Псевдо дионисий ареопагит1 мистическото богословие глава първа
Изтегляне 27.47 Kb.
|
|
ПСЕВДО - ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ1 МИСТИЧЕСКОТО БОГОСЛОВИЕ Глава първа § 1. Сбръхсъщностна, свръхбожествена и свръхблага Троице, ти, която наставляваш християните с мъдростта Божия, възведи ни отвъд знанието и отвъд светлината към най-високия връх на мистическите значения, дето простите, несмесени и неизменни тайнства на богословието се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие, що е отвъд светлината, ала с преярка светлина озарява непрогледния мрак и – неосезаемо и незримо – с блясък изпълва умовете безоки. За това се моля аз. Пък ти, скъпи ми Тимотее, усърдствувай в мистическите съзерцания, остави усещанията, откажи се от умозренията, от всичко сетивно и умозримо, от всичко несъществуващо и съществуващо, и възвиси се според силите си натам, дето в незнанието си ще се съединиш с oня, който е над всяка същност и знание. И като се откъснеш от себе си и от всичко, ще се въздигнеш – неудържимо и свободно – в чистото изстъпление към свръхсъщностния блясък на божествената тъма, отречен от всичко, свободен от всичко. § 2. Гледай само да не чуе за това някой от непосветените, от ония – думам – дето са се отдали на естеството и не помислят, че има нещо, що съществува свръхсъщностно над битието, пък си въобразяват, че от себе си знаят оня, който „мрака направи свое покривало“ (Псалом 17, 12). Но ако тайните божествени посвещения надхвърлят умовете на такива люде, какво да речем за по-невежите, дето изобразяват върховната всеобща причина чрез крайните определения на съществуващото и казват, че тя по нищо не превъзхожда измислените от тях самите нечестиви многообразни форми? В нея прочее – като във всеобща причина трябва да бъдат установени и укрепени всички битийни определения; а пък когато ѝ бъдат отречени, тъй като тя е по-горе от тях, не бива да мислим, че отрицанията противоречат на утвържденията, понеже тази, която е много преди и над ущърбностите, стои над всяко отрицание и утвърждение. § 3. Затова прочее и божественият Вартоломей казва, че богословието е и много, и извънредно малко, и че Евангелието е обширно и голямо, но в същото време и кратко. Струва ми се, той е разбирал по несравним начин, че благата причина на всичко е и многословна, и малоречива, и дори безсловесна, дотам че нито слово има тя, нито мисъл, понеже свръхсъщностно превъзхожда всичко и се открива – неприкрито и истинно – единствено на ония, които, преодолявайки всичко прокълнато и чисто, прекрачвайки възхождането по всевъзможните свети върхове и изоставяйки всички божествени светлини и звуци, и словесата небесни, проникват в мрака, дето наистина е онзи, който – както казва Писанието – е отвъд всичко. И не случайно божественият Мойсей, комуто било наредено най-напред сам да се пречисти и да се отдели от нечистите, едва след пълното си пречистване чува многозвучните тръби, вижда много чисто сияещи светлини и разнообразни лъчи, а сетне се отделя от множеството и с избрани свещенослужители достига върховете на божествените възхождения. Ала и там не среща бога и вижда не него (защото той е невидим), а мястото, дето стои Той. Това – мисля – означава, че най-божествените и най-висши от зримите и от мислимите същности са само някакви хипотетични изражения, лежащи в основата на оня, що всичко превъзхожда, и че чрез тях се показва надхвърлящото всяко знание присъствие на оня, що се опира на умозримите върхове на пресветите си места. И тогава Мойсей се откъсва от зримото и зрящото, и във воистине тайнствения мрак на незнанието встъпва, след което прекъсва всички разумни възприятия и се оказва в пълна безпросветност и незримост, бидейки целият отвъд всичко, непринадлежащ нито на себе си, нито другиму, съединяващ се в най-добрия случай със съвършено лишената от каквото и да било знание бездейност и с нищо-не-знанието, и там узнава онова, дето е над ума. Изтегляне 27.47 Kb. Сподели с приятели:
|