Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Личностно развитие. [51, 65,171, 200 и др.] Юношеството е време на усилваща се саморефлексия, необходимост от задълбочен самоанализ, повишаване на интереса към себе си, търсене и придобиване на идентичност, постигане на устойчива Аз- концепция, време на интензивно размишление върху въпросите: „Кой съм аз?“, „Какво съм?“, „Какво искам?“, „Какви са моите възможности и перспективи?“, „Какъв житейски път да избера?“ „Какъв живот искам да живея?“ и т. г. [40, 81, 113, 149 и др.] Аз-образът е вътрешно организирано и структурирано цяло, в което отделните компоненти присъстват в определен йерархичен ред, отговарящ до голяма степен на етапите на развитие. Игор Кон определя структурата на Аз-образа, като „система от когнитивни, емоционални и поведенчески признаци“. В когнитивния план се включват осъзнатите от ученика знания; в емоционалния — осъзнаването и самооценяването на емоционалните отношения и реакции; поведенческият компонент се състои в осъзнаване и саморегулиране на типичните форми на поведение, съответстващи на отношението на ученика към дейността и социалното му обкръжение. Ако се има предвид генетичното структуриране на самосъзнанието, т.е. в каква последователност през различните възрастови периоди детето осъзнава една или друга страна от собственото си Аз, можем да приемем следната обобщена структура на Аз- образа на юношата: осъзнати собствени познавателни възможности и знания; осъзнати собствени умения и практически възможности, които имат най- различна характеристика: двигателни, изобразителни, изпълнителски и т.н.; осъзнаване на. собствените личностни особености от гледна точка на вече усвоени еталони за оценка. Обикновено в тази структурна част се получават несъответствията между реалния образ и образа на Аз-а. Това може да се обясни със сложността и нееднозначността на резултатите от проявата на личностни качества за разлика от практическите умения и знания, които започват да се осъзнават още в по-ранните възрастови периоди. [37, с. 177.] Противоречието: „Аз не съм като другите“ и „Аз съм като всички останали“ (противоречието на „Аз“ на уникалното и „Аз“ на обикновеното) започва да действа 202 като източник, вътрешен динамичен фактор за развитието на личността. Това противоречие поражда нова цел: да се осъзнае уникалността, несъответствието с другите, да се открие собствената идентичност и благодарение на нея да се придобие значимост в очите на другите. Действителния път на развитие не е да се използват съществуващите опции и модели на поведение (например чрез подражание на избраните идоли), а да се осъзнае собствената изключителност, различието от другите и да започне движението към самоопределяне. [21] С натрупването на опит в реалното взаимодействие с другите, общуването и дейността се развива по-обобщена, устойчива, реалистична и независима Аз- Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|