Психопатология и психиатрия въведение
А. Депресивното състояние има три основни и задължителни симптома
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Хипобулия
- 3. Брадипсихия
- "чувството за вина"
- безпомощност
| А. Депресивното състояние има три основни и задължителни симптома, различни по изразеност:
1. Дистимия - болестна потиснатост на настроението (а не хипотимия!, която букв. е намалена емоционалност, разновидност на настроението у здрави хора), при която са налице чуства на тъга или на страх. Анхедония - липса на удоволствие от живота. 2. Хипобулия - намалена до изчезваща (абулия) двигателна активност, болестно намаление на волята, характеризира се с намаление на желанията и подбудите към дейност, с вялост. 3. Брадипсихия - забавен мисловен поток. Трите симптома образуват т.нар. меланхолен синдром. Ядро на депресивността е един симптом наречен "анестезия долороза психика" - психична болезнена анестезия, преживяване за мъчителна безчувственост спрямо близки хора. Болните преживяват болезнено тази отчужденост и хладност, страдат от това, че нямат чувства към близките. С влошаване на депресивното състояние афектът върви в посока към тази болезнена безчувственост. Все пак степента на засягане на емоциите е важен, но не основен симптом - депресията в най-голяма степен е чувство за безпомощност и липса на активност. Важен елемент от депресията е и "чувството за вина" от това, че индивидът не може да се справя със задълженията си (чувство за вина напр. у ученика, който не ходи с месеци на училище; у студента, който тръгва за лекции, но или не отива, или стои само един час; у съпругата, която се справя със служебната, но не и с домашната работа и т.н.). Напоследък към тези симптоми се добавя още една триада (много типични за съвременния човек, който чрез различни "хитрости" прикрива депресията си): - преживяване за безпомощност; - преживяване за безнадеждност; - преживяване за безперспективност. Когато към тези симптоми се прибави и понижена самооценка (под влияние на преобладаващите емоции, в резултат на налудни идеи, интелектуално снижение и др.), тогава картината на депресивното разстройство е пълна (и можем да я "хванем" доста рано) (при маниакалните състояния самооценката е повишена). При реакцията на траур, например, самооценката не страда. Продължителността и комбинацията между тези симптоми определя депресията като лека, средна или тежка (наричана от някои автори меланхолия). При особено тежка депресия се съобщават още два симптома: депресивни налудности (най-често за вина; хипохондрични; за порочност; за обезцененост с различни форми - че е обеднял, че е болен или че вече е умрял) и суицидни опити. Б. С риск да се повторим, ще обобщим симптомите при депресивно разстройство в 4 рубрики: - невро-вегетативни симптоми. Напр. при тежка депресия - нарушения на апетита, теглото, съня, либидото (обикновено има хипосексуалност, намалено либидо, по-силно изразено сутрин), енергетичното ниво (нещастна самовглъбеност в собствения дискомфорт) и позата (главоболие, болки в кръста). Понякога има ранно сутрешно събуждане и дневни колебания в настроението, което е най-лошо сутрин. - емоционални промени. Анхедонията в ранните стадии на депресия (пациентът забелязва, че вече не изпитва удоволствие от живота) може да предшества изживяването на тъга и нещастие. Чувството за хумор често се губи - пациентът разпознава шегата, но не я намира за смешна. Постепенно настроението се понижава до печал и мъка. Миналото предлага само спомени за неуспехи и погрешни решения, от настоящето се възприемат само мрачните страни, а бъдещето е заплашително и безнадеждно. Мъката често се придружава с изблици на плач, а някои пациенти искат да заплачат, но не могат. Чувството, че не си струва да се живее предизвиква обмисляне на начини за самоубийство. Чувството на привързаност често е редуцирано, а религиозната вяра може да е загубена. - когнитивни промени. Неприязън към себе си, променена самооценка за себе си, самообвинения, налудни идеи за отношение, религиозните имат налудни идеи за порочност или грях Трудно се взимат решения поради неувереност или субективно затруднение в мисленето. При тежките форми - идеи за виновност и обезценяване. Суицидни мисли. - мотивационни промени. Понижена енергия; умора; апатия и неспособност за концентрация вследствие потиснатото настроение, отбягват се отговорност и трудни задачи; намалената работоспособност често усилва изживяванията за безполезност. Често за такива пациенти се казва, че са зависими, защото предпочитат да бъдат водени от други. Възможно е да са налице симптоми на тревожност, безпокойство и ажитация. Както и при тревожните състояния, разграничителната линия между нормата и депресията е условна. Широко използван критерий за диагноза е депресивното настроение да е изразено и относително постоянно, при което най-малко 4 от следващите 8 симптома да са били налице ежедневно през последните две седмици: - намален/повишен апетит със загуба/наддаване на тегло; - безсъние/хиперсомния (патологична сънливост); - ажитация/психомоторна забавеност; - загуба на интереси или удоволствие от обичайните дейности; - загуба на енергия (безсилие); - изживявания за безполезност, вина и самообвинения; - нарушена концентрация, забавено мислене, нерешителност; - суицидни мисли/суициден опит. Симптомите се комбинират в различна степен у всеки човек. Те се срещат и в различни пропорции. Това е много важно да се знае във връзка с лечението на депресивното състояние. Депресията може да се сбърка с начална деменция (или с някое органичномозъчно заболяване, напр. тумор засегнал челните дялове).
Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|