“Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството. “ - “Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството. “
2. Пътуване до Бробдинганг – отново след голяма буря, героят се озовава в нова непозната местност. Тръгвайки да изследва новата земя, разбира, че тя е обитавана от великани. Тази част е огледална на първата. Малките хора тук са големи; “големият” човек – тук е малък. - 2. Пътуване до Бробдинганг – отново след голяма буря, героят се озовава в нова непозната местност. Тръгвайки да изследва новата земя, разбира, че тя е обитавана от великани. Тази част е огледална на първата. Малките хора тук са големи; “големият” човек – тук е малък.
- За мен тук авторът се явява някак като човекомразец. В тази част той описва хората в най-малки детайли, които може да види само едно “мъниче”. Описва миризмите им, кожата им, ужасните им навици. Тук Гъливер често се сеща за Лилипутия и жителите й, колко чисти и красиви са изглеждали поради разликата в мащабите, и колко ужасни му изглеждат сега огромните хора.
”Цветът на гърдата бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно, а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.” - ”Цветът на гърдата бе толкова разнообразен от петна, пъпки и лунички, че нищо не би могло да има по-гаден вид — гледах я отблизо, както беше седнала за по-удобно, а пък аз стоях прав на масата. Това ме накара да се размисля за хубавата кожа на нашите английски дами, които ни изглеждат красиви единствено защото имат нашия ръст и недостатъците им се виждат само през увеличително стъкло; едва тогава откриваме, че и най-гладката и бяла кожа е неравна, груба и грозна на цвят.”
- Героят бива използван като играчка, показван из страната като “чудо” с основна цел – печалба. Така е и до днес – всяко едно същество, различно от стереотипа на човека, бива използвано за зрелище.
Сподели с приятели: |
