Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА VIII

Условията за влизане в окултната школа не са произволни, те произтичат от същността на окултното учение. Както човек, който не иска да вземе в ръката си четка, не може да стане художник, така и този, който не желае да изпълни необходимите за успеха изисквания на учителя, не може да стане окултен ученик. Всъщност учителят не може да даде нищо, освен съвет, и в този смисъл трябва да се приема всичко, което той говори. Той сам е преминал подготвителните пътища към познанието на висшите светове и знае от опит какво е необходимо. От свободната воля на всеки ученик зависи напълно иска ли той да върви по същия този път. Учителят никога няма да отиде по-далече, ако това не се съгласува със свободната воля на приетия ученик. При това трябва да се забележи, че не е достатъчно само едно желание за висшите знания, присъщо на мнозина. С този, който има само желание, без да мисли да се подчини на особените условия, които поставя учителят, учителят не може да започне истинско обучение. Върху това трябва да помислят всички, които скърбят, че окултният учител не идва,въпреки техните желания. Който не може или не иска да изпълни поставените условия, той трябва да се откаже от окултната школа. Макар условията да са строги, те не бива да се наричат жестоки, тъй като тяхното изпълнение е и трябва да бъде доброволен акт на свободната воля.

Само на онзи, който няма предвид това, изискванията на учителя могат да се сторят насилие над душата или съвестта. Понеже окултното учение се основава на развитието на вътрешния живот, учителят трябва да даде съвети, които засягат именно вътрешния живот. Ако някой каже на учителя - съобщи ми твоите тайни, но ми остави моите обикновени усещания, чувства и представи, то той би изисквал нещо съвършено невъзможно. В това би се изразило само желанието за удовлетворение на любопитството, страстта за новини. При такова настроение тайното знание е недостижимо.

Сега да разясним подред онези условия, които се поставят на ученика. Но трябва да се помни, че не се изисква съвършеното им изпълнение, а само стремеж към подобно изпълнение. В началото на Пътя цялата същност се състои в направление на волята и в решителност да се стъпи на пътя.

1. Първото условие е следното: ученикът трябва да обърне внимание на своето телесно и духовно здраве. Разбира се, здравето не зависи от волята на човека,но да се стреми към здраве може всеки. Само здравият човек може да има здраво познание. Нито един учител не може да отстрани човека, който не е напълно здрав, но учителят изисква ученикът да се стреми към здрав живот.

В тази област ученикът трябва да пази най-голяма самостоятелност. Добрите съвети на другите, повечето пъти неискрени, са в действителност съвършено излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. При изпълнение на нашите длъжности, ние често трябва да извършваме неща, съвсем вредни за нашето здраве. И човек трябва да умее, когато това е необходимо, да постави дълга над грижата за здравето. Но има много неща, от които при желание той може да се откаже. Ученикът трябва да поставя дълга в много случаи по-горе от здравето, често даже и по-горе от своя живот, но насладата - никога. За него насладата трябва да бъде само средство за здравето и живота. В това отношение е необходимо човек да бъде към себе си напълно правдив и честен. Няма никаква полза от аскетичен живот, ако подбудителната причина за такъв живот е личното самочувствие. Може да се чувства към аскетизма същото влечение, както някои изпитват към употребата на виното. Подобен аскетизъм е безполезен за придобиване на висшите познания.

Мнозина посочват своето положение в живота като причина, която им пречи да изпълняват поставените изисквания. Те казват: "при моите условия за живот, аз не мога да се развивам". Може би за мнозина е необходимо да се изменят тези условия по здравословни или пък други съображения, но за целта на окултното обучение това съвсем не е потребно. За тази цел е необходимо човек именно в това положение, в което сега се намира, да направи всичко възможно в полза на своето здраве.

Всяка работа може да принесе полза за цялото човечество и много по-важно е за човешката душа да си разясни колко е необходима всяка незначителна, понякога даже и най-неприятната работа за всички, отколкото да се казва: "тази работа за мене е много нищожна, аз съм призван за друга".

Особено важен за ученика е стремежът към пълното духовно здраве. Нездравият живот на чувствата и мислите винаги ни изтласква от пътя, който води към окултното познание. Ясно, спокойно мислене, правилно възприемане и усет - ето основните условия на този път. Повече от всичко друго ученикът трябва да заглуши в себе си наклонността към фантастичност, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той трябва да обработи в себе си здрав възглед за живота, правилно да се ориентира при всички житейски обстоятелства и спокойно да предостави на външния свят да му въздейства. А заедно с това той трябва справедливо да цени живота. Всяко възхищение и едностранчивост трябва да се отстранят както от разсъжденията, така и от чувствата на ученика. Ако това условие не се спази, то ученикът ще се намери не във висшите светове, а в света на своята собствена фантазия и вместо от истината, той ще се ръководи от своите собствени измислени мнения. За окултния ученик е по-добре да бъде въздържан, отколкото екзалтиран и фантастично настроен.

2. Второто условие е - да се чувстваш като член на всеобщия живот. От изпълнението на това условие зависи много, но всеки може да го изпълнява само по собствено съгласие. Ако аз съм възпитател и моят ученик не отговаря на желанията ми, то преди всичко аз съм длъжен да обърна моето чувство не срещу него, а срещу самия себе си. И аз трябва да се чувствам толкова свързан с него, че в мене да може да се появи въпросът "не се ли явява неотговарянето на ученика последствие на моя собствен недостатък?" Вместо да отправя чувството си срещу него, по-добре е да помисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще моят ученик да отговаря по-добре на моите искания! Чрез такъв начин на мислене постепенно се изменя целият мироглед на човека. Така например, аз гледам на престъпника съвършено различно, отколкото по-рано. Като се въздържам от осъждане, си казвам: "аз съм съвършено същият човек, както и той. Възможно е само възпитанието, което съм получил, да ме е запазило от неговата участ". Оттук аз достигам до мисълта, че този брат би могъл да бъде съвсем друг, ако моите условия на живот бяха негови условия, и тогава за мене става ясно, че аз притежавам това, което той няма, че аз дължа своето благополучие на онези благоприятни обстоятелства, от които той е лишен. И тогава аз вече не съм далеч от представата, че съм само частица, отделен член на цялото човечество, и че съм отговорен за всичко, което става. Не бива да се смята, че подобна мисъл веднага трябва да се приложи на дело или да се превърне във външни агитаторски постъпки. Тази мисъл трябва тихо да зрее в душата. И тогава постепенно да се отрази и на външното поведение на човека. Но в тази област всеки трябва да започне с преобразуване на самия себе си. Няма никаква полза да се поставят хората в духа на такива мисли от общи изисквания. Какви трябва да бъдат хората, това лесно може да се реши с обикновено мислене, но окултният ученик работи в дълбочината на душата, а не на повърхността. Затова би било съвършено неправилно, ако посоченото тук искане на окултния учител се свърже с нещо външно, може би даже политическо изискване. Политическите агитатори обикно­вено знаят добре какво трябва да искат от другите, но за исканията към самите тях и дума не казват.

3. С това непосредствено е свързано третото условие на окултното обучение. Ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат толкова значение за света, колкото и неговите постъпки. Необходимо е да се признае, че да ненавиждаш своя близък е толкова вредно, колкото и да го биеш. И тогава се достига до съзнанието, че когато се усъвършенстваме, ние издигаме не само себе си, но и света. От моите чисти мисли и чувства светът извлича толкова полза, колкото и от моето добро поведение. И докато аз не съм убеден в мировото значение на това мое вътрешно състояние, дотогава аз не мога да бъда ученик на окултната школа. Само тогава аз се изпълвам с истинска вяра в значението на моята душа, когато започна да работя над вътрешното си състояние така, като че то е толкова реалност, колкото и всичко външно, видимо. Аз трябва да призная, че чувствата ми причиняват същите действия, както и работата на моите ръце.

4. С това се свързва и четвъртото условие: увереността, че истинската същност на човека се състои не във външното, а във вътрешното. Който разглежда себе си само като резултат на външния свят, нищо не получава от окултното обучение, напротив - основното условие за подобно обучение е да чувстваш себе си като духовно същество. Който е достигнал до такова чувство, той е в състояние да намери различието между вътрешното задължение и външния успех. Той се учи да познава, че с едното не може да се измерва непосредствено другото. Ученикът трябва да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не бива нищо да налага на околните, нищо насилствено, за което те нямат още нужно разбиране, но също така, той трябва да бъде напълно свободен в своите постъпки, независимо от разбиранията на околните. Признаване на правотата си той трябва да иска само от гласа на своята стремяща се към познание душа. Да се учи от окултната среда, колкото е възможно повече, за да намери какво е полезно за нея. По този начин той развива в себе си онова, което в тайното учение се нарича "духовно равновесие". На едната везна на теглилките стои "откритото сърце" за нуждите на външния свят, а на другата -"външната устойчивост и непоколебима издръжливост".

5. С това се достига до петото условие: настойчиво следване на веднъж приетото решение. Нищо не трябва да отклони ученика от неговото решение, освен увереността, че греши. Всяко решение е сила, и ако тази сила не предизвика непосредствен резултат там, където е била отправена, все пак нейните действия не са напразни. Резултатът има решаващо значение само там, където подбудата към действие е желанието. Но всички постъпки, извършени под влияние на желанието, нямат значение за висшите светове, защото във висшите светове повод за деятелност може да бъде само любовта. В тази любов трябва да се ражда всичко, което подбужда ученика към работа. Само тогава той не се уморява да изпълнява отново н отново своето решение, колкото и често да го достига неуспеха и е доволен от своята дейност, без да дочака нейния външен плод. Той се учи да пренася в жертва на света своята дейност и даже цялото си същество, независимо от това как светът ще приеме тази жертва. На такова жертвено служене трябва да бъде готов всеки, който иска да стане ученик на окултната школа.

6. Шестото условие - развитие на чувството за благодарност към всичко, което се случва с човека отвън. Трябва да се убедим в мисълта, че нашият личен живот е дар на цялата вселена. Има ли нещо ненужно за съществуването на всеки от нас? С какво ние сме длъжни на природата и останалото човечество? В такива мисли трябва да възпитават себе си всички; които търсят окултното обучение. Който не може да се отдаде на тях, той не е в състояние да развие в себе си всеобхващащата любов, която е необходима за достигане на висшето познание. Защото това, което аз не обичам, не може да се разкрие пред мене. А всяко ново разкриване трябва да ме изпълни с чувство на благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат и по-богат.

7. Всички гореизложени условия трябва да се слеят в седмото: без забавяне заживей в духа, който изискват тези условия. С това ученикът добива възможност да придаде на своя живот цел и единство. Всички прояви на неговия живот образуват вътрешна хармония, изчезват всякакви противоречия. Той започва де се приближава към онази вътрешна тишина, която е необходима в първите стъпки на окултното обучение.

Ако някой сериозно и честно е решил да изпълни посочените по-горе условия, той може да се обърне към учител. Последният с готовност ще му даде първите съвети. Всички външни формалности се състоят само в това, че на ученика се разяснява истинността на тези условия. Те се съобщават на всеки поотделно. Подобни формалности не са без значение, защото всичко вътрешно трябва де се изживее във външното. И също така, както не се счита, че картината съществува, ако се намира само в главата на художника, така и окултното обучение не може да съществува без външен израз. Външните форми пренебрегват само онези, които не знаят, че във външното трябва да се изрази вътрешното. Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата без духа е нищожна, така и духът би останал бездеен, ако не твори за себе си форма.

Посочените условия правят ученика достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания, които учителят трябва да му постави. Ако той не владее тези условия, ще се спира в недоумение пред всяко ново искане. Без тях той не ще има необходимото за ученика доверие към хората. А на доверието и на истинската любов към човека трябва да се гради целият стремеж към истината. Любовта към човека трябва постепенно да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който не може да изпълни посочените условия, той не може да има и съвършена любов към всяко строителство, към всяко творчество, и решителността да избягва всяко рушене и унищожение. Ученикът не трябва никога нищо да унищожава, не само с действия, но и с думи, чувства и мисли. Той трябва да се радва на всичко, което се създава и възражда, и само тогава може да простре ръката си за унищожение, когато е в състояние чрез унищожението да предизвика нов живот. От това не следва, че на ученика се препоръчва да бъде пасивен зрител при разпространението на злото. Той трябва и в злото да намери онези страни, с помощта на които то може да се превърне в добро. На него трябва да му е все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаване на доброто и съвършеното. Ученикът знае, че от нищо не може да се създаде нещо, но че несъвършеното може да се превърне в съвършено. Който развива в себе си наклонност към творчество, добива в същото време и способност правилно да се бори със злото.

Необходимо е ученикът да се проникне от съзнанието, че се учи да строи, а не да разрушава. Затова неговата воля трябва да се насочи към честната самоотвержена работа, а не към критика и разрушение. Той трябва да се отнася с благоговение към това, което се разкрива пред неговата душа. Работа и благоговение - ето основните черти, които ученикът трябва да развие в себе си. Понякога се убеждава, че не напредва в окултното развитие, макар че според неговото мнение - той се труди без отдих. Това произлиза от обстоятелството, че не си е изяснил в истинския смисъл работата и благоговението. Всяка работа ще остане без успех, ако се предприема заради самия успех и най-малко онова учение, което се извършва без благоговение, може да придвижи ученика напред. Само любов към самата работа, а не към успеха, придвижва напред. И ако ученикът иска да има здраво мислене и вярно съждение, той не трябва да допуска съмнението и недоверието да разрушават неговите благоговейни чувства.

Ученикът не се поставя в подчинена зависимост от съжденията на другите, ако при възприемане на някое съобщение не противопоставя . веднага своето собствено мнение, а му се отдава с готовност, за да го възприеме. Всички, които са достигнали нещо, знаят, че го дължат не на своеволното лично мислене, а на спокойното възприемане и преработване на възприетото. Трябва всякога да се има предвид, че онова, което стане достъпно за нашата лична присъда, не се нуждае повече от изучаване, затова, ако човек желае само да съди, той не е способен да се научи на нищо ново. А в окултната школа всичко е в изучаването. Ученикът трябва да направлява своята воля така, че действително да се учи. И ако нещо не му е ясно, по-добре е да не мисли за него, отколкото да мисли неправилно, по-добре е да отложи разбирането за по-късно.

Колкото по-високо се възлиза по степените на познанието, толкова по-необходимо е спокойно и благоговейно вслушване. Всяко познание на истината, всеки живот и дейност в духовния свят стават във висшите степени извънредно изтънчени в сравнение с представите на обикновения ум и с проявите на обикновения живот във физическия свят. Колкото повече се разширява кръгът на човешкия живот, толкова по-изтънчени стават задачите, които се поставят пред него: Ето защо по въпросите, които се отнасят до висшите области на живота, хората тъй често достигат до съвършено различни възгледи и гледища. В действителност, относно висшите истини има само едно мнение. Да се достигне до това едно мнение може само чрез безкористна работа и благоговейно внимание, такава работа и такова внимание издигат човека на висота, откъдето действително може да се съзерцава истината. Но истината не се дава на този, който без достатъчно подготовка прави заключения, въз основа на своите обикновени представи, привични мисли и други. Както за математическата аксиома може да има само едно мнение, така е и за нещата, които се отнасят до висшите светове. Но трябва предварителна подготовка, за да се достигне до такова мнение. Ако се замислим върху всичко това, не ще ни се сторят трудни предявените от учителя на окултизма условия. Явно е, че истината и висшият живот живеят във всяка човешка душа, и че всеки може и трябва да ги намери сам. Но те лежат дълбоко и само след отстраняване на много препятствия могат да бъдат извлечени от техните дълбоки недра. Как да се постигне това, може да каже само онзи, който има опит в окултното знание. Да даде верен съвет може само учителят. Той никому не натрапва истината и не провъзгласява никакви догми, той показва само пътя. Възможно е човек - може би след много прераждания - сам да намери този път, но е явно, че окултното обучение го съкращава. А с това човек по-рано достига до онази точка в еволюцията, в която става активна сила във висшите светове, откъдето иде духовната помощ на човечеството и съдействието за неговото благо и неговото развитие.

Във всичко казано търсещият ще намери упътванията за това, как да достигне опит във висшите светове. По-нататък ще се покаже какво става във висшите органи на човешкото същество (в душевния организъм, или в астралното тяло и в духа, или в менталното тяло) по време на окултното развитие. Благодарение на това, дадените съобщения се представят в нова светлина и се дава възможност по-дълбоко да се проникне в техния смисъл.