Психопатология и психиатрия въведение

Пациентът винаги е оставял другите да вземат решения вместо него и разполага с недостатъчно собствени сили. Той се съгласява с хора, с които вътре в себе си не е съгласен, за да избегне влошаването на отношенията, и би запазил връзката си с някого, който се отнася зле с него, поради страх от изоставяне. При раздяла той е опустошен и безпомощен, тъй като често е обзет от страха да не остане сам. Постоянно иска да бъде успокояван и харесван от другите и страда от неодобрението им.

Пасивнозависимите личности много лесно се "закачат" за терапевтите си. Те са с висок риск за депресивно заболяване, когато загубят силната личност поради смърт или раздяла. Оставени сами на себе си, те могат да се свлекат надолу по социалната стълбица и да останат без работа или жилище.

*6. Нарцистично личностово разстройство (спори се дали въобще има такъв вид личностово разстройство).

Основната характеристика е, че човек очаква специален и особен вид отношение спрямо самия него. Много важни за нарцистичната личност са престижът и славата, очакват да бъдат обект на възхищение И НИКОГА НЕ СЕ НАСИЩАТ. Реагират много болезнено при всякакъв вид критика. Във връзките, които изграждат с други хора, се интересуват само от себе си.

Смята се, че тези хора са преживели много сериозни травми от родителите си в ранното детство. Преживели са мъчително ранните взаимоотношения с първите субекти около себе си и, много разочаровани от родителите си, са фокусирали цялата си енергия върху самите себе си.

Имат стремеж да им се засвидетелства уважение, да минават по специален ред (не толкова "по втория начин", който обикновено е скрит от другите, а по-скоро "парадно").

Спорът за принадлежността на това разстройство към личностовите е поради това, че нарцистични черти има при всички личностови разстройства и че то не е ясно разграничена цялост. Обособяването на нарцистичната личност е продукт преди всичко на психоаналитичните идеи.

7. Гранично личностово разстройство (граничен, borderline, тип личност).

Личността има несигурен идентитет, неяснота по отношение на дългосрочните цели в живота, несигурност по отношение на това в какви среди обича да се движи, по отношение на сексуалната ориентация (хетеро- или хомосексуален).

Характерни са бурните емоции, лесните прояви на гняв, импулсивност (трудно сдържат поривите си). Лесно могат да похарчат огромно количество пари, лесно могат да откраднат, да злоупотребят с алкохол и наркотици, да преяждат. Лесно правят опити за самоубийство. Използват примитивни защитни механизми (напр. елементарно делене на "добро" или "лошо", дихотомност). Импулсивните реакции са без оглед на предполагаемите последствия. Настроението е непредвидимо, непостоянно и капризно. Това са агресивен тип личности.

Теоретичните основите на това разстройство са заложени главно в психоаналитичната парадигма. То се намира между психотичната и невротичната структура на характера.

Характеризира се с неувереност и несигурност във взаимоотношенията с другите хора. Това води до голяма предпазливост в социалните контакти. Често индивидът се измъчва, че няма контакти, но почти никога не полага усилия да ги осъществи, защото "цената" му изглежда много висока - силна тревожност.

Чувствата на лична несигурност, съмнение и незавършеност водят до прекомерна добросъвестност, проверки, упоритост и предпазливост. Наблюдават се перфекционизъм и педантична акуратност, както и необходимост от многократни проверки в старанието те да се поддържат. Ригидността и прекалените съмнения понякога са очебийни и може да има натрапливи мисли. Човек се справя с неувереността си като се стреми да контролира света около себе си.

Терапевтът трябва да се стреми да задоволи чувството на пациента за контрол над нещата или точно да предпише дозата и периодичността на вземаното лекарство и да следи страничните ефекти, за да обясни подробно и научно основанието за една или друга терапия.

10. Антисоциална личност.

Продължаваща през целия живот склонност към незачитане на социалните задължения и липса на истински чувства към другите хора, което може да се прояви или като необуздано насилие, или като коравосърдечно нехайство. Пациентът може да е абнормно агресивен и склонен към емоционална студенина и безотговорност. Той има нисък фрустрационен толеранс и проявява импулсивност. Често обвинява другите или предлага правдоподобни рационализации за поведението си, което го довежда до конфликт с обществото. Повишен риск от алкохолизъм и наркомания.

Често пациентът си сменя работата и партньорите в живота, не си връща дълговене, не държи на дадената дума.

Терапевтът бъзо може да "намрази" пациента си. Често лечението се преустановява още в началото, поради осуетяване на опита за установяване на терапевтичен съюз.

Индивидът проявява агресията си чрез пасивност - забравя, протака, нарочно върши бавно и мудно работата си, закъснява. Типичните отговори са: "Да, разбира се, но за съжаление...".