Психология на забогатяването

52
Разходите миза живот бяха около 1000 долара на месеца аз печелех по 1800 долара.
Продължих така две години и спестих 12 000 долара. Бях на 22 години.
След като имах 12 000 долара, можех да напусна работа ида стана музикант на
пълен работен ден. Знаех, че мога да си осигуря по няколко участия на месец, за да си
покрия разходите за живот, така че бях свободен. Напуснах месец по-късно и никога
повече не постъпих на работа.
Когато свърших разказа, приятелят ми попита за още. Няма, отвърнах, това беше
всичко. Той каза Не, ами когато продаде компанията си Отвърнах, чене, тогава
не сее случило нищо особено в живота ми. Това бяха просто още пари в банката. Осо-
беното се случи когато бях на 22.“
31


* * *
САЩ са най-богатата страна в историята на света. Носа малко доказателствата, че нейните граждани са средно по-щастливи днес, отколкото през те години на ХХ век, когато богатството и доходите били много по-ниски – дори на медианно равнище и коригирани с инфлацията. Според проучване на „Галъп“ за 2019 г. сред 150 000 души встрани около 45% от американците заявяват, чеса се чувствали много притеснени предишния ден.
32
Средната величина на това усещане в световен мащаб е 39%. 55% от американците заявяват, чеса изпитали силен стрес предишния ден. В останалия свят
35% дават същия отговор. Част от причините да стане така, са, че използваме по-голямото си богатство, за да купуваме по-големи и по-хубави вещи. Но едновременно с това се отказваме да получим по-голям контрол над времето си. В най-добрия случай тези две неща се обезсилват едно друго. Средният доходна семейство, коригиран с инфлацията, е 29 000 долара през 1955 г.
33
През 2019 г. е малко над 62 000 долара. Използвали сме това богатство за живот, който е немислим за американеца от те години, дори за медианно семейство. Средният американски дом сее увеличил от 91 квадратни метра през 1950 г. до 226 квадратни метра през 2018 г. Средностатистическият нов американски дом днес има повече бани, отколкото обитатели. Нашите автомобили са по-бързи и по-икономични, нашите телевизори са поевтини и по-тънки. От друга страна, случващото се с нашето време едва ли изглежда като напредък. И много от причините са свързани с вида работа, която повечето от нас вече имат. Джон Д. Рокфелер е един от най-успешните бизнесмени на всички времена. Той също така е отшелник, прекарващ по-голямата част от времето сив самота. Рядко говори, умишлено се прави на недостъпен и мълчи, дори когато си привлякъл вниманието му. Веднъж работник в рафинерия, който понякога общувал с Рокфелер, отбелязва Оставя всички останали да говорят, докато той седи и не казва нищо Когато го питат защо мълчи по времена срещи, Рокфелер често рецитира едно стихотворна притча
31
D. Sivers, “How I got rich on the other hand”, sivers.org (October 30, 2019).
32
N. Chokshi, “Americans Are Among the Most Stressed People in the World, Poll Finds”, The New York
Times (April 25, 2019).
33
Russell Sage Foundation–Chartbook of Social Inequality.

53
Седял на дъба мъдър стар бухал,
колкото повече виждал, толкова по-малко говорел,
колкото по-малко говорел, толкова повече чувал,
защо ли не постъпваме и ние като старата мъдра птица
Рокфелер е странен човек. Но той осъзнава нещо, което сега се отнася за десетки милиони работници. Работата на Рокфелер не е да пробива кладенци, да товари влакове или да транспортира цистерни с петрол. Работата му е да мисли ида взема добри решения. Продуктът на Рокфелер – неговият добив – не е това, което той прави с ръцете си, нито дори с думите си. А онова, което измисля с главата си. Така че изразходва затова по-голямата част от времето и енергията си. Въпреки че седи тихо през по-голямата част от деня и това може би изглежда като свободно време или почивка за повечето хора, той непрекъснато работи в съзнанието си, обмисля проблемите. По негово време това е уникална стратегия. Тогава на почти всички работни места се изисква да правиш нещо с ръцете си. През 1870 г. 46% от работните места са в селското стопанство, аса в занаятите или в производството, според икономиста Робърт Гор- дън. Малко професии разчитат на мозъка на работника. Не мислиш, а се трудиш без прекъсване, и работата ти е видима и осезаема. Днес е обратното.
38% от работните места сега се определят като мениджъри, длъжностни лица и специалисти. Това са работни места, на които се вземат решения. Други 41% са работни места в услугите, при които често се разчита както намислите, така и на действията. Повечето от нас имат работа, която изглежда по-близка до тази на Рокфелер, отколкото до типичния работник в производството от те години, което означава, че работният ни ден не приключва, когато станем и излезем от завода. Непрекъснато работим с главите си, което означава, че се чувстваме сякаш работата никога не свършва. Ако твоята работа е да сглобяваш автомобили, не можеш да направиш много, ако не сина поточната линия. Откъсваш се от работата и оставяш инструментите си във фабриката. Но ако твоята работа е да създадеш маркетингова кампания – базирана намисли и решения – твоят инструмент е твоята глава, която никога не те напуска. Може да обмисляш проекта си по времена пътуването до работното място, докато приготвяш вечеря, докато приспиваш децата си и когато се събуждаш стресиран втри сутринта. Може задължителното работно време да е по-малко, отколкото през 1950 г, но усещането е, че работиш денонощно.
Дерек Томпсън от Атлантик веднъж го описва последния начин
„Ако през 21 век оперативното оборудване е преносимо устройство, това означава,
че модерната фабрика изобщо не представлява място. Това е самият ни ден. Компю-
търната ера освободи инструментите за производство от офиса. Повечето интелек-
туални работници, чиито лаптопи и смартфони са преносими универсални машини за
медийно производство, теоретично могат да бъдат еднакво продуктивни в 14,00 ч. в
главния офис, в 2 часа сутринта в токийска зала за споделена работа или в полунощна
дивана“.
34

34
D. Thompson, “Why White-Collar Workers Spend All Day at the Office”, The Atlantic (December 4,
2019).

54

В сравнение с предишните поколения нашият контрол върху времето ние намалял. А тъй катода контролираш времето си е толкова ключов фактор, който влияе на щастието, не бива да се изненадваме, че хората не се чувстват много по-щастливи, въпреки че средно сме по-богати от всякога. Какво правим по въпроса Проблемът не е лесен за решаване, защото всеки е различен. Първата стъпка е просто да се признае какво прави и какво неправи почти всички щастливи. В книгата си „30 урока за живот геронтологът Карл Пилемер интервюира хиляди възрастни американци, за да открие най-важните уроци, които теса научили от десетилетията житейски опит. Той пише
„Никой – нито един човек от хиляди – не каза, че за да бъдеш щастлив, трябва да се
стремиш да работиш колкото се може повече, за да спечелиш парии да си купиш не-
щата, които желаеш.
Никой – нито един човек – не каза, че е важно да си поне толкова заможен, колкото
хората наоколо, а истинският успех е да имаш повече от тях.
Никой – нито един човек – не каза, че трябва да избираш работата си въз основана
желаната бъдеща възможност за печалба
Това, което тези хора ценят, са неща като истинско приятелство, да бъдат част от нещо по-голямо от тях самите, да прекарват пълноценно неограничено време с децата си. Децата ви искат много повече, не вашите пари (или това, което се купува спарите, а самите вас. По-конкретно, те искат да бъдете с тях, пише Пилемер. Да го възприемем от онези, които са преживели всичко да контролираш времето си, е най-високият дивидент, който носят парите. А сега, кратка глава за един от най-ниските дивиденти, който носят парите.

55

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: