“Пътешествията на Гъливер” преди. “Пътешествията на Гъливер” сега

Показано ни е, че е невъзможно да живееш на място с утвърдени стандарти, когато ти си израснал с други. И въпреки че в трите части героят ни се чувства не на място и смята, че жителите живеят по странен, дори бих казал неприятен начин, в четвъртата част той самият е не на място. Със собствените си очи вижда глупостта и невежеството на хората (макар и там да са в доста примитивен образ). Когато съзира спокойния, улегнал живот без човешка намеса, Гъливер разбира същността на истинското съществуване.

• Показано ни е, че е невъзможно да живееш на място с утвърдени стандарти, когато ти си израснал с други. И въпреки че в трите части героят ни се чувства не на място и смята, че жителите живеят по странен, дори бих казал неприятен начин, в четвъртата част той самият е не на място. Със собствените си очи вижда глупостта и невежеството на хората (макар и там да са в доста примитивен образ). Когато съзира спокойния, улегнал живот без човешка намеса, Гъливер разбира същността на истинското съществуване.

Вижда се, че не е нужно всичко да се анализира, не е нужно политиката да води света, че богатството не е най-важният приоритет, че всяко научно откритие е неизползваемо в ежедневието. Да, такъв живот може да има и извън тази книга, но в него не се вписва разумът, не се вписва глупостта, тоест не се вписва човечеството, а това е невъзможно да се обясни на едно дете.

• Вижда се, че не е нужно всичко да се анализира, не е нужно политиката да води света, че богатството не е най-важният приоритет, че всяко научно откритие е неизползваемо в ежедневието. Да, такъв живот може да има и извън тази книга, но в него не се вписва разумът, не се вписва глупостта, тоест не се вписва човечеството, а това е невъзможно да се обясни на едно дете.