и най-ниското от всяка група стъпала трябва да са обозначени, за да се покаже, че няма повече стъпала.

4. Врати

4.1. Ниско разположеното осветление трябва да води до ръкохватката на изходната врата. За да се избегне объркване, други врати не се маркират по подобен начин.

4.2. Там, където в преградните стени са поставени плъзгащи се врати в съответствие с член 414, и във водонепроницаемите прегради в съответствие с член 347, ал. 5 и 6 се указва посоката на отваряне.

5. Знаци и маркировки

5.1. Всички знаци по маршрута за евакуация са от фотолуминесцентен материал или са маркирани с електрическо осветление. Размерите на такива знаци и маркировки трябва да са съизмерими с останалото от системата НРО.

5.2. Знаци от ниско разположеното осветление за изход трябва да има на всички изходи. Знаците трябва да са разположени в предписаната зона от тази страна на изходните врати, от която е ръкохватката.

5.3. Всички знаци трябва да са контрастни по цвят спрямо основата (стена или под), на която са монтирани.

5.4. За НРО се използват стандартизирани символи (например тези, описани в Решение A.760(18) на ММО).

6. Фотолуминесцентни системи

6.1. ФЛ лентите трябва да са не по-тесни от 0,075 m. Въпреки това могат да се използват по-тесни ленти, ако яркостта им е увеличена пропорционално, за да се компенсира широчината.

6.2. Фотолуминесцентните материали трябва да осигуряват най-малко 15 mcd/m³, измерени 10 минути след отстраняването на всички външни осветяващи източници. След това системата трябва да продължи да осигурява яркост над 2 mcd/m³ в продължение на 20 минути.

6.3. На всички материали за ФЛ система се осигурява ниво на околна осветеност, което е не по-ниско от минимално необходимото за зареждане на ФЛ материала, така че да отговори на горните изисквания за яркост.

7. Електрически захранвани системи (ЕЗ)

7.1. Електрически захранваните системи се свързват към аварийното електрическо табло, изисквано съгласно член 405, така че при нормални условия да се захранват от главния източник на електроенергия, а също и от аварийния източник на електроенергия, когато последният е задействан. За целите на оразмеряване на капацитета на аварийния източник на електроенергия ЕЗ системите се включват в списъка на аварийните консуматори.

7.2. Електрически захранваните системи се включват или автоматично, или могат да се включат посредством само едно действие от рулевия пост.

7.3. Когато са монтирани електрически захранвани системи, се прилагат следните стандарти за яркост:

1. активните части на електрически захранваните системи имат минимална яркост от 10 cd/m³;

2. точковите източници от миниатюрни лампи с нажежаема жичка предоставят най-малко 150 mcd средна сферична интензивност с разстояние между лампите не повече от 0,1 m;

3. точковите източници от светодиоди имат минимална пикова интензивност от 35 mcd. Ъгълът на конуса на полуинтензивността трябва да е подходящ за вероятните посоки на подход и гледане към трасето. Разстоянието между лампите трябва да е не повече от 0,3 m; и

4. при електролуминесцентни системи те трябва да фунционират в продължение на 30 минути от момента на прекъсване на главното захранване, към което е трябвало да бъдат свързани съгласно раздел 7.1.

7.4. Всяка ЕЗ система трябва да е устроена така, че отказът на който и да е светлинен източник, осветителна лента или батерия да не направи маркировката неефективна.

7.5. Електрически захранваните системи трябва да отговарят на изискванията от чл. 186 - 192 за изпитване на вибрации и топлина. Чрез отстъпление от разпоредбите на чл. 188 изпитването на топлина може да се проведе при еталонна околна температура 40°C.

7.7. Електрически захранваните системи трябва да предоставят тип на минимална защита IP 55 в съответствие с IEC 60529:1992.

8. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Приемно изпитване

8.1. Яркостта на системите за ниско разположено осветление (НРО) се проверява от експерт:

а) преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

б) преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

в) редовно, най-малко на всеки пет години.

Проверките, посочени в буква "в" по-горе, могат да бъдат извършвани и от компетентно лице, преминало обучение за системи, указващи безопасност.

