Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА III

В самото начало на духовното усъвършенстване ученикът се насочва към пътя на благоговението и развитието на вътрешния живот. Заедно с това, окултната наука дава и практически правила, посредством които се развива вътрешният живот и се дава възможност да се излезе на Пътя. Тези правила не са възникнали произволно. Те са плод на опита и знанията от най-дълбока древност. Навсякъде, където се дават наставления за достигане на висшето познание, практическите методи са едни и същи. Всички истински учители на окултизма са единодушни относно вътрешния смисъл на тези правила, макар че не винаги ги обличат в еднакви думи.

Нито един учител на окултизма, като дава тези правила, не се стреми посредством тях да господства над другите хора. Той не иска да лишава никого от самостоятелност, защото никой толкова съзнателно не цени и не пази човешката свобода и самостоятелност, както учителят на окултизма. Орденът на всички посветени е ограден със стена, която се пази от двата закона, споменати по-рано. Ако посветеният наруши тези закони, излезе от затвореното пространство и влезе в общение с хората, тогава за него влиза в сила трети строг закон:всяка твоя дума, всяко твое действие, трябва да бъдат направлявани така, че да не потискат свободната проява на волята на нито един човек. Като се има предвид казаното, ученикът трябва да бъде напълно уверен, че самостоятелността на неговата воля и постъпки не губят нищо, ако следват практическите правила, които му се предлагат.

Първото от тези правила може да се изкаже приблизително така: "създавай в себе си минути на вътрешен покой и се учи в тези минути да различаваш същественото от несъщественото". Това може да се изрази с думите на обикновения език така, но в началото всички правила и учения на тайната наука са били давани не в разговорна реч, а със знаците на символичния език. Този, който иска да достигне пълното им значение и сила, трябва да получи достъп до изучаването на този език от символи. Този достъп зависи от това, дали са направени предварителни крачки в тайното учение. Тези първи крачки ще се направят, ако точно се съблюдават всички, посочени в тези статии, правила. Пътят е открит за всеки, който сериозно иска да стъпи на него.

Горното правило е просто, а също така е просто и неговото изпълнение. То ще доведе към целта само тогава, когато се изпълнява строго и сериозно.

Ученикът трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на съвсем друга работа, различна от всекидневните му занятия. Не трябва обаче да се мисли, че тези минути на вътрешна тишина нямат нищо общо с неговите постоянни занятия. Напротив, този, който правилно използва тези минути, ще забележи, че придобива нови сили за изпълнение на всекидневните си задачи. Също така не трябва да се мисли, че изпълнението на това правило ще отнеме на човека времето, необходимо за изпълнението на задълженията му. Не. Достатъчни са пет минути всеки ден. Въпросът е как да се използват.

В тези минути човек трябва съвършено да се откъсне от обикновения ход на своя живот. Неговите мисли и чувства трябва да приемат съвсем друг характер. Пред духовните му очи трябва да преминат неговите радости, скърби, грижи, изпитания и постъпки. Той трябва да ги разгледа от висша гледна точка. В обикновения живот ние гледаме на делата на другите със съвсем други очи, а не както на нашите собствени. Това е естествено, защото човек е свързан вътрешно с всичко, което преживява или върши, докато преживяванията и постъпките на другите разглежда само отвън. Затова в минутите на тишина трябва да се помъчим да разглеждаме своите преживявания и дела така, като че това са преживявания и дела на друго лице.

Ученикът трябва в известни минути да погледне на себе си като страничен човек и с вътрешно спокойствие и обективно обсъждане да се противопостави сам на себе си. Когато това се достигне, собствените преживявания се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е затворен в тези преживявания, той е толкова свързан със същественото, колкото и с несъщественото. Погледът, достигнат при вътрешния покой, отделя същественото от несъщественото. Всяка печал, всяка радост, всяка мисъл и всяко намерение получават друго значение, когато поставиш себе си пред себе си. По същия начин, когато човек се намира през деня в долината и наблюдава предметите отблизо, той ги вижда едни, а когато се покачи вечер на върха на планината и хвърли поглед към ця­лата местност, те са съвършено различни. Ценността на такова вътрешно спокойно самообладание зависи не толкова от това, което тогава се наблюдава, колкото от това, че възниква духовна сила.

Всеки човек носи със себе си освен своя видим човек, още и висшия човек - ако може така да се каже, който остава скрит дотогава, докато не се пробуди. Всеки сам трябва да го пробуди в себе си. Докато това висше същество спи, спят и висшите способности, които водят към свръхчувственото познание.

Посочената по-горе сила, която води към вътрешен покой, е сила магическа, която освобождава висшите способности на човека. Докато ученикът не почувства в себе си тази магическа сила, той трябва сериозно и строго да продължава да прилага посоченото правило, при пълна увереност, че най-после ще дойде ден, когато около него ще се разпространи духовна светлина и за неговото вътрешно зрение ще се открие съвършено нов свят.

Във външния живот на ученика на бива да настъпват никакви промени, когато той започне да прилага това правило. Той трябва, както и по-рано, да изпълнява всички свои задължения, да страда със същите страдания и да преживява същите радости. По никакъв начин той на бива да се отчуждава от живота. Нещо повече, необходимо е по-пълно да следва изискванията на живота, тъй като през минутите на тишина, той се е проникнал от висшия живот. Постепенно този висш живот започва да оказва своето влияние и на всекидневния му живот. Изпитаното през тези минути на уединение душевно спокойствие влияе и на целия останал ден. Човек става по-спокоен, придобива увереност в своите действия и каквото и да му се случи, той не губи присъствие на духа, равновесие. Такъв ученик постепенно започва все повече да се ръководи сам и все по-малко да се поддава на влиянието на обстоятелствата и външните събития. Той скоро забелязва каква сила му дават тези кратки минути на вътрешен покой. Нещата, които са го вълнували по-рано, престават да го вълнуват. Всичко от което той по-рано се е боял, престава да го плаши. Променя се разбирането му за живота. По-рано при започване на каквато и да било работа в него се е появявало съмнение в силите му. Сега съмнението вече не съществува. В него се явява увереност, а заедно с това и сили, за изпълнение на предстоящата работа. Той задушава самата мисъл за съмнение, защото е напълно уверен, че съмнението му причинява вреда. Така, мисъл след мисъл проникват в мирогледа на ученика и оказват плодотворно влияние на неговия живот. Ладията на живота му уверено поема правилната посока сред житейските вълни, докато по-рано тези вълни са я тласкали произволно от едно място към друго.

Такова спокойствие и увереност действат върху цялото същество на човека, вътрешният човек започва да расте, а заедно с него растат и онези способности, които го водят към висшето познание. Защото със своите успехи в това направление ученикът достига постепенно до там, сам да определя по какъв начин впечатленията от външния свят трябва да му въздействат. Например той чува дума, която преди неговото ученичество би го обидила или раздразнила, а сега е в състояние да лиши тази дума от нейното жило, преди тя да достигне вътрешния човек. Или друг пример: човек лесно става нетърпелив, когато трябва да чака, но като встъпи в Пътя, в тези минути на вътрешен по­кой, той дотолкова се е проникнал от безцелността на нетърпението, че при всяка поява на нетърпение у него незабавно възниква чувство на противодействие, с което нетърпението се премахва. Такива минути на продължително чакане ученикът може да използва за полезни наблюдения.

Сега трябва ясно да си представим значението на всичко казано. Необходимо е ясно да съзнаваме, че висшият човек се намира в непрекъснато развитие и че само с помощта на описаното спокойствие и увереност е възможно неговото правилно развитие. Вълните на външния живот стесняват от всички страни вътрешния човек, ако волята на човека не направлява живота, а животът направлява него. Такъв човек е подобен на растение, което е принудено да се развива в пукнатина на скала. То ще забавя своя растеж дотогава, докато не получи простор за своето развитие. Никакви външни сили не могат да дадат такъв простор за вътрешния човек. Може да го създаде единствено вътрешното спокойствие. Външните условия могат да изменят само външната страна на живота, но не и да събудят в него духовния човек. Ученикът трябва сам да възроди висшия човек вътре в себе си.

Тогава този висш човек става вътрешен повелител, който уверено ще направлява условията на външния човек. Докато външният човек владее и ръководи, вътрешният остава роб и вследствие на това не е в състояние да развива своите сили. Ако моето настроение, моето раздразнение или самообладание зависят от друг, а не от мен, то това е признак, че аз още не съм намерил Повелителя в себе си. Аз трябва да развия в себе си способност, с помощта на която впечатленията от външния свят да ми причиняват само установеното от мен действие, иначе аз не мога да стана ученик. И колкото по-сериозно търси ученикът тази сила, толкова по-сигурно той ще се приближи към целта. Работата е не в бързите успехи, а в това доколко сериозно той търси. Някои, макар и да са работили години над себе си, не са забелязали никакъв успех, но много от онези, които не са се отчайвали, а са останали непоколебими, внезапно са достигнали вътрешна победа.

Разбира се, при известни условия се изисква голяма сила, за да се достигне до вътрешно спокойствие. Колкото е по-голяма тази сила, толкова по-значителни са и достигнатите резултати. Целият успех на ученичеството зависи от това - доколко човек е способен енергично, с вътрешна правда и безусловна чистосърдечност, да разглежда своите мисли, чувства и постъпки от гледището на страничен човек.

С това възражение на нашия висш човек обаче се появява само едната страна от вътрешната дейност на ученика. Трябва и нещо друго. Човек, макар и да се поставя в положение на страничен по отношение на себе си, все пак разглежда самия себе си, вижда своите постъпки и преживявания и ги разглежда във връзка със състоянието, в което той се намира. Необходимо е да прекрачи това и да се възвиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той трябва да премине към разглеждане на онова, което би го засегнало като човек, ако се намираше при съвършено други условия. Благодарение на това в него се съживява нещо, което го издига над личното, неговият поглед се обръща към по-висшите светове. Това са онези светове, за които неговите чувства и всекидневен опит нищо не могат да му кажат. По този начин той пренася центъра на съзнанието си в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешния глас, говори с него в минутите на тишина, влиза във вътрешно общение с духовния свят. Тогава се отдалечава от шума на всекидневия живот, този шум за него затихва, около него настъпва тишина. Спокойно вътрешно съзерцание, общуване с чисто духовния свят изпълват цялата му душа. Подобно тихо съзерцание трябва да стане потребност за ученика. Преди всичко той цял се потапя в света на мислите. Но за такова размишление е необходимо ученикът да развие живото чувство. Той трябва да се научи да люби онова, което му навява Духът.

Тогава за него явленията от духовния свят стават толкова реални, колкото и явленията на външния свят. Той започва да се отнася към своите мисли като към неща в пространството. След това за него наближава час, когато започва да чувства откритото в тишината, чрез вътрешна работа на мисълта, като нещо по-реално от явленията във физическия свят. Той разбира, че в този мисловен свят говори самият живот. Убеждава се, че мислите не са само мъгляви картини и че с тяхна помощ с него беседва скритата същност, която му говори от тишината. По-рано всички звукове са достигали до него с помощта на слуха, сега те звучат през неговата душа.

Откриват му се вътрешното слово, вътрешният говор. Висше блаженство изпитва ученикът, когато за първи път преживява този момент. Над цялото негово същество се излива вътрешната светлина. За него започва втори живот.

Този живот на душата в мислите, разширен постепенно до живот в духовната същност, се нарича в гносиса или в теософията медитация (съзерцателно размишление). Подобна медитация е средство към свръхчувственото познание.

Ученикът в такива моменти обаче не бива да се отдава на блажените чувства. Той ие трябва да допуска никакви неопределени усещания. Те биха му попречили да достигне истинското духовно познание. Ясно, твърдо и определено трябва да се комбинират неговите мисли. За това могат да му послужат тези мисли, които са резултат на откровения, получени през време на медитацията. Такива съчинения ученикът ще намери в древната мистична и съвременната теософска литература, те ще му дадат материал за неговата медитация. В тези произведения мъдреците или сами са изложили мислите за божествената премъдрост, или лък са я предали на света чрез своите ученици.

Благодарение на медитацията в ученика става пълно превръщане. Той придобива съвършено друга представа за действителността. Всички неща за него приемат друго значение. Необходимо е да се повтори, че чрез такава промяна ученикът по никакъв начин не трябва да се откъсва от света. Абсолютно не трябва да се отклонява от кръга на своите всекидневни задължения. Напротив, той се убеждава, че и най-малкото действие, което извършва, и най-незначителното преживяване, което среща, е във връзка с мировата същност и мировите събития. И когато благодарение на моментите на съзерцанието, тази връзка стане за него напълно ясна, той ще се отправя към своите всекидневни задължения с нова, все повече увеличаваща се сила. Защото той вече знае, че всичко което прави и всичко, което понася, той го прави и понася за великото духовно мирово единство. В медитацията се ражда сила за живот, а не апатия или равнодушие.

С твърди крачки върви ученикът по житейския път. Каквото и да му донесе животът, той не се отклонява от него. По-рано той не знаеше защо работи и страда, сега знае това. Очевидно е, че подобна работа на душата ще достигне по-бързо към целта, ако става под ръководството на опитни хора. Затова искайте съвета и наставленията на такива опитни ръководители. Това, което без ръководител изглежда безмислено, при такава помощ става целесъобразно. Който се обърне към опитните и действително мъдри хора, ще получи помощ. Той трябва да търси само приятелски съвет, а не такава сила, която иска да властва над него. Този, който действително притежава големи знания, е скромен и нищо не му е толкова чуждо, колкото желанието за власт.

Който чрез медитацията се издигне до това, което свързва човека с областта на Духа, той започва да съживява в себе си вечното начало, което не се ограничава с раждането и смъртта. Само онези, които не са го почувствали в себе си, могат да се съмняват в съществуването му. Такъв е пътят, който води човека към познанието и към съзерцанието на вечната неразрушима същност на неговото собствено същество.

Гносисът или теософията учи за безсмъртието на тази същност, за нейните превъплъщения. Често питат защо човек нищо не знае за своите преживявания преди последното раждане или в задгробния свят. Всъщност трябва да се пита - как се достига до такова познание?. Пътят се открива в правилната медитация. В него се съживяват възпоминанията за преживяното преди раждането и смъртта. Всеки може да придобие такова познание. Във всеки има способност лично да види и узнае онова, което учат мистиката и теософията, необходимо е само да се избере правилен метод за нейното развитие.

Цветове и звуци може да възприема само същество, което има очи и уши, но окото не може да възприема нищо, ако няма светлина, която да осветява предметите. Окултната наука дава средства за развитие на духовния слух и зрение и за запалване на духовната светлина. Учителите на окултизма разделят методите, които водят към това на следните три степени:

1. Подготовка. Развиват се духовните чувства.

2 Просветление. Запалва се духовната светлина.

З.Посвещение. Открива се общуването с висшите духовни същества.

Източникът на следващите сведения е едно тайно предание, за името и същността на което днес още не могат да се съобщят точни подробности. Тези сведения се отнасят до трите степени, чрез които окултната школа, която пази това предание, води към известна степен от Посвещението. Тук се открива само онази част, за която може да се говори открито в печата. В самите окултни школи учението се извършва по един напълно определен план. Някои упражнения служат за да приведат душата на човека в съзнателно общуване с духовния свят.

Тези упражнения се отнасят към онова, което ще се съобщи по-нататък приблизително така, както правилното преподаване в училище със строга система се отнася към наставленията, придобити случайно при разходка. Обаче сериозното и настойчиво изпълнение на онова, което тук се отбелязва, може да доведе към средствата, с помощта на които да се открие достъп на онзи, който търси път към същинската окултна школа. Разбира се, нетърпеливите опити, без сериозно отнасяне към работата и без настойчивост, не могат да доведат до нищо сериозно. Този, който се стреми към повече.трябва да се обърне към учител. Окултното обучение може да бъде успешно само ако се спазва казаното във втора и трета глави.

Степените, които посочва споменатото по-горе предание, вече бяха съобщени. Те са: Подготовка, Просветление и Посвещение. Не е необходимо тези три степени да бъдат в такава последователност, че докато не се премине докрай първата, да не се отива във втората, и в третата - преди да се довърши втората. В някои неща човек може да бъде вече просветлен и даже посветен, докато в други неща да е още в подготвителната степен. Въпреки това, необходимо е да се посвети известно време на Подготовката, преди да се започне с Просветлението. Необходимо е също така да е просветлен поне до известна степен, преди да започне Посвещението. В изложението за по-голяма яснота тези три степени вървят една след друга.