Психология на забогатяването



Pdf просмотр
страница29/62
Дата27.01.2024
Размер1.33 Mb.
#120112
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   62
Психология на забогатяването - Моргън Хаузел - 4eti.me
„Визуализирах скръбта си, ако фондовият пазар се издигне нагоре, а аз не съмна
него – или ако падне много надолу, а за съм изцяло на него. Намерението ми беше да
минимизирам бъдещото ми съжаление. Затова разделих инвестициите си 50/50 между
облигации и акции
В крайна сметка Марковиц променя инвестиционната си стратегия и диверсифицира портфолиото си. Но тук са важни две неща. Първо, минимизирането на бъдещото съжаление е трудно да се рационализирана хартия, но е лесно да се оправдае в реалния живот. Рационалният инвеститор взема решения въз основана числа и факти. Разумният инвеститор го прави в конферентна зала, заобиколен от колеги, на чието мнение за себе си държи, със съпруг, когото не иска да подведе, или под осъдителния погледна глупави, но реалистични конкуренти като неговия зет, съсед или собствените му съмнения. В инвестирането има социален компонент, който често се пренебрегва, когато се гледа през строго финансова призма. Второ, това е нормално. Джейсън Цвайг, който провежда интервюто, в което Марко- виц описва как е инвестирал, по-късно разсъждава
„Моето мнение е, че хората не са нито рационални, нито ирационални. Ние сме хора.
Не обичаме да мислим повече, отколкото трябва, а и много неща непрестанно изиск-
ват нашето внимание. Погледнато в тази светлина, няма нищо изненадващо във
факта, че пионерът на съвременната теория на портфолиото отделя толкова малко
внимание на собствените си изследвания, когато изгражда първоначалното си порт-
фолио. Както не е изненадващо и че поправя това по-късно.“
43

Марковиц не е нито рационален, нито ирационален. Той е разумен. При финансите често се пренебрегва, че нещо може да бъде технически вярно, но контекстуално безсмислено. През 2008 г. двама изследователи от Йейл публикуват проучване, в което се твърди, че при покупка на акции младите спестители трябва да попълват пенсионните си сметки, като използват марж две към едно (два долара дълг за всеки долар собствени пари. Те предлагат инвеститорите да намаляват този ливъридж с напредването на възрастта си, което позволява да поемат по-голям риск, когато са млади и могат да се справят с големи колебания на пазара, и по-малък, когато станат по-възрастни.
43
J. Zweig, “What Harry Markowitz Meant”, jasonzweig.com (October 2, 2017).


67 Изследователите доказват, че дори ако заради използването на ливъридж инвеститорите се окажат заличени от пазара, когато са млади (при марж две към едно приспадна пазара те ще останат без нищо, те все още ще бъдат по-добре в дългосрочен план, стига да се вземат в ръце, да следват плана ида продължат да спестяват в сметка с ливъридж две към едно още на следващия ден, след като са били заличени. Математиката работи на хартия. Това е рационална стратегия. Но тя е почти абсурдно неразумна. Никой нормален човек не би могъл да наблюдава как 100% от пенсионната му сметка се изпаряват ида остане толкова безстрастен, чеда продължава упорито със стратегията. Той ще се откаже, ще потърси други варианти и може би ще съди финансовия си съветник. Изследователите твърдят, че когато се използва тяхната стратегия очакваното пенсионно богатство е с 90% по-високо в сравнение със средствата, натрупвани по времена жизнения цикъл. Но тя също така е 100% по-малко разумна.
* * * Всъщност има рационална причина да се предпочитат изглеждащите ирационално решения. Ето една позволете мида предположа, че харесвате инвестициите си. Това не е традиционен съвет. Едва линее въпросна чест за инвеститорите да твърдят, чене изпитват емоции засвоите инвестиции, защото това изглежда рационално. Но ако липсата на емоции относно вашата стратегия или акциите, които притежавате, увеличава шансовете да се отдръпнете от тях, когато станат неизгодни, това, което изглежда като рационално мислене, се превръща в бреме. Разумните инвеститори, които харесват своите технически несъвършени стратегии, имат предимство, защото е по-ве- роятно да се придържат към тези стратегии. Малко са финансовите променливи, повече свързани с ефективността, отколкото придържането към дадена стратегия през слабите години – както за величината на ефективността, така и за шансовете да бъде удържана зададен период от време. Историческите шансове да спечелиш пари на американските пазари са 50/50 за еднодневен период, 68% за едногодишен период, 88% за годишен периоди (засега)
100% за годишен период. Всичко, което те оставя в играта, има количествено измеримо предимство. Ако гледаш направи това, което харесваш като на ръководство за по-щастлив живот, то звучи като празен съвет от курабийка с късмети. Ако го разглеждаш като нещо, което ти осигурява необходимата издръжливост, за да обърнеш количествено измеримите шансове за успех в своя полза, значи осъзнаваш, че това трябва да е най-важната част от всяка финансова стратегия. Инвестирай в обещаваща компания, която не те вълнува, и ще можеш да се радваш, когато всичко върви добре. Но когато приливът неизбежно се обърне, изведнъж се оказва, че губиш пари от нещо, което не те интересува. Това е двойно бреме и пътят на най-малкото съпротивление е да се насочиш към нещо друго. Но ако първоначално си запален по компанията – харесваш мисията, продукта, екипа, идеята, каквото ида е – неизбежните моменти, когато губиш пари или компанията се нуждае от помощ, ще са смекчени от факта, че понесе чувстваш като участник в нещо смислено. Това може да стане необходимата мотивация, която те спира да се откажеш ида се прехвърлиш другаде.


68 Има и много други случаи, в които е добре да бъдеш разумен, а нерационален спарите. Документирано е много добре пристрастието към родното, при което хората предпочитат да инвестират в компании от страната, в която живеят, като пренебрегват останалите на планетата. Не е рационално, докато не осъзнаеш, че инвестирането всъщност означава да даваш пари на непознати. Ако близостта ти помага да преодолееш липсата на вяра, която е необходима, за да продължиш да подкрепяш тези непознати, това е разумно. Всекидневната търговия и купуването на отделни акции не са рационални за повечето инвеститори – шансовете са в голяма степен срещу твоя успех. Но и двете са разумни в малки количества, ако ти начесват крастата достатъчно, за да оставиш намира останалите си по-разнообразни инвестиции. Инвеститорът Джош Браун, който се застъпва за и притежава най-вече диверсифици- рани фондове, веднъж обясни защо притежава и малко отделни акции Не купувам отделни акции, защото мисля, че ще постигна алфа превъзходство. Просто обичам акциите откакто бях на 20 години. А и това са мои пари, мога да правя каквото си искам Доста разумно. Повечето прогнози затова накъде отиват икономиката и фондовият пазар са ужасни, но даването на прогнози е разумно, трудно е да се събуждаш сутрини да си казваш, че нямаш представа какво крие бъдещето, дори ида е така. Да действаш според инвестиционните прогнози, е опасно, но разбирам защо хората се опитват да предскажат какво ще се случи през следващата година. Такава е човешката природа. Това е разумно.
Джак Богъл, покойният основателна „Вангуард“, през цялата си кариера води кръстоносен поход за насърчаване на евтиното пасивно инвестиране в индексни фондове. Мнозина смятат за интересно, че синът му избира кариера като мениджър на активен хедж фонд с високи такси и на взаимен фонд. Богъл – човекът, който казва, че фондовете с високи такси нарушават скромните правила на аритметиката – инвестира част от собствените си пари във фондовете на сина си. Какво е обяснението Правим някои неща по семейни причини, казва Богъл пред Уолстрийт джърнъл“. Може да не е последователно. добре, но животът невинаги е последователен.“
44
Всъщност рядко е така.
44
L. Pleven, “In Bogle Family, It’s Either Passive or Aggressive”, The Wall Street Journal (November 28,
2013).


69


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   62




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница