III. ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНА ТЕРАПИЯ (лечение с електрошок).
Много вероятно е гърчовата активност от типа голям припадък да е необходима за антидепресивния ефект и има някои доказателства, че припадъци, предизвикани от по-силен ток, имат по-изразен антидепресивен ефект, отколкото припадъците, предизвикани от по-слаб ток.
Смятало се е, че има голяма разлика между шизофрения и епилепсия, както и че шизофренията минава, ако се получат гърчове. Впоследствие и двете предположения се оказват неверни: няма несъвместимост между епилепсия и шизофрения, както и електрошокът не е ефективен при шизофрения.
Основното приложение на ЕКТ е при ТЕЖКИ ДЕПРЕСИВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. Има по-бързо действие от антидепресантите и се прилага особено при голям суициден риск.
Практическо приложение: общо 6-12 шока, прилагани 2-3 пъти седмично. След 4 седмици лечение над 70 % от пациентите се оправят.
Медиираните от допамин поведенчески реакции се усилват от електрошоковата терапия, която повлиява и норадренергичните функции, като антидепресантите.
ЕКТ изисква общ анестетик, прилаган с необходимата предпазливост. Обикновено лечението се провежда сутрин рано, така че болният да не е ял през нощта. Прилага се краткодействащ анестетик заедно с мускулен релаксант, за да модифицира припадъка. След обдишване с кислород (така се редуцира последващата амнезия) се поставят навлажнените електроди.
Лечението предизвиква промяна на пулсовата честота, повишаване на кръвното налягане и значително усилване на мозъчния кръвоток.
АБСОЛЮТНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: заболявания, засягащи сърдечно-съдовата система и ЦНС (пресен миокарден инфаркт, сърдечни аритмии, повишено вътречерепно налягане и мозъчен тумор).
Мания се провокира от ЕКТ в около 5 % от случаите.
След ЕКТ състоянието на обърканост трае около 1/2-1 час. Може да има и главоболие, но то е краткотрайно.
По-съществен страничен ефект са нарушенията на паметта, поради което не трябва да се правят много на брой или чести сеанси и болният задължително да се обдиша преди шока.
За по-подробна информация виж "Психиатрия в медицинската практика", сс.78-100.
Сподели с приятели: |