Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| Изпадане в транс
Когато се събудих, най-напред усетих силен аромат на кафе и чух гласове, които идваха от кухнята. Говореха на гръцки. Погледнах часовника. Беше пет вечерта. Поспах само час, но добре си починах. Преди да заспя, изцяло се отпуснах, като премахнах възбудата от полета и от разказа на Валентина. После спрях вътрешния диалог и за няколко минути се потопих в дълбок транс, задавайки си съответната насоченост. Станах и излязох от стаята. В кухнята Валентина говореше с някакъв грък с юнашки ръст. - Ясас - поздравих го аз. - Ясас - отговори той и каза още няколко непознати за мен думи на гръцки език. Погледнах въпросително Валентина. - Пита как беше полетът. - Паракало — отговорих аз. Това значи „добре". Гъркът каза още няколко фрази с явно удовлетворение. - Той казва — преведе Валентина, - че много приличаш на истински натурален грък и произношението ти е добро. Сложих ръка на сърцето си и с лек поклон казах: - Ефхаристо по ли! (Благодаря много). Гъркът и Валентина се разсмяха. - Запознай се, Валера, това е Христос - каза Валентина. - Разказах му, че си лекар-хомеопат, психотерапевт и професор от Крим. Че си написал няколко книги и си пристигнал на семинар при нас в Гърция да учиш гърците на ум и разум. Той обаче изобщо не може да включи, къде е Крим. Казах му, че е в Украйна, бившия Съветски Съюз. Тогава зацепи. Представяш ли си, тези гърци хич не са наясно с географията. Е, няма значение... Сега по-конкретно. Тоя ненормалник - при тези думи тя погледна Христос, който закима утвърдително - вчера проигра къщата си в казиното. Сега е изпаднал в дълбока депресия. Дойде при мен, падна на рамото ми и започна да плаче. Представяш ли си, тая 150-килограмова грамада да реве на гърдите ми. Някога съм му правила масаж и съм му гадала. Сега дойде при мен за помощ. Разказах му за тебе. Заинтригува се много и иска да поработиш с него. - Ще успеем ли, докато дойде Яша? - попитах аз. - Ще успеем - отговори Валентина. - Имаме още час и половина. - Добре тогава! Да вървим в стаята. Аз ще започна внушението, а ти превеждай. И се постарай да говориш със същите интонация и темпо като мен. Влязохме в стаята, където преди малко почивах. Христос седна на дивана много внимателно. Но въпреки цялата му предпазливост, той жално изскърца под него. Валентина седна до него. - Христос - обърнах се към него аз, — Валентина ми разказа за твоята мъка. Ти си дошъл за помощ. И аз знам, как да ти помогна. Валентина превеждаше синхронно. Христос беше самото внимание. - Ако ти бъдеш много внимателен по време на сеанса, ще мога да ти помогна - продължавах аз. - Бих искал да се настаниш по-удобно на дивана, да чуваш само моя глас и гласа на Валентина и да потънеш в дълбок транс. При тези думи Христос се облегна назад и затвори очи. - Христос — продължих аз, правейки знак на Валентина да забави малко темпото и да се настрои според дишането му, - ти ме слушаш внимателно и твоето дишане се успокоява. Ти се успокояваш и с всяко вдишване изпадаш в транс все по-дълбоко. След всяка моя дума дишането му все повече се забавяше, а тялото му все по-силно се отпускаше. За пръв път довеждах човек до транс с преводач. Трябва да си призная, че Валентина се справяше прекрасно с работата си. Не помня всичко, което съм говорил на Христос, но внушенията ми приблизително бяха следните: „В живота на всеки човек се случват драматични събития. Всеки може да допусне грешки, да загуби нещо. Но именно от такива грешки човек може да научи най-много и да придобие ценен опит. Тези ситуации могат да станат основа за по-нататъшното му развитие. Цицините от паданията ще го болят известно време и ще зарастнат, но ценният опит ще остане. Така е и с душата. Малко ще поболедува, ще поплаче за загубата, но ще придобие много повече от онова, което е загубила. И ти ще станеш още по-силен, още по-жизнеспособен от преди. Затова приеми тази ситуация. Ако искаш да плачеш - поплачи си. Но още сега почувствай, как някъде дълбоко в душата ти се заражда спокойствие и то нараства с всеки изминат ден. Земята под краката ти става по-твърда и ти чувстваш опората в живота си. С всеки изминал ден ти става все по-леко и по-радостно на душата". По време на сеанса се виждаше, как в съзнанието на Христос протичат някакви промени. Той ту плачеше, ту се усмихваше, ту започваше шумно да диша, ту затихваше. - А сега - завърших сеанса аз - ще броя до три и на „три" ти ще се събудиш и ще отвориш очи. Едно. Ти започваш да се връщаш в тази стая. Без да бързаш. Чувстваш се значително по-добре. Две. Чувстваш се много добре и си спокоен. В теб са настъпили и продължават да се случват удивителни промени. Три. Ти се събуди. Можеш да отвориш очи. Христос отвори очи и седна. На лицето му беше изписано спокойствие и умиротворение. Казах му, че сеансът е свършил и може да си върви. Христос дълго ръзтърсваше ръката ми и сипеше развълнувано думи на благодарност на гръцки. После попита нещо Валентина, сигурно колко струва сеансът, тъй като след това извади портфейла си, отброи двадесет хиляди драхми и й ги подаде. После се сбогува и се запъти към изхода. — Слушай! - каза възхитено Валентина, след като той излезе. - Какво направихме ние с теб! Беше страхотно! Върнахме човека към живота! Дойде смачкан като мекица, а си тръгна свеж като репичка. Стори ми се даже, че за един час хвърли 10-20 килограма. Ама той буквално излетя от апартамента! - То си е така - потвърдих аз, като тръгнах към кухнята. —Сигурен съм, че като загуби дома си, ще изгуби и излишните килограми. Тази стресова ситуация му е била изключително необходима. Ти видя, как се беше запуснал. Ами че с тази маса не може да се живее нормално! - Помня го какъв беше преди три години - каза тя, като запали газовия котлон и сложи чайника. - За това време се промени до неузнаваемост. Сигурно си прав. Тази ситуация ще му помогне да преосмисли живота си. Изобщо тук, в Гърция, хората буквално са побъркани на темата пари и секс. - Мисля, че не само в Гърция. Слушай - минах на друга тема - исках да те питам нещо. А как Анестис намира местата, където са закопани иманета? Ти каза, че той знае вече няколко такива места. Да не би да се снабдява с някакви стари карти? - Не, не... Много е сложно да намериш карта. Ако намериш карта, сто процента ще има и имане. Знам вече три такива случая. Анестис намира тези места с помощта на махало. Научих го, как да ползва махалото, сега той го носи навсякъде със себе си и проверява всички „подозрителни" места. След това „прослушва" всичко наоколо с минотърсача. - Валентина — казах аз, запарвайки чая направо в чашките, - да си кажа честно, Анестис не ми внушава особено доверие. Не в смисъл на непочтеност, а като достоверност на резултатите. Работата е там, че върху резултатите от изследванията задължително влияят характерът на човека и степента на чистота на помислите му. С една дума, трябва да проверим интуицията му... — И по какъв начин? — Много просто. Трябва да скрием златна монета някъде в стаята и да го помолим да я намери с помощта на махалото. — Ние вече го проверявахме така. — И какъв е резултатът? — Ами никакъв! Даже не се доближи до нея. -Е? Виждаш ли! — Освен това - каза Валентина, притопляйки баница със сирене и спанак, — аз помолих, с негово съгласие разбира се, моя позната ясновидка от Москва, да види по негова снимка, писано ли му е да намери имане или не. -И какво? — Ами ето, преди три дни дойде писмо - Валентина измъкна от чантата си пощенски плик. - Досега не съм го показвала на Анестис. За да не се разстройва. Слушай, какво пише тя. Докато Валентина четеше писмото, аз се наслаждавах на баницата и чая. Не помня сега съдържанието на писмото, на всичко отгоре беше пълно със специфични термини, които никога не се стремя да помня. Главното в него беше, че Анестис, по някаква си тяхна класификация, се отнася към такъв тип хора, на които не е писано да намерят злато. Когато Валентина свърши да чете, я попитах: — Тогава какво правиш в неговия отбор? — Ами, преди всичко, той си плаща. И второ, много ми се иска да намерим имане и да забогатея. Знаеш ли как се уморих да работя! Иска ми се да устроя децата си, да имам свой дом, да се занимавам с любимата си работа, да врачувам помалко за мое удоволствие, но не и за пари. - Валечка, ние непременно ще бъдем богати! Имаме твърдо намерение. Ако не по този начин, то по друг. Начините са безброй. Може и имане да намерим. Не съм против. —Аз също - каза Валентина с известна тъга в гласа. - Слушай, Валентина - реших да я подкрепя аз, - у нас, в Симферопол, има един човек. С помощта на лозови пръчки или рамка той може да намери не само вода, но и всичко, което искаш. Хвана се на бас със свой познат за сто долара, че ще намери тези сто долара в къщата. Приятелят му старателно скри парите в купчина тухли. Та онзи не само намери мястото, но и каза точно, под коя по ред тухла се намира стодоларовата банкнота. А мястото с имането - продължих аз - ще търсим сами по новата технология, с торсионен генератор. Наскоро бях на лекцията на академик Акимов. Там той разясняваше подробно, как с помощта на торсионни полета се откриват нефт и други полезни изкопаеми. Та и ние можем да използваме същия принцип при търсене на златото. Вече имам план. Даже знам как да направя генератора. Бях готов да започна да излагам съображенията си по този повод, но на вратата се позвъни. — Това е Яков! — каза Валентина и отиде да отвори. С Яша се прегърнахме и разцелувахме като стари познати. Той ми хареса още на миналите семинари. В него се чувстваше някаква скрита сила, въпреки че не беше висок на ръст. По професия беше ювелир, но в Гърция се занимаваше с изработка на църковна посуда. Имаше много поръчки от различни храмове и не само защото вземаше по-евтино за работата си от местните майстори, а по-скоро защото много сериозно подхождаше към нея. Едно време майсторите, преди за започнат да рисуват иконата, са постили и са се молили няколко дни, за да се освободят от „нечистите помисли". Яша често правеше същото. Сигурно затова работите му се търсеха повече, отколкото на другите. Като поговорихме малко затова-онова, пристъпихме към действие. Настанихме Яша на дивана и го „изпратихме" на пътешествие към мястото, където, според Анестис, беше заровено имането. Отначало всичко вървеше добре. Яков леко и бързо навлезе в състояние на дълбок транс. „Седна" с нас в джипа и „потегли" към мястото. Той описа точно мястото, въпреки че не беше ходил там нито веднъж. Валентина специално го помоли да уточни детайлите, за които не беше го питала по-рано. Яша даде правилни отговори на всичките й въпроси. Но когато го помолихме да „види", какво има там под земята, се появиха някакви затруднения. Започна да забавя отговорите, на лицето му се появиха гримаси. Наложи се да го изведа от транса, запазвайки в паметта му всичко, което е видял там. Когато Яша се „върна", го оставихме известно време „да дойде на себе си". След това го помолихме да разкаже какво е видял по време на транса. — Когато ми казахте да видя какво има под земята — започна разказа си Яков, - отначало не видях нищо. После имах видение. Група мъже преследваха млад мъж, който носеше на гърба си голям чувал. Като че ли бяха бандити, разбойници. Те се мъчеха да хванат един от своите, който беше откраднал от тях заграбеното. Беглецът успя да се скрие в гората около извора. Там той реши да закопае чувала си, тъй като беше ранен и не можеше да отиде надалече с товара си. После се насочи към морето, където го чакаше лодка. В оня чувал имаше малка глинена делва, пълна със златни монети, украшения и няколко сребърни монети. Съдейки по дрехите му - това се случи в начало на вече миналия век. - Яша - попитах аз, - можеш ли със сигурност да потвърдиш, че видя на това място имане? - Не съм сигурен на сто процента... Може да е там, а може и да не е... Сред известно време дойде и Анестис и ние му разказахме за резултатите от сеанса. - Утре ще копаем - каза той. — Доверявам се на уредите си. ПАРИТЕ Какво представляват парите? На всеки свой семинар, когато стане дума за тях, аз питам хората в залата: „Какво представляват парите и каква е тяхната функция?" Рядко някой казва нещо разумно, въпреки че много често сред участниците на семинара присъстват икономисти, счетоводители. А сега, скъпи читатели, опитайте се и вие да отговорите на този въпрос, без да четете по-нататък в книгата. Просто проверете себе си. Е, как е? Всъщност си имаме работа с парите всеки ден! А какво знаем за тях? Една от причините някои хора да имат достатъчно пари, а на други вечно да не им стигат, е тази, че в училище няма такъв предмет „Пари". И родителите не ни обясняват, тъй като понякога и те самите не знаят. Затова, когато техните вече пораснали син или дъщеря започнат самостоятелен живот, той или тя се сблъскват с куп проблеми. Сега да се обърнем към самото явление, и към предмета като такъв. В речника на руския език за парите се казва следното: „Пари - метални и хартиени знаци, служещи като мярка за стойност при покупко-продажба". Сухо и лаконично. И съвършено вярно. От определението става ясно каква е функцията на парите. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|