III. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ т.нар. НЕВРОЗА И ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Първият ориентир е защитата, която човек използва. При невроза човек се измъчва от симптомите си, т.е. за него те са свързани със субективен дистрес. Индивидът ги чувства като нехармонични за собствената му личност. Опитите за промяна са свързани със собствената личност.

При личностовото разстройство човек не страда от особеностите си (инат е, но си го знае и не се измъчва от това), има стремеж да нагоди средата към себе си, преживява своите особености като Ego- симптоми, съвпадащи с общата насоченост на личността му.

Защо личностовите особености са важни в психиатрията:

- личностовите особености на всеки човек го правят уязвим към един или друг вид заболявания;

- хората с личностови разстройства "консумират" много време при търсенето на помощ. Затова психиатърът трябва да потърси клиента си в някоя от типовете личност.

Интересуваме се от онези аспекти на личността, които са от особено значение за лекаря, било защото увеличават податливостта на индивида към определено заболяване, било защото ни помагат да разберем как вероятно ще се държи индивидът, когато е болен. Понятието личностови разстройства се отнася до характеристики на индивидите, които им причиняват страдание или карат други в обществото да страдат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ в МКБ-10: Дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота, макар често да стават по-малко очебийни в средна или старческа възраст.