156
За начална училищна възраст водещо значение в структурата на
учебната мотивация има мотивът за съответствие на позицията на ученик: стремеж към нова социална позиция и в тази връзка ориентация на ученика към учителя и неговите изисквания. Стремежът за изпълнение на ролята на ученик несъмнено мотивира детето да извърши необходимите действия, но остава външен мотив по отношение на съдържанието на дейността, т.е. не е най-добрият за формирането на учебната дейност.
След известно време позицията на ученик става позната на детето и този мотив постепенно губи своята мотивираща сила. В процеса на обучение се
срещат тесни личностни мотиви, които понякога стават доминиращи в начална училищна възраст: ориентация към резултата (към похвала, оценка) и съответно при неблагоприятен вариант развитие на отрицателни мотиви (избягване на неуспех). Фокусирането само върху резултата стеснява съдържанието на ученето, насърчава развитието на умения за получаване или унищожаване на оценки (преписване, подсказване, измама и т.н.).
Най-ефективни за усвояването на учебния материал са
учебно-познавателните мотиви, т.е.
желанието да се учи, да се научи нещо ново. Познавателните интереси на първокласниците се характеризират с преимуществена ориентация към учителите. Те не се интересуват от някакви нови знания, а на първо място от знанията, които получават от учителя, което свидетелства за ситуативния характер на познавателните интереси през първата година от обучението в училище. [19, 102 и др.]
Сподели с приятели: 
