II. Зависимост от алкохол и свързани с алкохола дисфункции

Понятието зависимост има три съставки:

а) субективно осъзнаване на непреодолима необходимост (обсесия) или принуда (компулсия) за пиене. След първата глътка желанието за по-нататъшно приемане на алкохол се разбира от пациента като ирационално - той му се противопоставя, но все пак пие още (принуда - "без една чаша може, но само с една не може").

б) повишена толерантност към алкохола (един от най-ярките показатели за алкохолизъм, както и особено ясно изпъква при морфинизма) - консумиране на големи количества алкохол без опиване, което повишава самоувереността на пациента, но е и показател за начало на зависимост.

в) абстинентни симптоми при рязко спадане на нивото на алкохола в кръвта на пациент, приемал продължително време големи количества (т.е. след пълно или частично спиране на алкохола) - тремор на ръцете ("утринен шейк"), гадене, изпотяване, ажитираност (възбуждение, неспокойствие), които се облекчават от прием на алкохол. По-тежките абстинентни симптоми са илюзии, чувство за застрашеност и неотчетливи слухови халюцинации. Могат да се появят генерализирани епилептични припадъци, а след около 48 часа да се развие алкохолен делир (delirium tremens). Той е най-честата алкохолна психоза. Характеризира се със страхова напрегнатост, алопсихична дезориентираност, масивно халюциниране (предимно зрително) и масивно треперене. Обикновено халюцинациите са безцветни (в черно или сиво), силно подвижни, множествени, с малки размери, лесно модифициращи се (въшки, мишки, паяци, жаби, змии и др.). Налудните идеи са за преследване и ревност, по-рядко за величие. По правило протича с повишена температура, често се усложнява от пневмония, трае няколко дни (3-5) и в 1-2 % завършва със смърт. При благоприятен изход завършва със сън. Смятало се е, че алкохолен делир може да настъпи в средата на 40-те години от живота, но сега тази граница рязко спада и е около 15-16 години.

Обикновено пиенето е един от начините за справяне със стреса ("домашен транквилизатор"). Много хора започват да пият, за да намалят своята тревожност и за да улеснят интерперсоналните си отношения.

а) телесни - чернодробна цироза, хепатит, хроничен панкреатит, пептична язва, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдови инциденти, периферна невропатия и др. Често се усложняват от лошо хранене и общо влошеното телесно здраве.

б) психични - депресия, тревожност, алкохолна халюциноза, суициден риск;

* паметово разстройство (при остра алкохолна интоксикация) - корсаков синдром или алкохолна деменция. Често срещано паметово нарушение и признак за начален хроничен алкохолизъм е т.нар. алкохолен палимпсест (от гр. - отново изтрит; пергамент или друг материал, от който може да се изтрие запис; папирус с липсващи елементи). Загуба на спомена за отделни събития, станали по време на запиване, при възможност за възпроизвеждане на последователността на събитията.

в) социални - брачни и служебни проблеми, проблеми с полицията (скитничество, нарушения на обществения ред и др.).

3. Фактори, поради които човек от контролиращ пиенето си става алкохолик:

а) генетични (биологични) - алкохолизмът сред родителите на алкохолици е 2.5 пъти по-често явление, отколкото в общата популация. Това не е последица от влиянието на средата, защото осиновени и израстнали в други семейства деца на алкохолици са предразположени към развитие на алкохолизъм (неоправдан от средата). В този смисъл са провеждани изследвания в Дания и Швеция. От друга страна зависи и от националността - японците имат по-малко ензими за разграждане на алкохола, отколкото европейците. При много тежкия алкохолизъм, генетичното предаване става по-скоро от баща на син.

б) психологични - деца, отличаващи се с импулсивност, агресивност и хиперактивност, по-често стават алкохолици в зряла възраст. Лица с агорафобия, социални фобии, тревожност и др. са склонни да прибягват към алкохол. Облекчаването на напрежението и дистреса чрез пиене може да се разглежда и като подкрепление в поведенчески аспект. Ако се повтаря често, пиенето се превръща в самоподдържащ се навик. Трудностите, породени от него (вкл. абстиненцията), увеличават тревожността, а тя отново може да се облекчи с алкохол и т.н. - порочният кръг на увеличаващата се консумация ("Защо пиеш? За да забравя. Какво да забравиш? Че пия.").

в) социални:

- някои професии са рискови (моряци, бармани, журналисти, търговски пътници, естрадни изпълнители, директори на фирми, лекари). По правило лекарите (вкл. психолози) са много трудни пациенти, особено по отношение на зависимост от психоактивни вещества. Достъп до евтин и безплатен алкохол, силен натиск на колегите, отдалеченост от дома, липса на надзор в работата и др.

- социокултурни фактори. Всред мюсюлмани и мормони има забрана за приемане на алкохол, предписания срещу напиване при евреите и др. Има и култури, където пиенето се отъждествява с мъжественост (нали се сещате как е в България?!).

- лесен достъп до алкохол (при намаляване на цената на алкохола се увеличава консумацията му).