Кризата на третата година

123 играе, започва да плаче, защото майка му не го взема със себе си, след което то започва да настоява: „Искам да отида на разходка!“. Основният мотив на действието е да се направи „напук“, т.е., точно противоположно на това, което му е казано. Л. С. Виготски отбелязва две значими черти на негативизма, които го отличават от обикновеното неподчинение. Първо, в негативизма социалното отношение излиза на преден план: той е адресиран към човека, а не към съдържанието на това, което се изисква от детето. Второ, в негативизма се проявява новото отношение на детето
към неговия собствен афект: детето действа в противоречие с афективното си желание.
 Инат, състои се в това, че детето настоява на искането си, на своето решение, не защото наистина го иска, а защото самото то е казало на възрастните за това, защото то е поискало това и иска да се съобразяват с мнението му. Л. С. Виготски разграничава две момента, които отличават ината от упоритостта. Първият се отнася до мотива: ако детето настоява, че в момента иска (например да получи някакъв предмет), това не е инат;
мотивът за инат е, че детето е свързано с първоначалното си решение
(например, викат детето от разходка да се прибере вкъщи, то отказва, убеждават го, привеждайки различни аргументи, но то все още не се прибира, защото вече е отказало да го направи). Вторият момент се отнася до новото отношение към себе си: детето прави / не прави нещо само защото е казало така.
 Опърничавостта е безлична и е насочена не срещу конкретен възрастен, а към цялата ситуация на възпитанието, срещу цялата съществуваща система от отношения, срещу нормите, приети в къщата, срещу начина на живот. Детето започва да отрича всичко, което спокойно е правило преди, не му харесва нищо, недоволно е от всичко. Вместо нежно, послушно дете, то се превръща в опърничаво същество, съпротивлявайки се на всичко, което му се предлага, то се бунтува срещу това, което е правело преди.
 Своеволието се проявява в склонността към независимост: детето иска да направи всичко и да реши само. Това желание и стремежа да се действа самостоятелно, често е неадекватно спрямо възможностите на детето,

124 затова родителите се противопоставят на реакцията „Аз сам“, което води до допълнителни конфликти с възрастните.
 Протест/ бунт се проявява в редовни конфликти, чести кавги с родителите, децата са постоянно във война с възрастните.
 Обезценяването на възрастните се изразява в негативно отношение към близките възрастни, главно към родителите: „ти си лош“, „няма да бъда приятел с теб“, „глупак“, „не те обичам“ и т.н. Например диалога между баща и 3-годишен син - бащата: „Ники, ти си добро, умно момче“; синът:
„Тате, ти също си добър, но глупав.“ В речника на детето се появяват думите и термините, които означават всичко лошо, негативно и всичко това се отнася за хора или вещи (например играчки), които сами по себе си не носят вреда на детето.
 Деспотизмът изразява се във факта, че детето търси много начини да упражнява власт по отношение на близките си. Детето, например, строго диктува какво ще яде и какво не, дали майка му може да напусне дома или не и т.н. Деспотизмът често се проявява в семейство с едно дете. Ако в семейството има няколко деца, обикновено възниква ревност вместо деспотизъм. Същата тенденция към власт тук действа като източник на нетърпимост към другите деца, които почти нямат права в семейството от гледна точка на малкия деспот.
Всички тези явления показват, че отношението на детето към другите хора и самото него се променя: то се отделя от близките възрастни, социалната позиция на детето спрямо околните се променя, то има желание да изрази своето „Аз“, което може да реализира само като противопоставя себе си на възрастния. [21, с. 154-155]

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: