Психопатология и психиатрия въведение

Нарича се още синдром на лошо отношение с децата. Формира се при морални или физически наказания, малтретиране, наранявания, занемаряване, несъобразяване с естествените потребности и лишаване от храна. Детето изпитва постоянен страх и несигурност. Винаги е "нащрек" (свръхбдителност). Постепенно изостава и в телесното си развитие (по-конкретно в растежа си). Социалните му реакции са двойнствени: приближава се при повикване, но с обърната в страни глава. Отдръпва се, ляга на пода, избягва срещи. Децата стават агресивни към себе си и към околните, или обратно - апатични. Бързо се подобряват и възстановяват при поставяне в благоприятен семеен микроклимат, при топли и сърдечни грижи и зачитане на детското им достойнство.

Всички тези разстройства са не само специфични за детската психопатология, но и за фундаменталните особености на психопатологията въобще. За това, какви сме ние като зрели хора, имат много голямо значение годините на детството ни (идеята за първите 7 години). Не че чак съдбата ни зависи от това, но първите години от живота ни са решителни за развитието на нашата личност. Травматичните събития (раздели, откъсване от майката, тежки телесни болести), особено в първите месеци, могат да доведат до тежка патология в зряла възраст.

Т.е. детската психиатрия е до голяма степен превантивна специалност - занимава се с леките случаи, за да не станат по-тежки. И колкото по-рано се осъществи интервенцията, толкова по-добре.

- елективен мутизъм (разстройство на социалното функциониране): детето говори само в определени ситуации, а в други упорито мълчи и изглежда почти нямо, но са добре развити речта, езика и комуникативната способност. Донякъде може да се предскаже кога ще се разприказва или ще замлъкне.

- тикови разстройства: патологично закрепени неволеви двигателни стереотипи (често мигане, повдигане на раменете, крайниците или веждите, гримаси с устните и др.).

- фобийни разстройства в детството (по-често страхове от животни - затова не злоупотребявайте с Баба Меца или с медузите в морето!).

- разстройства на съперничество между брятя и сестри в семейството (нежелание за полагане на грижи към бебето, отрицателна нагласа и враждебност към него и др.).

- заекване (балбуцио).

И много други! Ако много настоявате да ги прочетете, вижте: "Психопатология" - сс.244-249 и "Психиатрия в медицинската практика" - сс.231-242. (Сега се сетих да уточня, че тук-там цититаната т.нар. Американска класификация е всъщност "Диагностичен и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация - четвърто, ревизирано издание": DSM-IIIR. Тази класификация се опитва да постави ударение върху ясни операционални правила при поставяне на диагнозата.)