Реалните отношения между играещите деца

132 партньори. За разлика от „ролевите“, т.е. игровите отношения, базирани на съдържанието на изпълняваните роли и свързаната с нея въображаема ситуация, реалните отношения се определят от характеристиките на личностното развитие на детето и от характера на междуличностните отношения между връстниците. В сюжетно-ролевите отношения на детето се разкриват морални и етични норми на поведение, тук се осъществява ориентацията в тези норми, а в реалните отношения тези норми се усвояват. [21, с. 163]
Линии на влияние на ролевата игра върху психическото развитие на
детето:
 Развитие на мотивационно-потребната сфера. В играта се осъществява емоционално - действена ориентация в света на социалните отношения, мотиви, задачи и значения на човешката дейност. Резултат от тази ориентация е формирането на нови социални мотиви у детето (желанието да заеме нова социална позиция, да стане възрастен и реално да изпълнява неговите функции). В играта се появява нова психологическа форма на мотивите, настъпва преход от предсъзнателни, афективно оцветени непосредствени желания към мотиви под формата на обобщени намерения, които са на прага на съзнанието. В играта се създава преднамерено намерение, формират се „волеви мотиви“.
 Преодоляване на познавателния „егоцентризъм” на детето. В играта е необходимо да се координират различни позиции, различни гледни точки: да се съпостави собствената роля и ролята на партньора, собствената позицията и позицията на партньора, реалните и игровите значения на предметите и действията водят до познавателна децентрация на детето.
 Развитието на умствените действия. Развитието на действията в играта води до факта, че опирането на заместващи предмети (играчки) и действия с тях все повече и повече намалява, като постепенно придобива характера на умствените действия със значенията на предметите.
 Развитие на преднамерено поведение. Всяка игра съдържа скрито правило, което изисква детето да се откаже от мимолетни желания в полза на изпълнение на своята роля, т.е. в играта поведението на детето става преднамерено. Преднамереното поведение става достъпно за детето

133 поради поемането на роли и взаимния контрол върху изпълнението на игровите роли от участниците в играта.
Други влияния на ролевата игра върху психическото развитие на детето са: развитието на комуникативни навици, развитието на въображението, развитието на речта, развитието на познавателните процеси (внимание, памет, възприятие, нагледно- образно мислене), развитието на самосъзнанието на детето, развитието на моралните качества, развитието на емоционалната сфера, в рамките на играта възникват други видове дейност: продуктивна, трудова, образователна. [21, с.165]
В предучилищна възраст в допълнение към играта се развиват и други видове дейности. Една от най-важните дейности е изследователското поведение, което се определя като поведение, насочено към намиране и придобиване на нова информация от външната среда. Именно в изследователското поведение детето придобива нови, неизвестни досега знания. За да играе, първо трябва да разбере какъв вид обекта или субекта е и как може да се играе с него, необходим е етап на изследване, тестване, експериментиране. Съществува изследователско поведение в самите игри, особено в такива като търсене на скрити предмети, търсене на хора (криеница и т.н.), много компютърни игри.
Възникват редица важни психични новообразувания: разбиране на разликите между живо и неживо и основните закономерности на развитието на живите същества, разбиране на основните видове социални взаимодействия, въображение, креативност, както и смисъла на самата игра като дейност, осъществяваща се по определени правила. [111]

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: