I. От незапомнени времена е известно, че някои химични агенти могат да предизвикат перцептивни, когнитивни и афективни промени и силно да променят човешкото поведение. Въпреки това едва през последните 30 години започна всеобщото използване на медикаменти за лечение на психични заболявания. Психиатричната токсикология (предизвикването на психични нарушения от медикаменти) сега се допълня от психиатричната терапевтика (облекчаването на симптомите на психичните заболявания при промяна на протичането на психичното заболяване от лекарствата). Често границите между тези две големи области е неясна: при различни условия едно и също лекарство може да бъде токсично или терапевтично. Неврофармакологията се занимава с лекарствата, действащи върху ЦНС. Психофармакологията е клон от неврофармакологията и се занимава с ефектите на лекарствата върху поведението. В "Психиатрия в медицинската практика" неврофармакологичните средства се делят на две големи групи: неселективни (имат действие върху всеки неврон в главния или гръбначния мозък: те или намаляват невронната възбудимост - общи депресанти на ЦНС, напр. барбитурати; или я увеличават - общи стимуланти на ЦНС, напр. кофеин) и селективни средства (действат само върху някои групи неврони или само върху някои страни на нервната функция; тук влизат останалите средства, за които се говори във въпрос 9).Селективните средства са: антиконвулсанти; централно действащи мускулни релаксанти; централно действащи антихипертоници; наркотични аналгетици (опиати); аналгетични антипиретици (аспирин); антипаркинсонови средства (L-Dopa); психофармакологични лекарства ("психотропни").
