Когато на 1 август 1914 г. започва Първата световна война, България се намира в състояние на национална покруса след Букурещкия мирен договор от 1913 г. От една страна, България е изтощена и неподготвена за нов военен конфликт. От друга обаче, тя се опитва да потърси място в задаващата се европейска и световна буря с надеждата, че ще може да си върне загубените територии.
България в началото на Първата световна война
Цар Фердинанд поверява управлението на страната на коалиционен кабинет, оглавен от либерала Васил Радославов. Съставът на новото правителство показва и промяната във външнополитическата ориентация – от Русия тя се обръща към Германия. Само година след българската катастрофа от лятото на 1913 г. Балканите отново приковават вниманието на цяла Европа. На 28 юни 1914 г. при атентат в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, а това убийство поставя началото на кървавата жътва, отнасяща милиони европейци (и не само европейци) през следващите четири години. Двете вече оформени военнополитически групировки – Антантата(Франция, Великобритания и Русия) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), използват убийството на престолонаследника като повод да започнат на 1 август 1914 г. своя голям спор за надмощие в Европа и света. Голямата война (както наричат Първата световна до избухването на следващата) променя съотношението на силите и на Балканите и дава надежди на България, че може да си върне загубените след Междусъюзническата война територии. През първата военна година България се чувства твърде слаба от преживяното поражение, за да мисли за нова война. Правителството на Радославов заявява, че България ще остане неутрална, но продължава внимателно да следи събитията “с пушка при нозе”. Още до края на 1914 г. става ясно, че воюващите групировки имат изравнени сили, затова усилията им се насочват в търсене на нови съюзници. Тогава цената на България започва да расте – тя има благоприятно разположение в центъра на Балканския полуостров, близо е до Проливите (Босфора и Дарданелите), контролира пътищата от Централна Европа към Турция и Персийския залив, граничи с всички балкански държави, а при това разполага и със силна, доказала боеспособността си армия. Дипломатите и от Антантата, и от Централните сили не крият желанието си да привлекат България на своя страна. Решението на българското правителство обаче зависи най-вече от онова, което могат да й предложат бъдещите съюзници.