8.2. За проверката се издава удостоверение, подписано от експерта или компетентното лице, като се посочва датата й.

8.3. Ако стойността на яркостта от конкретен отчет не отговаря на изискванията на тази административна инструкция, се правят отчитания на поне десет места на равни разстояния едно от друго. Ако повече от 30 % от отчетите не отговарят на изискванията на тази административна инструкция, системите от указатели за безопасност се подменят. Ако между 20 и 30 % от отчетите не отговарят на изискванията на тази административна инструкция, системите от указатели за безопасност се проверяват отново в рамките на една година.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 22

Специфични нужди за безопасност за лица с намалена подвижност

(Параграф 1 от ДР, т. 107, чл. 345, чл. 373, чл. 374, ал. 1, чл. 376, чл. 377, чл. 380, чл. 383, чл. 389, чл. 404, чл. 432 и 433)

1. Въведение

Лицата с намалена подвижност имат по-големи нужди, свързани с безопасността, от тези на другите пътници. Тези нужди са взети предвид в изискванията на глави 14 и 15, които са обяснени, както следва.

Тези изисквания са предназначени да гарантират, че тези лица с намалена подвижност ще могат да пребивават и да се движат безопасно на борда на корабите. В допълнение при извънредна ситуация такива лица следва да имат същото равнище на безопасност както другите пътници.

Не е необходимо всички зони за пътници да изпълняват специфичните изисквания за безопасност на лица с намалена подвижност. Поради това такива изисквания се прилагат само към някои зони. На тези лица обаче трябва да е дадена възможността да са информирани за зоните, специално пригодени за тях с оглед на безопасността, така че да могат да организират престоя си на борда по съответния начин. Задължение на корабособственика е да предостави съответните зони, да ги обяви и да ги съобщи на лицата с намалена подвижност.

Разпоредбите, засягащи лица с намалена подвижност, се позовават на:

- Директива 2003/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. за изменение на Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност за пътнически кораби, и

- Ръководството за приспособяване на пътнически кораби за вътрешни водни пътища за хора с увреждания в съответствие с Резолюция № 25 на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа.

Дефиницията на термина "лица с намалена подвижност", използвана в тази наредба, до голяма степен е идентична с тази в директивата и повечето от техническите изисквания са въз основа на ръководството. Поради това при случаи на съмнение е възможно позоваване и на двете, когато се взимат решения. Изискванията на Директива 2003/24/ЕО и ръководството са по-строги от тези в наредбата.

Наредбата не съдържа изисквания относно койки или подобни съоръжения. Те се уреждат в други нормативни актове.

2. Параграф 1 от ДР, т. 107 - Понятие "Лица с намалена подвижност"

"Лица с намалена подвижност" означава всеки, който в резултат на физически увреждания не може да се движи или различава окръжаващата го среда по същия начин както другите пътници. Тази дефиниция включва лица с нарушено зрение или слух или лица, придружаващи деца в бебешки колички или носени деца. За целите на настоящите разпоредби обаче към лицата с намалена двигателна способност не се включват лица с психически увреждания.

3. Член 345 - Общи разпоредби: Зони, предназначени за използване от лица с намалена подвижност

Зоните, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, варират от, в най-простия случай, входната зона до местата, от които ще се извърши евакуация при извънредна ситуация. Те включват:

- място, където при извънредна ситуация се съхранява или раздава животоспасяващо оборудване,

- места за сядане,

- подходящо пригодена тоалетна (№ 10 от настоящите насоки), и

- свързващи коридори.

Броят на местата за сядане съответства най-малко приблизително на броя на лицата с намалена подвижност, които най-често са на борда едновременно за продължителен период от време. Броят следва да се определи от корабособственика въз основа на опита, тъй като това е извън знанията на компетентния орган.

На съдовете с каюти трябва да се отдели внимание на свързващите коридори към пътнически каюти, използвани от лица с намалена подвижност. Броят на такива каюти се определя от корабособственика по същия начин като броя на местата за сядане. С изключение на широчината на вратите не са наложени изисквания за специалната подредба на каютите. Задължение на собственика е да направи всички необходими допълнителни промени.

Второто изречение е еднакво с Параграф 11 от ПЗР, т. 4, като се вземат предвид специалните изисквания за безопасност за лица с намалена подвижност. Поради това то се прилага по подобен начин. Ако препоръките изискват алтернативни мерки, те по-специално могат да са от организационен характер.

4. Член 373, ал. 1, т. 7 - Изходи на помещения

С оглед на изискванията по отношение на широчината на свързващи коридори, изходи и отвори във фалшбордове или леери, предназначени за използване от лица с намалена подвижност или използвани обикновено за качване или слизане на лица с намалена подвижност, трябва да се вземат предвид бебешки колички и фактът, че хората могат да зависят от различни видове помощни средства за ходене или инвалидни колички. В случая на изходи или отвори за качване или слизане също трябва да се отчете допълнителното пространство, необходимо за помощен персонал.

5. Член 373, ал. 2, т. 4 - Врати

Изискванията по отношение на организирането на зоната около вратите, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, трябва да гарантират, че лицата, зависещи например от помощни средства за ходене, могат безопасно да отварят такива врати.

6. Член 374, ал. 1, т. 3 - Свързващи коридори

Вж. точка 4 от настоящата административна инструкция.

7. Член 376 - Стълбища и асансьори

Изискванията за уредбата на стълбищата трябва, в допълнение на възможна намалена подвижност, да вземат предвид и зрителни недостатъци.

8. Член 377, т. 1 - 4 - Фалшбордове и леери

Изискванията към фалшбордове и леери на палуби, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, трябва да осигуряват по-голяма височина, тъй като при такива лица има по-голяма вероятност да загубят равновесие или да не могат сами да се задържат.

Вж. също точка 4 от настоящата административна инструкция.

9. Член 380 - Зони с движение

По различни причини лица с намалена подвижност по-често изпитват необходимост да се подпрат или държат, затова стените на зони с движение, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, трябва да са оборудвани с парапети на подходяща височина.

Вж. също точка 4 от настоящата административна инструкция.

10. Член 383 - Тоалетни

Лицата с намалена подвижност трябва също да могат безопасно да стоят и да се движат в тоалетни, затова най-малко една тоалетна трябва да е съответно приспособена.

11. Член 389, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 - Алармена система

Лицата с намалена подвижност е по-вероятно да попаднат в ситуация, в която зависят от помощта на другите. Поради това в помещения, в които по правило те не могат да бъдат видени от членове на екипажа, борден персонал или пътници, трябва да е предвидена възможност за задействане на аларма. Това важи за тоалетни, предназначени за използване от лица с намалена подвижност.

Лицата с намалена подвижност включват лица с нарушено зрение или слух. Следователно поне на местата, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, алармената система за пътници трябва да осигурява подходящи визуални и звукови алармени сигнали.

12. Член 404, т. 4 - Достатъчна осветеност

Лицата с намалена подвижност включват също лица с нарушено зрение. Поради това достатъчната осветеност на зони, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, е съществен фактор и трябва да отговаря на по-големи изисквания от осветеността на други пътнически зони.

13. Член 432, ал. 1 - 5 - Дежурства по безопасността

Специалните мерки за безопасност, необходими за лица с намалена подвижност, които да се вземат предвид в дежурствата по безопасност, трябва да отчитат както намалената подвижност, така и нарушени слух и зрение. За такива лица в допълнение към мерките за извънредни ситуации трябва да се вземат предвид мерки и при нормална работа.

14. Член 432, ал. 6 - План за безопасност

Зоните, обхванати от точка 3 от настоящата административна инструкция, трябва да бъдат обозначени.

15. Член 433, ал. 1 - Показване на дежурствата по безопасност и плана за безопасност

Най-малко екземплярите на дежурствата по безопасност и плана за безопасност, изложени в зоните, предназначени за използване от лица с намалена подвижност, трябва да са такива, че където е възможно, да могат да бъдат четени и от лица с нарушено зрение. Това може да се постигне например с подходящо използване на контраста и размера на буквите.

В допълнение плановете се разполагат на такава височина, че да могат да бъдат четени и от ползващите инвалидни колички.

16. Член 433, ал. 2 и 3 - Кодекс за поведение на пътниците

Съответно се прилага точка 15 от настоящата административна инструкция.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 23
Използване на двигателя, попадащо в обхвата на съответното типово одобрение

1. Въведение

Съгласно чл. 593 се признават типови одобрения, издадени в съответствие с Директива 97/68/ЕО, и типови одобрения, които съгласно Директива 97/68/ЕО са признати за равностойни, при условие че използването на двигателя попада в обхвата на съответното типово одобрение.

Допуска се двигатели на борда на кораби, плаващи по вътрешни водни пътища, да имат повече от едно приложение.

В раздел 2 от тази административна инструкция се обяснява кога може да се счита, че използването на двигателя попада в обхвата на съответното типово одобрение. Раздел 3 съдържа изисквания за двигатели, за които се налага повече от едно приложение в хода на бордови операции.

2. Типово одобрение

Използването на двигателя попада в обхвата на съответното типово одобрение, ако типовото одобрение за двигателя отговаря на изискванията, посочени в таблицата по-долу. Категорията на двигателя, етапите за пределно допустимите стойности и циклите на изпитване са посочени в съответствие с означенията в номерата на типовите одобрения.

Приложение на двигателя			Правно	Правно основание	Категория на двигателя	Пределно допустима стойност
						изискване	цикъл ISO 8178
Задвижващи двигатели с характеристики за гребен винт		I	Директива 97/68/ЕО	V	IIIА	C (1)	Е3
			RVIR	-	I, II (2)	-	Е3
Главни задвижващи дви- гатели с постоянни обороти (включително инсталации с дизел-електрическо задвижване и гребен винт с променлива стъпка)		II	Директива 97/68/ЕО RVIR	V -	IIIА I, II (2)	C (1) -	Е2 Е2
Спомагател- ни двигатели със:	постоянни обороти	III	Директива 97/68/ЕО	D, E, F, G	II	В	D2
				H, I, J, K	IIIА
				V (3)
			RVIR	-	I, II (2)	-	D2
	променливи обороти и променлив товар	IV	Директива 97/68/ЕО	D, E, F, G	II	А	С1
				H, I, J, K	IIIА
				V (3)
				L, M, N, P	IIIВ
				Q, R	IV
			RVIR	-	I, II (2)	-	С1

(1) Приложението "задвижване (на кораба) с характеристики за гребен винт" или "задвижване на кораба при постоянни обороти" следва да се посочи в документа за типово одобрение.

(2) Етап II за пределно допустимите стойности, предвиден в RVIR (Правилата за освидетелстване на корабите по река Рейн), се прилага от 01.VII.2007 г.

(3) Прилага се само за двигатели с номинална отдавана мощност над 560 kW.

3. Специални приложения на двигателите

3.1. Двигатели, за които се налага повече от едно приложение в хода на бордови операции, се разглеждат, както следва:

а) спомагателни двигатели, задвижващи агрегати или машини, които съгласно таблицата в раздел 2 трябва да бъдат отнесени към приложения III или IV, е нужно да са получили типово одобрение за всяко едно от съответните приложения, предвидени в тази таблица;

б) главни задвижващи двигатели, които задвижват допълнителни агрегати или машини, трябва да са получили само типовото одобрение, необходимо за съответния тип главно задвижване съгласно таблицата в раздел 2, ако основното приложение на двигателя е задвижване на кораба; ако времевият дял на единственото допълнително приложение превишава 30 %, в допълнение към типовото одобрение за главното приложение на двигателя за задвижване ще трябва да се получи още едно типово одобрение по отношение на допълнителното приложение.

3.2. Двигатели, задвижващи носови подрулващи устройства, пряко или посредством генератор, при:

а) променливи обороти и товар, могат да бъдат отнесени към приложения I или IV на таблицата в раздел 2;

б) постоянни обороти на двигателя, могат да бъдат отнесени към приложения II или III на таблицата в раздел 2.

3.3. Двигателите трябва да са инсталирани с отдаваната мощност, разрешена съгласно типовото одобрение и посочена на двигателя, посредством типовото означение. Ако тези двигатели трябва да задвижват допълнителни агрегати или машини с по-ниска консумация на мощност, мощността може да се намали само чрез външни за двигателя мерки с цел да се постигне нивото на мощност, необходимо за приложението.

(*) Попълва се от контрольора.

АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 24

Подходящо оборудване за сигнализиране на наличието на газ (член 441)

1. В съответствие с разпоредбите на § 9 и § 13 от ПЗР (във всеки случай преходна разпоредба към чл. 343, т. 5) системи с втечнен нефтен газ (ВНГ) за домашни цели на борда на съществуващи пътнически кораби след 1 януари 2045 г. могат да се използват само до първото подновяване на удостоверението на Общността, при условие че е налично оборудване за сигнализиране на газ в съответствие с чл. 441. В съответствие с чл. 441 системите с ВНГ за домашни цели ще могат в бъдеще да се монтират също и на пътнически кораби, пускани в експлоатация за пръв път и чиято дължина не надвишава 45 m, ако едновременно с това е монтирано такова сигнализиращо оборудване.

2. В съответствие с разпоредбите на § 9 и § 13 от ПЗР (във всеки случай преходна разпоредба към чл. 441) това оборудване, сигнализиращо наличието на газ, се монтира също при първото подновяване на удостоверението в съответствие с чл. 341.

3. Оборудването за сигнализиране на наличието на газ се състои от датчици, оборудване и тръби и се счита за подходящо, ако отговаря най-малко на следните изисквания:

3.1. Изисквания, на които трябва да отговаря системата (датчици, оборудване, тръби):

3.1.1. Сигнализирането на газ става най-късно когато бъде достигната или надхвърлена една от следните стойности:

а) 10% по-ниска граница на взривяемост (ПГВ) на пропановъздушната смес; и

б) 30 ppm CO (въглероден моноксид).

3.1.2. Времето за задействане на алармата за цялата система трябва да не надхвърля 20 s.

3.1.3. Граничните стойности, споменати в точки 3.1.1 и 3.1.2, трябва да не е възможно да се променят.

3.1.4. Пускането на газ при изпитването се прави така, че да се открива всяко прекъсване или запушване. Всяка повреда поради проникване на въздух или загуба на изпитващ газ вследствие теч се избягва или открива и докладва.

3.1.5. Оборудването трябва да е проектирано за температури, вариращи от - 10 до 40°C, и влажност на въздуха, варираща от 20 до 100%.

3.1.6. Оборудването за сигнализиране на наличието на газ трябва само да следи за своето състояние. Неразрешеното изключване на оборудването трябва да е невъзможно.

3.1.7. Оборудването за сигнализиране на наличието на газ, захранено от бордната електрозахранваща мрежа, трябва да има буфер срещу спиране на електрозахранването. Уредите, захранени от акумулатори, трябва да имат устройство, показващо спада на напрежението на акумулаторите.

3.2. Изисквания, на които трябва да отговаря оборудването:

3.2.1. Оборудването трябва да се състои от блок за оценка и изобразяване.

3.2.2. Сигнализацията, показваща, че са достигнати или надхвърлени граничните стойности от точка 3.1.1, букви а) и б), се дава зрително или звуково както в наблюдаваното помещение, така и в рулевата рубка или на всяко друго място с постоянно присъствие. Тя трябва да може да се вижда и чува ясно дори при условия на експлоатация с най-високо ниво на шума. Тя трябва ясно да се различава от всеки друг звуков или зрителен сигнал в охраняваното помещение. Звуковата сигнализация трябва също да се чува ясно във входните пространства и в съседните помещения при затворени свързващи врати. Звуковата сигнализация може да се изключи след активирането, зрителната сигнализация може да спре само ако граничните стойности спаднат под тези, посочени в точка 3.1.1.

3.2.3. Трябва да е възможно поотделно да се открият и ясно да се определят съобщенията, показващи, че граничните стойности от точка 3.1.1, букви а) и б) са били достигнати или надхвърлени.

3.2.4. Ако уредът е в специално състояние (начало, отказ, калибровка, настройка, поддържане и др.), това трябва да е показано. Отказът на цялата система или на един от елементите трябва да е указан със сигнал по аналогия на точка 3.2.2. Звуковата сигнализация може да се изключи след активирането, зрителната сигнализация може да спре само ако проблемът е отстранен.

3.2.5. Ако е възможно да се генерират различни съобщения (гранични стойности, специално състояние), също трябва да е възможно те да се разграничат поотделно и да се определят ясно. Ако е необходимо, може да се изобрази колективен сигнал, показващ, че не е възможно да бъдат показани всички съобщения. В този случай съобщенията трябва да се подреждат по приоритет, като се започне със съобщението с най-голямо значение за безопасността. Изобразяването на съобщенията, които не могат да бъдат показани, трябва да е възможно с натискането на бутон. Подреждането по приоритет трябва да е ясно от документацията на уреда.

3.2.6. Оборудването трябва да е проектирано така, че да не е възможно неразрешено вмешателство.

3.2.7. При всички случаи, когато се използва оборудване за откриване и известяване, с блока за управление на алармата и средството за изобразяване трябва да може да се работи отвън на местата, съдържащи складиран газ и уреди, които използват газ.

3.3. Изисквания, на които трябва да отговарят датчиците/устройствата за вземане на проби:

3.3.1. Във всяко помещение с уреди, използващи газ, датчиците на оборудването за сигнализиране на наличието на газ трябва да са разположени в близост до тези уреди. Датчиците/устройствата за вземане на проби се монтират по такъв начин, че натрупването на газ да се открива, преди да се достигнат граничните стойности, посочени в точка 3.1.1. Разположението и монтажът на датчиците трябва да са документирани. Изборът на местоположенията трябва да е обяснен от производителя или от специализираното дружество, монтиращо оборудването. Тръбите на устройствата за вземане на проби трябва да са възможно най-къси.

3.3.2. Датчиците трябва да са леснодостъпни, за да се позволи редовното им калибриране, поддържане и проверки по безопасност.

3.4. Изисквания, на които трябва да отговаря монтажът:

3.4.1. Цялото оборудване за сигнализиране на наличието на газ се монтира от специализирано дружество.

3.4.2. При монтажа се вземат предвид следните аспекти:

а) локални вентилационни системи;

б) конструктивни решения (конструкция на стени, преградни стени и др.), улесняващи или затрудняващи натрупването на газове; и

в) предотвратяване на вредно въздействие поради механична повреда, вода или топлина.

3.4.3. Всички тръби на устройствата за вземане на проби трябва да са разположени така, че образуването на конденз да не е възможно.

3.4.4. Монтажът трябва да е изпълнен по такъв начин, че да не е възможно никакво неразрешено вмешателство.

4. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Калибриране и проверка на детекторите за сигнализиране изтичането на газ, подмяна на елементи с ограничен срок на експлоатационна годност

4.1. Детекторите за сигнализиране изтичането на газ се калибрират и проверяват от експерт или от компетентно лице в съответствие с изискванията на производителя:

а) преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

б) преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

в) редовно.

За калибрирането и проверката се издава удостоверение, подписано от експерта или компетентното лице, като се посочва датата й.

4.2. Елементите от оборудването за сигнализиране на наличието на газ, които имат ограничен срок на експлоатационна годност, се подменят своевременно преди изтичането на този срок.

5. Маркировка:

5.1. Всички уреди трябва да показват най-малко следната информация в ясно четлива и незаличима форма:

а) име и адрес на производителя;

б) легална маркировка;

в) означение на серията и типа;

г) ако е възможно, сериен номер;

д) ако се изисква, всички съвети, необходими за безопасното използване; и

е) за всеки датчик - означение на калибриращия газ.

5.2. Елементите с ограничена по-малка продължителност на живот от оборудването за сигнализиране на наличието на газ трябва ясно да са маркирани като такива.

6. Детайли за производителя, свързани с оборудването за сигнализиране на наличието на газ:

а) пълни инструкции, чертежи и схеми, отнасящи се до безопасната и правилна експлоатация, както и монтажа, пускането и поддържането на оборудването за сигнализиране на наличието на газ;

б) инструкции за експлоатация, съдържащи най-малко:

аа) мерки, които да се вземат в случай на аларма или показание за грешка;

бб) мерки за безопасност, в случай на неналичност (напр. калибриране, проверка, прекъсване); и

вв) лица, отговорни за монтажа и поддържането;

в) инструкции за калибриране преди пускане и за редовно калибриране, включително интервалите от време, които трябва да се спазват;

г) захранващо напрежение;

д) вид и значение на алармите и показанията на дисплея (напр. специално състояние);

е) информация относно откриването на експлоатационни проблеми и отстраняването на неизправности;

ж) вид и обхват на подмяната на компоненти с ограничена продължителност на живот; и

з) вид, обхват и периодичност на проверките.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 25

Електрически кабели (Член 173 - 179 и чл. 407)

1. Когато се прилага чл. 176, трябва да се вземе предвид намалената вентилация на екранирани кабели или кабели в напълно затворени проводи.

2. В чл. 178 броят на кабелните връзки следва да е минимален. Те могат да се използват за целите на поправка или подмяна, както и, по изключение, за опростяване на монтажа. Кабелните връзки, изпълнени в съответствие с точка 3.28 и приложение Г към IEC 60092 - 352:2005, или равностойни норми, признати от една от държавите членки, ще се считат за приемливи.

Пътнически съдове - член 407

1. На пътнически кораби кабели и кабелни трасета се считат за удовлетворителни, ако отговарят на условията от точки 2 и 3.

2. За кабели, захранващи при аварийни ситуации оборудване, изброено в член 405, спазването на чл. 407, ал. 2 и 3 ще изисква следното:

а) кабелите са прокарани по такъв начин, че да се избегне излизането им от строя поради нагряване на водонепроницаемите прегради и палуби, което може да е предизвикано от пожар на съседно място;

б) когато кабелите захранват оборудване, разположено в зони с голям риск от пожар, кабелните трасета на такива места трябва да избягват преминаване над или в близост до горната част на дизелови двигатели и оборудване, използващо нефтопродукти като гориво, или близо до горещи повърхности, напр. системите за отвеждане на отработени газове от дизелови двигатели. Там, където няма алтернативно трасе, кабелите трябва да са защитени от повреди от топлина и огън. Такава противопожарна защита може да е във вид на стоманена плоскост или провод;

в) кабелите и свързаното оборудване, захранени от аварийния източник на енергия, следва, доколкото е практически възможно, да са разположени в безопасна зона;

г) кабелните системи се разполагат така, че пожар в зона, отделена с прегради тип А, както е показано в член 414, да не пречи на съществени за безопасността служби в никоя друга такава зона. Това изискване ще бъде изпълнено, ако главни и аварийни кабели не преминават през една и съща зона. Ако те преминават през една и съща зона, изискването ще бъде изпълнено, ако:

аа) са разделени на такова разстояние, колкото е практично; или

бб) аварийният кабел е от пожароустойчив тип.

3. При решенията с групирани кабелни трасета следва да се обърне внимание дали не се влошават характеристиките на кабелите за забавяне на разпространението на огъня. Това изискване е изпълнено, ако кабелите са в съответствие с IEC 60332 - 3:2000. Ако съответствието с IEC 60332 - 3:2000 или еквивалентни норми, признати от една от държавите членки, не е изпълнено, следва да се предвидят огнепрегради при групираните кабели с дълги преминавания (над 6 m вертикално и 14 m хоризонтално), освен ако кабелите не са напълно затворени в кабелни проводи. Употребата на неподходящи бои, проводи и кутии може значително да повлияе на характеристиките на кабелите, свързани с разпространяването на пожар, и трябва да се избягва. Използването на специални типове кабели, като радиочестотни кабели, може да се разреши, без да се спазва горепосоченото.
АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 26 (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.)

Експерти и компетентни лица (§ 1, т. 125 и т. 126 (§ 38 и § 39 от тази наредба)

Приемните изпитвания, изискващи специализирани познания поради сложността на системите или поради изискваното равнище на безопасност, се извършват от експерти. Приемните изпитвания могат да бъдат извършвани от следните оправомощени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" лица или институции:

- класификационни организации, които имат необходимия собствен опит или въз основа на правомощията си носят отговорност за призоваването на външни лица или институции и които разполагат с необходимите системи за контрол на качеството по отношение на подбора на тези лица или институции;

- членове на контролните органи или на персонала на съответните класификационни организации или призовани от тях институции;

- ако няма официално одобрени лица или институции с признат експертен опит за обхвата на проверката в съответната област, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може също да издаде одобрение - въз основа на система за осигуряване на качеството; лице или институция се счита за одобрено(а), ако е преминало(а) през процедура на Изпълнителна агенция "Морска администрация", чрез която изрично се оценява наличието на изискваните експертни познания и опит.

Компетентни лица

Компетентни лица се изискват например за извършването на редовни визуални проверки и оперативни проверки на оборудването за безопасност. Като компетентни лица могат да бъдат класифицирани:

- лица, които въз основа на професионалната си подготовка и опит имат достатъчни познания, за да са в състояние да направят експертна оценка на специфични ситуации и обстоятелства, например капитани на кораби, служители по безопасността в корабоплавателни компании, членове на екипажа, които имат съответния опит;

- дружества, които са придобили достатъчно специализирани познания в процеса на работата си, например корабостроителници или монтажни фирми;

- производители на системи със специално предназначение (например пожарогасителни системи, контролно оборудване).

Терминология

Приемни изпитвания

В таблицата по-долу е обобщен графикът на приемни изпитвания, включително тяхната честота и от какъв вид инспектор се изисква да бъдат извършени. Таблицата служи само за информация.

АДМИНИСТРАТИВНА ИНСТРУКЦИЯ № 27

(Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.)
Кораби за спорт и развлечение (Кораби с развлекателна цел).

(Чл. 536 във връзка с членове 61 - 63; чл. 110, ал. 1; чл. 125; чл. 134 и чл. 135)

Корабите с развлекателна цел, имащи дължина до 24 метра, които се пускат на пазара, трябва да отговарят на изискванията на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както е изменена с Директива 2003/44/ЕО. Съгласно член 3 във връзка с член 2 от Директива 2006/87/ЕС корабите с развлекателна цел, имащи дължина 20 метра или повече, трябва да притежават корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешни водни пътища, потвърждаващо, че корабът отговаря на техническите изисквания по Приложение II от Директива 2006/87/ЕС. За избягване на двойна проверка или сертифициране на дадено оборудване, приспособления или съоръжения на новопостроени кораби с развлекателна цел в резултат на прилагането на определени разпоредби от членове 534 - 536 от Наредба № 22 тази административна инструкция предоставя информация относно уреждане изискванията им в съответствие и с Директива 94/25/ЕО.

2. Изисквания на членове 534 - 536 на Наредба № 22, уредени в Директива 94/25/ЕО

За корабите с развлекателна цел, които са предмет на Директива 94/25/ЕО, контролният орган във връзка с издаването на корабното удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешни водни пътища (първоначална инспекция) не трябва да изисква нова инспекция или сертифициране на следните изисквания на чл. 536, при условие че плаващото средство, представено за проверка, е пуснато на пазара не повече от 3 години преди датата на представяне на контролния орган и по него не са извършвани никакви изменения, и декларацията за съответствие се отнася за следните хармонизирани стандарти или техните еквиваленти:

- членове 61 - 63:

EN ISO 11591:2000 (Безпрепятствен обзор)

- чл. 110, ал. 1:

EN ISO 10088:2001 (Горивни цистерни и тръбопроводи)

- чл. 125:

EN ISO 15083:2003 (Системи за изпомпване на трюма)

- чл. 134 и чл. 135:

EN ISO 14509 (Шумови емисии).