Въпрос 13. ШИЗОФРЕНИЯ И ДРУГИ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

1. Описанието на шизофренията е свързано с името на Емил Крепелин (виж Въведение, т.II.3.). Той въвежда нозологичния принцип в психиатрията. Многобройните психотични синдроми разделя в две големи групи: маниакално-депресивни психози и деменция прекокс. Въвежда идеята, че протичането на психичните разстройства се различава при двете обособени групи. При маниакално-депресивните психози симптомите идват и си отиват, а човек запазва психичните си функции между отделните кризи. При групата на деменция прекокс хода на заболяването върви към постоянно влошаване. Така Крепелин внася ред в "хаоса" на психозите.

2. Друго важно име при изучаването на шизофренията е Ойген Блойлер (виж Въведение, т.II.4.). Той дава предложение описаното от Крепелин заболяване в термините на деменция прекокс да бъде наречено "шизофрения" (шизофрения - букв. "разцепена, разкъсана душа"). Основната й характеристика е "разцепването" на редица психични функции.> и предлага описание на клиничната картина на шизофренията, с която да се обяснят наблюдаванети симптоми. Според него в шизофренията има две групи симптоми:

а) фундаментални симптоми (четирите А-та).

Винаги са налице и могат да се открият във всеки момент. Понякога могат да са много дискретни и незабележими, което затруднява откриването им дори и от опитен психиатър.

- Асоциациите на човека: основният симптом е "халтавост" на асоциациите (те са недобре скачени помежду си). Налице е връзка между едната и другата мисъл, но тази връзка изглежда като извадена, вън от контекста. В разгърнатия си вариант това води до разкъсано мислене - мисълта няма ясен контекст в предходна мисъл.

- Амбивалентността: едновременност на две противоположни неща (чувства, импулси, мисли). По принцип амбивалентността е част от ежедневието на всеки човек, но психично здравият човек винаги избира доминиращата тенденция. При шизофренията амбивалентността води до блокиране на психичната дейност и е налице невъзможност за взимане на решения.

- Афектите, афективната сфера: основният симптом тук е "притъпеният" афект. В леките си варианти се изразява в липса на обичайната емоционална оцветеност на човека (напр. при интервюто не реагира на смяната на темата, не се променя мимиката и др.). В крайния вариант има пълна липса на флуктуации в емоционалния фон на човека.

- Аутизмът: склонността на човека да живее във вътрешния си свят, да се "изключи" от действителността около себе си, от социалните дейности.

Фундаменталните симптоми имат изключително ниска надеждност (доколко поставящите диагнозата се съгласяват помежду си с формулировката й) - това е и основният дефект на концепцията на Блойлер.

На базата на тези фундаментални симптоми, в психичната организация на човека е възможно в момент на стрес да възникнат и други, допълнителни.

3. По-нататъшното развитие в теорията за шизофренията е свързано с името на Курт Шнайдер (K.Schneider). Той въвежда т.нар. "симптоми от първи ранг" (различни от фундаменталните симптоми на Блойлер), които нямат теоретична основа, но са от първостепенно значение за диагностиката на шизофренията. Наличието им до голяма степен говори за шизофрения, а и са лесно установими симптоми. Когато тези симптоми са налице, е почти сигурно, че става въпрос за шизофрения, но не и обратното - може да има шизофрения без наличието на тези симптоми.

- Налудно настроение (първична налудност за отношение): състояние, в което човек изведнъж започва да усеща, че във въздуха около него, в ситуацията има някакъв скрит (особен) смисъл. Съпровожда се с чувството, че ще направи важно, уникално прозрение за заобикалящите го събития - т.е. ситуацията вече не е тривиална, а специална. След налудното настроение много често идва налудно озарение.

- Чувство за загуба на авторството над собствения психичен живот: индивидът усеща в главата си чувства, мисли, желания, пориви, които сякаш не са негови. Движи се като робот, защото се усеща като движен от чужда сила, като изпълнител на чужда воля.

- Чувство за "прозрачност": на индивидът му се струва, че е прозрачен за околния свят, че психичният му живот няма предишната конфиденциалност, че другите могат да прочетат мислите му, защото те се излъчват ("звучене" на собствените мисли).

- Коментиращи халюцинации: индивидът чува гласове (понякога провежда диалог), коментиращи действията и мислите му. Коментарите често са с негативен тон и са в 3 л.ед.ч.(симптоми от втори ранг на Шнайдер - признаци на шизофрения, имащи второстепенно или относително значение за диагностиката на болестта: напр. много видове халюцинации и налудности, афективни нарушения, обърканост и др).

Тези симптоми са белег на нарушения на границата между Аз-а и средата - когато вече не е ясно кое е вътрешно и кое е външно.

II. Названието "шизофрения" е термин за описание на синдром от абнормни явления, които се установяват в анамнезата и психичния статус. В съвременните психиатрични класификации критериите за шизофрения в голямата си част почиват върху симптомите от първи ранг на Шнайдер. Много учени смятат, че е полезно в клиничната картина на шизофренията да се направи разделение на симптомите (абнормните явления) на следните две групи:

1. Позитивни симптоми (внезапно се появяват психотични симптоми, които човек не е имал дотогава).

Дезинтегративни налудности: редуциран контакт с реалността, разстройства в притежаването на мислите, феномен на пасивност (управляван от други сили), преживяване за отнемане на мисли. Халюцинации. Хлабава връзка между понятията. Налудни възприятия. Разстроен контрол върху емоциите (изблици на гняв или смях без адекватен повод). Тези симптоми са характеристика на т.нар. "шизофрения тип 1" и се влошават при свръхактивация (over-arousal). Реагират добре на лечение с невролептици.

Обедняване на речта. Забавяне на мисленето и движенията. Емоционално изравняване. Хипобулия (намаляващи или липса на интереси или подтици към дейност), водеща до социално оттегляне (затваряне в себе си). Тази симптоматика преобладава при т.нар. "шизофрения тип 2". Негативните симптоми се задълбочават при липса на стимулация от обкръжението. По-слабо се повлияват от терапия.