«Психология на трейдърите/инвеститорите на капиталовите пазари. Детерминанти на поведението»



страница10/21
Дата03.01.2022
Размер423.43 Kb.
#112435
ТипАнализ
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21
цялата дипломна
Положението по Света.

Развитието на капиталовите пазари в Света е станало по-рано, отколокто в България, затова и историята, както и броя на най-успешните ивеститори е по-голям.

Като цяло финансовите пазари са един вид двигателят на международната търговия и глобалната икономика през последните 100 години. Този ефект нараства още по-сериозно през последните 25 години, когато пазарите стават още по-сложни, комплексни и важни. В началото на XXI век световните финансови пазари станаха по-динамични и започнаха да се променят по-бързо. Днес има по-малък обменен контрол, капиталов контрол, повече глобални финансови транзакции и повече платежни системи като цяло. Ще разгледаме по-подробно капиталовия пазар. Исторически погледнато, процесът на развитие на капиталовите пазари на икономиките в преход, се определя от скоростта и дълбочината на реформите в тези страни и най-вече от успехите или неуспехите в областта на приватизацията, тъй като повечето от листваните на борсата компании са преминали през етапа на приватизация.

Основната роля на капиталовия пазар е канализиране на спестяванията в икономиката в продуктивни инвестиции в рамките на правилното разпределение на инвестициите спестявания в най-обещаващите производители. Този процес се нарича формиране на капитал (capital formation) и е предпоставка и ключ към икономическия растеж.

В сравнение с тези в САЩ, компаниите в Европейския съюз имат по-голяма зависимост от банковото кредитиране за финансиране. Усилията да се даде възможност на компаниите да наберат повече средства, чрез капиталовите пазари, се координират чрез инициативата на Съюза за капиталови пазари.

Историята на пазара на ценни книжа включва няколко века. Появата му често се свързва със създаването на пазара на държавни ценни книжа през XV—XVI век. През този период, за да привлекат допълнителни средства, необходими за покриване на дефицита на средства за държавни нужди, държавите започнаха да издават и пускат ценни книжа както в страната, така и в чужбина. Например през 1556 г. в Антверпен е създадена фондова борса, където се извършват сделки за търгуване на държавни ценни книжа. В началото на XVI век. еволюцията на търговията доведе до появата на фондови борси.

През 1531 година италианските търговски са създали подобие на борсата в Брюж, която е изиграла значителна роля в международната търговия. Фондовата борса в Брюж беше международна и обръщаше голямо внимание на обслужването на чуждестранни търговци. Подобряването на техниката на обменните операции доведе до появата на понятия като обменния бюлетин, официалните обменни курсове. През 1592 г. за първи път на тази борса е публикуван списък със стойността на ценните книжа, търгувани на тази борса. Тази година се счита за годината на раждане на фондовите борси като специални организации, участващи в покупката и продажбата на ценни книжа.

През XVII в. център на борсовата търговия се е преместил в Холандия, където на стоковата борса, която е възникнала през 1611 г, се е въвела търговия на ценни книжа. Първият борсов бюлетин на тази борса включваше 25 холандски заеми и четири вида британски държавни облигации.

Първите неправителствени ценни книжа под формата на акции се появяват през 17 век на Амстердамската фондова борса. Източноиндийската търговска компания започна да търгува с акции на фондовата борса, която обяви абонамент за участие в печалбите на компанията. Източноиндийската компания получи правото да търгува в Индия, както и всички права, които Нидерландската република имаше в Индия. Това предизвика широк интерес към акциите на компанията и Амстердамската фондова борса се превърна в централен пазар за Източноиндийската компания. Амстердамската фондова борса практикува сделки с ценни книжа не само за пари в брой, но и фючърсни сделки, които послужиха за формиране на спекулативен борсов пазар.

Едновременно с фондовите борси в Белгия и Холандия се появи пазар на ценни книжа и в други европейски страни. В края на 17 - началото на 18 век. в Англия започват да се появяват всякакви акционерни предприятия и акциите на тези компании стават публични. В същото време се появи пазарът без рецепта (т.нар. Уличен пазар), на който лондонските брокери сключваха сделки в кафенета или точно на улицата. Широко разпространената търговия с акции доведе до създаването и процъфтяването на Лондонската фондова борса. През 1773 г. лондонски брокери наемат част от Кралската борса, организирайки там Лондонската фондова борса.

Във Франция формирането на фондовия пазар също започва през 18 век. През 1724 г. по инициатива на правителството в Париж е организирана запис на заповед и борса. Само официални брокери имаха право да търгуват на тази борса. Специфична особеност на първата френска борса беше липсата на механизъм за публично деклариране на цени и процедура за борсова търговия. По-късно през 1777 г. на тази борса е организирана специална платформа за търговия с ценни книжа и е въведено правилото за обявяване на отворени цени. Организацията и дейността на Парижката фондова борса бяха обект на държавен надзор, което предполагаше контрол върху фондовия пазар в страната.

С развитието на пазара на ценни книжа в Германия, Австро-Унгария, както и в САЩ, започнаха да възникват както универсални, така и стокови и специализирани фондови борси.

Първата американска фондова борса е основана през 1791 г. във Филаделфия, а през 1792 г., в резултат на споразумение, подписано от 24 нюйоркски брокери, се появява Нюйоркската фондова борса.

Основните фондови пазари в Европа в началото на 19 век са Лондонската и Франкфуртската фондови борси. Следващият период на развитие на банковия сектор и изграждането на железопътни линии доведе до по-нататъшното развитие на фондовия пазар, където като участници се появиха общини.

При развитието на борсовата търговия с ценни книжа се наблюдават същите тенденции, характерни за повечето развити страни. Първоначално на борсата се търгуваше главно с облигации, емитирани от правителството, общините, железопътните компании, а делът на акциите беше малък. В края на 19 век обаче, с развитието на акционерната собственост, акциите се превръщат в преобладаващия вид ценни книжа на фондовите борси. От средата на 20-ти век те бяха заменени от опции и фючърси, а в началото на 21-ви век от синтетични деривативи като суапове за кредитно неизпълнение. През XX век фондовият пазар продължи да се развива не само количествено, но и качествено, благодарение на появата на нови технологии. Втората половина на 20 век се характеризира с появата на организиран пазар без рецепта, базиран на компютърни технологии.

Πpeĸитe чyждecтpaнни инвecтиции пo cвeтa нaмaлявaт зa чeтвъpтa пopeднa гoдинa пpeз 2019 г. дo нaй-ниcĸoтo cи нивo oт дeceтилeтиe, пoĸaзвaйĸи зaбaвянe нa глoбaлизaциятa.
Дaннитe нa Unіtеd Nаtіоnѕ Соnfеrеnсе оn Тrаdе аnd Dеvеlорmеnt (Unсtаd) пocoчвaт, чe пpeз 2019 г. пpeĸитe чyждecтpaнни инвecтиции (ΠЧИ) ca нaмaлeли дo $1,39 тpилиoнa oт $1,41 тpилиoнa. Cпaдът oт 1% oзнaчaвa, чe тe нaмaлявaт дo нaй-ниcĸoтo cи нивo oт 2010 г., ĸoгaтo бизнecът oтлoжи плaнoвeтe cи зa eĸcпaнзия зapaди финaнcoвaтa ĸpизa.
Haмaлявaнeтo нa инвecтициитe пoĸaзвa, чe пpoцecът пo глoбaлизaциятa зaбaвя тeмп. Πpeз 80-тe гoдини нa минaлия вeĸ мнoжecтвo ĸoмпaнии зaпoчнaxa мeждyнapoдни oпepaции. Ho пpoдължилaтa пoчти двe гoдини тъpгoвcĸa вoйнa мeждy CAЩ и Kитaй пoвдигнaxa въпpocи oтнocнo нaдeжднocттa нa вepигитe зa дocтaвĸи. Увeличиxa ce и пpoвepĸитe, ĸoитo пpaвитeлcтвaтa пpaвят нa чyждecтpaннитe ĸoмпaнии, ĸoитo иcĸaт дa пpидoбият мecтнo дpyжecтвo.
Има държави, които отразяват и увеличението на преки чуждестранни инвестиции. ΠЧИ в югoизтoчнa Aзия ca нapacнaли c 19% дo $177 милиapдa, вĸлючитeлнo 42% pъcт в Cингaпyp и 12% в Индoнeзия. ΠЧИ в CAЩ нaмaлявaт минимaлнo c $3 милиapдa дo $251 милиapдa, a в Eвpoпa ce cpивaт c 15%. Bъв Beлиĸoбpитaния cпaдът e 6%.

Днес инвеститори и в световен мащаб са изправени срещу големи рискове. Тъй като пандемията е засегнала целия свят.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в световен план ще намалеят с до 40% през тази година заради коронавирусната пандемия и ще продължат да намаляват през 2021 г. Най-тежко от това ще бъдат засегнати развиващите се държави, прогнозира ООН.

Блокадите за ограничаване разпространението на коронавируса забавиха инвестиционните проекти и ще накарат международните компании да направят нова оценка на плановете си, става ясно от доклада на агенцията за търговия и развитие на ООН.

ПЧИ ще намалеят с 30% до 40% тази година и няма да започнат да се възстановяват преди 2022 г., а когато това започне, ще е много бавно, посочват от агенцията. Въпреки това оттам предупреждават, че прогнозата остава несигурна заради Covid-19.

Очакваното понижение на инвестициите ще означава, че ПЧИ ще спаднат под 1 трлн. долара за първи път от 2005 г.

Паричните „потоци към развиващите се държави ще бъдат ударени особено силно, тъй като износно ориентираните и свързаните със стоки инвестиции са сред най-сериозно засегнатите“, посочва генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в доклада. „Последствията могат да продължат много след непосредствения ефект върху инвестиционните потоци“, допълва той.

Днес страните по света са изправени пред нов прилив на инфекции и обмислят възможността за нови, вероятно локализирани блокировки, заради което много икономисти очакват нещата да се влошат преди да започне подобряване.

Брутният вътрешен продукт в световен мащаб се е понижил с 15,6% през първите шест месеца на годината, което е спад четири пъти по-голям от този през 2008 г., според американската инвестиционна банка JPMorgan Chase. Част от този спад вече е възстановен, но Международният валутен фонд прогнозира, че световната икономика ще се свие с 4,9% през цялата 2020 г., дори когато правителствата започнат да намаляват програмите за подкрепа. БВП в еврозоната и Обединеното кралство се очаква да спадне с 10,2 процента тази година, докато американската икономика се смята, че ще се свие с 8%.

Повечето експерти, включително тези в британската централна банка и Европейската централна банка, не очакват глобалната продукция да се възстанови до нивата си отпреди кризата до края на 2021 г., освен ако тази зима няма голяма втора вълна на вируса, което ще забави още повече процеса по възстановяване.

Според мен все още не могат да бъдат оценени реално последици от панденияма. Тъй като, все още не е ясно по-какъв начин ще се развива ситуацията в света.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница