VII.МАЛТРЕТИРАНЕ И НАСИЛИЕ

Това е област, която през последните 15-20 години става все по-актуална и започва да придобива публичност. Става дума за малтретиране и насилие във физическия смисъл - сексуално малтретиране на деца и жени (те са най-честите жертви). За човек, претърпял насилие, има много последици. Напр. в Англия всяка четвърта жена е била жертва на насилие. Има основания да се смята, че в България това се случва и по-често. Освен това у нас правата на детето изобщо не се зачитат, родителите нямат и мисъл за подобно нещо, няма и закони за защита на децата от насилие в семейството. Няма и програма за действие в случаи на малтретиране.

Тези теми се избягват не само от обществото, но и от самите "помагащи". У нас тепърва се изготвят програми, към които жертвите на насилие да могат да се обръщат.

Първата трудност е разпознаването на проблема. Почти никога помощ не се търси директно за случая, а се идва с други оплаквания (тревожност, главоболие, здравни травми). Реакцията на терапевта е особено важна. Ако той е достатъчно толерантен, може и да открие насилието. Но ако в поведението на терапевта се появи макар и намек, че "сам си си го търсил", то е сигурно, че всичко по тази тема ще бъде премълчано. Много е трудно пациентът отново да се почувства зачетен, ненаскърбен, неунижен.

Търсенето на помощ почти винаги е много непоследователно. Когато човек е израснал и възпитаван в обстановка на малтретиране, когато насилието не се разграничава от обичта, насилието над човека се превръща в норма. Оттам идва и непоследователността при търсенето на помощ. Ако терапевтът не е запознат с тези условия, той няма да бъде търпелив - и пациентът ще се убеди, че не е зачитан. Изключително трудно се изгражда доверие в такъв вид пациенти. Те могат да станат дистанцирани, като защитен механизъм за себесъхранение. Такъв пациент е склонен да се самообвинява, да намира вината в себе си, да открива оправдание за насилието в собствената си личност.

Една от трудностите при терапията идва от ситуацията - ако терапевтът е мъж, а пациентката е напр. изнасилена жена. Жената лесно ще се чувства заплашена, застрашена, нападната. Терапевтът също изпитва силни чувства в такива случаи (когато слуша разказ за насилие) и може да прибегне към някой от защитните механизми. В такава професия той много бързо се "изхабява", изразходва (психически, емоционално) и може да използва защитните механизми "не на място". Терапевтът лесно може да започне да се преживява като "спасител" на тази жертва (терапията наистина е спасение, но в по-хуманен и не толкова патологичен смисъл). Има и случаи, при които терапевтът може да стане гневен и наказващ, особено ако самата жертва се държи неподходящо. (Изобщо струва ли си да се захващате с тази работа?! В.В.)