Въпрос 20. ПСИХИЧНИ (поведенчески и емоционални) РАЗСТРОЙСТВА С НАЧАЛО, ХАРАКТЕРНО ЗА ДЕТСТВОТО И ЮНОШЕСТВОТО.
(15.05.1995)
I. Възрастта е един особено модифициращ фактор. Знанията от психопатологията, разгледана дотук, се отнасят до възрастните, а не до децата. Детето разполага с много по-малко изразни средства - затова психопатологичната картина е по-бедна. Съществува представа, че колкото по-рано човек се разболее, толкова повече се рискува неговото бъдеще и, съответно се смята, че психиатрите се срещат с много тежки психопатологични детски случаи. Но това не е вярно!
Т.нар. "психиатрия на кърмачето" се развива през последните години. Наистина, детската психиатрия възниква по-късно от психиатрията за възрастни. Първите институции, третиращи този проблем, които до голяма степен са профилактични, се появяват в началото на века в САЩ и са предназначени за деца и юноши с поведенчески отклонения - организирани са в помощ на деца с антисоциално поведение. Именно в такива child-guidance клиники възниква група от специалисти (психопатолог, психолог, социален работник), основана на практиката да се работи с детето и родителите му.
Освен екипния стил на работа детската психиатрия има принос за развитието на психоанализата (след Фройд). Цялата школа на Мелани Клайн води началото си от специалисти, работещи с деца. Детската психиатрия допринася и за развитието на фамилната психотерапия. Т.е. психиатричната практика, насочена към работа с деца е и полезно нещо за другите области на психиатрията.
Детските психиатри гледат на психопатологията по оста на развитие на детската психика - не само като симптоми в момента (напречен срез), но и в динамика. Те се интересуват от развитието на детето не само заради практиката си, но са и в състояние да наблюдават "ставането" на психиатричните разстройства. Въпреки че работата с деца е до известна степен непрестижна, тя е много интересна, защото детските психиатри "знаят" повече от психиатрите за възрастни.
Сподели с приятели: |
