Психология на развитието
Мисленето на детето в този възрастов период е нагледно-действено
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Мисленето на детето в този възрастов период е нагледно-действено. Тъй като при него доминира възприятието, мисленето е ограничено от нагледната ситуация и се развива в практическата дейност, т.е. то решава всички проблеми, с които се сблъсква с помощта на практически действия. Детето действа с предмети, манипулира с тях и по този начин схваща връзките между тях. От една до две години протича процес на активно експериментиране чрез опит и грешка, използване от детето на различни вариации на определено действие, изучаване на обекти посредством въздействие върху тях по нови начини. Важна характеристика на мисловната дейност на дете от този период е способността за широк пренос на открития метод за решаване на проблема в нови условия. Изучаването на обектите и разширяването на знанията за света води до това, че през втората година от живота има постепенен преход от перцептивна категоризация (основаваща се на сходството на общия външен вид или на определена част от предмета) към концептуална, основана на общата функция и поведение. Наблюдавайки например как възрастния дава на куче играчка да пие от чаша, 14- месечните деца, ако им се покаже заек и мотоциклет, обикновено предлагат само на заека да пие. По този начин тяхното поведение показва, че разбират, че определени действия са подходящи за някои категории предмети (животни) и не са подходящи за други (превозни средства). [17] В този възрастов период се появява символичното мислене. На 18-24 месеца се появява способността за внезапно решаване на практически задачи без открито експериментиране с действията, способността за пренос, интернализиране на действия във вътрешния план, за което свидетелстват детските игри, развитието на рисуването и речта. Например едно дете може да се преструва, че спи при вида на възглавницата, сякаш пие от чаша, използвайки вместо това кубче, да си представи, че куклата се храни сама или куклата майка храни куклата-дъщеря. Знаковата функция на съзнанието започва да се формира. Детето може да действа „сякаш“, само обозначавайки действието и замествайки реални предмети със заместители или въображаеми символи (например, действайки с пръчка като лъжица или с кубче като чаша, т.е. вече не изпълнява самото действие, а само го маркира, не действа с реални обекти а с техните заместници). Така се наблюдава постепенно развитие на нагледно-образното мислене: 116 решаване на задачи на ум в резултат на вътрешни действия с образите на предметите. Такова мислене е възможно във връзка с появата в ранна детска възраст на първичните обобщения. Етапите на развитие на обобщението при деца от 1 до 2,5 години са: на първия етап детето групира обекти според най-ярките външни признаци, най-често по цвят или размер, на втория етап обединяването на обекти настъпва въз основа на метода за действие с тях, но само ако детето активно манипулира с тях (в същото време не разпознава обекти, ако те се променят по цвят и размер); третият етап се характеризира със способността да се разграничават най-често срещаните и постоянни признаци на сравняваните предмети. Функционалните обобщения, развиващи се при деца, приемат формата на образи и се използват в процеса на нагледно-образното решаване на задачи. [122] На базата на развитието на възприятието и мисленето в ранна детска възраст се наблюдават елементарни форми на въображение, като възхищение и пресъздаване, способност да си представим за какво говори възрастния или какво е изобразено на рисунката. В развитието на когнитивните процеси в този възрастов период важна роля играят речта и практическите дейности на детето. [160, 196. и др.] Взаимодействието на детето с възрастния е източник на формиране на езиковата способност на детето, способността му да говори и общува, използвайки думи. Ранното детство е чувствителен период за усвояването на речта. Започвайки от втората година от живота, детето с удивителна бързина и лекота овладява не само отделни думи, но и правилата за изграждане на речта, цялото богатство на езика. Развитието на речта протича по две линии: разбирането на речта на възрастни се подобрява и се формира активната реч на детето. Основни тенденции в развитието на речта на малко дете [17;63, 70, 102; 122 и др.]: Пасивната реч в развитието изпреварва активната реч: детето разбира много повече думи, отколкото може да произнесе. До двегодишна възраст фонематичното равнище на усвояване на речта е в основата си доста развито: детето може да различава думи, които се различават по една фонема. Интензивно се развива активната реч на детето. Автономната реч бързо се трансформира и изчезва. Необичайните по звук и смисъл думи се заменят с думи от „реч за възрастните“. Първите думи обозначават значимите 117 хора („мама“, „тата“, „баба“), движещи се предмети („топка“, „кола“, „коте“), познати действия („дай“, „чао“, „отиди“ "), познати състояния „няма“, „мой“, „добър“, „голям“). Между 18-ия и 24-ия месец често се наблюдава скокообразен ръст на речниковия запас. Много изследвания показват, че преди навършване на 2-годишна възраст момичетата леко изпреварват момчетата по отношение на ръста на речниковия запас, след това момчетата постепенно наваксват. На тригодишна възраст активният речник на детето достига 1000-1500 думи. С развитието на осмисленото възприемане на реалността, от момента, в който детето открие, че всеки предмет има свое название, се наблюдава ясно изразена инициатива за развитието на речника. Възникват въпроси: „Какво е това?“, „Кой е това?“. Приблизително между една и половина и две години и половина, малко след скокообразното нарастване на речниковия запас, се появяват изречения, първо състоящи се от 2-3 думи, т. нар. телеграфна реч. Най- често такива изречения се състоят от субекта и неговите действия („мамо ела“), или субекта и обекта („мама камион“, „мама бисквитка“), или действието и обекта на действието („дай ми бонбон“, „искам кола“), или действието и мястото на действието / локализация („татко там“, „сложи масата“). Децата първоначално използват една и съща конструкция, за да изказването на различни твърдения. Например, едно дете може да каже „мама бисквитки“, като наблюдава как мама яде бисквитки, но също така и ако иска мама да му даде бисквитки. На границата на втората и третата година от живота детето интуитивно „открива“, че думите в изречението са свързани помежду си, т.е. граматичната структура на речта започва да се усвоява. Формирането на граматичната структура на речта става чрез усвояване на правила. До края на ранното детство детето овладява почти всички синтактични конструкции на езика. В речта му се откриват почти всички части на речта, различни видове изречения. В ранна детска възраст се развиват значенията на детските думи, т.е. се развива семантичната страна на речта. Наблюдава се преход от многозначността на детските думи в автономната реч към първите функционални обобщения. Създава се възможност за обозначаване: 118 думата става носител на предметно съдържание. Детето обозначава с една дума предмети, които са различни по своите външни свойства, но сходни по някакъв съществен признак или начин на действие с тях (назовава различни предмети с една и съща дума, например, часовник е стенен часовник и ръчния часовник на мама, и будилника и часовникът, нарисуван на картинката). Овладяването на реч води до преструктуриране на цялата структура на съзнанието: предметите започват да се възприемат не само в тяхното ситуативно отношение един към друг, но и в обобщението, което се крие зад думата. Така възниква централното новообразувание за този период - семантичната структура на Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|