Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Личностно развитие
| съзнанието: детето вече не просто възприема света, но го разбира. От своя страна общуването е невъзможно без обобщение, типът на обобщаването определя типа на общуването на детето с възрастния. Самото обобщение, което се появи в ранна детска възраст, формира потребността от нов тип общуване, т.е. променя се социалната ситуация на развитие. [21, с. 146] Личностно развитие. Поведението на малко дете е импулсивно, желанията му са нестабилни и бързо преходни, то не може да ги контролира, не може да спазва правилата, да задържа целта си например: деца на две, три години получават по 1 бонбон след закуска и ги молят когато майка им дойде да ѝ дадат да опита, но за сега да не ядат бонбона. Повече от половината от децата изяждат бонбона си, а останалите често го изваждат, развиват го, облизват го и в крайна сметка при повечето деца той „изчезва“. Всички желания на детето имат една и съща сила: в ранна възраст няма съподчинение на мотивите. В този възрастов период се формират волевите качества, започва да се формира самостоятелността, детето усвоява социалните норми и започва да контролира мотивите си. На този етап волевите качества се проявяват в способността да се контролира собственото тяло, на първо място, овладяването на работата на отделителната система, както и способността да се контролира поведението, като се вземат предвид определени социални норми и изисквания. Това е периода, в който детето трябва да бъде научено да взема решения и да носи отговорност за тяхното изпълнение. Това се отнася главно за храненето, тоалетната, обличането и т.н.: детето може да реши само дали да му сипят още храна; дали ще рисува или играе с кубчета и т.н. На тази възраст децата, като правило, са по-склонни да правят грешки, отколкото да вземат правилни решения и не са в състояние постоянно да контролират действията 119 си. Когато у децата започне да се развиват стремежът към самостоятелност, те силно се нуждаят от подкрепата и голямото търпение на любящите възрастни, особено в конфликтни ситуации. Външният контрол от страна на възрастните е необходим, но той трябва да бъде окуражаващ, прекомерната строгост, наказанието за грешките, както и хиперпопечителството, могат да доведат до формиране на чувство за срам за собствените действия и поведение, съмнения в собствените сили и способности. Положителното чувство за себе си се развива у дето, ако възрастните, от една страна, насърчават неговата самостоятелност, а от друга, установяват последователни, ясни, разумни ограничения и се отнасят с любов към малкия „изобретател“ и „експериментатор“. [21, с. 147-148.] До двегодишна възраст децата обикновено вече научават редица изисквания, забрани, наложени от околните, и са способни на някакъв самоконтрол в отсъствие на родителите си (например, детето може да сдържа желанието си да вземе чужда играчка, защото родителите са му казали, че не е добре да взема чужди вещи без позволение). До 3-годишна възраст повечето деца вече могат да различават моралните от социалните норми: те разбират, че да нараняваш другия и да му отнемаш имуществото е по- сериозна и лоша постъпка от това, да ядеш сладолед с пръсти или да не слушаш приказката, прочетена от учителя. Овладяването на основните норми на поведение е възможно в резултат на емоционалната зависимост на детето от възрастните, от похвалите или порицанията. [63, 2002] За ранното детство са характерни ярки емоционални реакции, които са свързани с непосредствените желания на детето. То реагира емоционално главно на онова, което възприема непосредствено, възприятието на му е афективно оцветено. Негативните емоционални преживявания като правило възникват във връзка с присъствието у детето на: предчувствие за наказание; страх от тъмнината (фантазия, въображение); страх от определени или непознати вещи; страх, предизвикан от запознанство с приказни герои (вълк, Баба Яга). [119, с. 98] С течение на времето повечето страхове изчезват сами. Трябва да се помни, че прекомерната раздразнителност, непоносимост, гняв, както и прекомерната родителска грижа само увеличават страховете. 120 Ранното детство се характеризира със зараждащо се самосъзнание. Детето започва да разпознава себе си, да разграничава индивидуалните си външни свойства а между една и две години основните категории на самовъзприятието ( възраст, пол, име) се консолидират и неговите собствени черти започват систематично да се разпознават в различни ситуации. Така през втората година от живота децата започват да формират „моето Аз“, т.е. някаква представа за себе си. Открояването на своето „Аз“ в ранна детска възраст се проявява най-ясно, когато детето възприема огледалния си образ, на около 2-годишна възраст децата познават себе си в в огледалото и се разпознават на снимка. Друг важен момент в развитието на самосъзнанието е усвояването от детето на Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|