Чувствителността към светлина

82 светлина при новороденото е рязко намалена и в условия на адаптация към тъмнината е
100 пъти по-висока, отколкото при адаптиране към светлина. Намалената чувствителност към светлина при новороденото се обяснява с недостатъчното развитие на зрителната система, по-специално на ретината. Разширяването на зеницата в тъмното е по-бавно от стеснението ѝ на светлина. Но вече през 2-рата - 3-тата седмица, в резултат на появата на условно-рефлексни връзки, започва усложняване на дейността на зрителната система, формирането и усъвършенстването на функциите на предметното, цветовото и пространственото зрение.
Новороденото има способността визуално да проследява движещи се обекти, да обръща главата си по посока на тях. В родилните отделения през първите дни от живота си децата инстинктивно обръщат лицето си към прозореца, от който влиза дневна светлина.
Новородените не виждат ясно обекти на различни разстояния; движенията на очите на новороденото са кратки и скокообразни (плавните движения на очите се развиват на 2-месечна възраст) и са ограничени до близката зона, очите на новороденото имат фиксирано фокусно разстояние (фокусират се само предмети, разположени на разстояние около 20 - 30 см от очите, което просто съвпада със средното разстояние на лицето на майката от бебето, когато то е на ръце), функцията за контрол на конвергенцията на очите е слабо развита, т.е. новородените не могат да фокусират очите си върху една точка, така че не възприемат дълбочина.
Възприятието на формата е способността да се забелязват формите и да се прави разлика между различните образци. Установено е, че новородено, поставено в тъмнина разглежда сенките и лицата. Те реагират само на вертикални повърхности с висок контраст. Освен това е установено, че новородените могат да възприемат форми и предпочитат извити линии пред прави. [151, с. 269]

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: