Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников


Парите са средство за придобиване на стоки, услуги и труд



страница11/75
Дата08.11.2023
Размер0.59 Mb.
#119212
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   75
Синелников, Валерий - Пътят към богатството
Парите са средство за придобиване на стоки, услуги и труд.
Оттук следва друг гениален извод:
За да имаш пари, трябва да умееш да се възползваш от тях и да знаеш за какво са необходими.
Парите са инструмент. Инструмент за получаване на вещи и услуги. А вещите и услугите са ни нужни за осъществяване на нашите намерения. Затова трябва да се използват по предназначение или да се притежават с полза за себе си и за другите.
Да вземем за пример един чук. Той притежава определена функция - да забива гвоздеи. Ако говорим за компютър, то той е многофункционален, но аз мисля, че едва ли бихте го ползвали като поставка за цветя.
Напоследък има много информация за същността на парите.
Казват, че парите трябва да се обичат и да се отнасяме към тях с особено уважение. Съгласен съм. Но колко силно да се обичат?!
И какво значи изобщо да обичаш парите?
И няма ли в това словосъчетание нещо подвеждащо?
Веднъж станах свидетел, как на един семинар учеха участниците да изразяват любовта си към парите. Убеждаваха ги, че това се прави с цел привличане на парите, те. да ги предразположиш към себе си. Мисля, че това са просто глупости! Все едно да изразявам любовта си към тоалетната хартия или клозетната чиния, ако нямам такива, за да ги предразположа към себе си.
„Мила клозетна чиния, толкова те обичам..."
Смешно, не мислите ли? Според мен, такъв тренинг по-скоро поражда сребролюбие.
Наскоро купих старото мултфилмче „Маугли" и с удоволствие го изгледах заедно с децата. Там ми хареса една сцена. Маугли заедно с боата Каа се спусна в развалините на стария град за „железния зъб". Там лежаха несметни съкровища. Момчето докосна златото и попита: „За какво е всичко това? Та то не става за ядене!" В реалния свят на Маугли парите, златото и скъпоценните камъни не представляваха абсолютно никаква ценност. Нужен му беше само кинжалът, т. е. това, което ще му помогне да живее и да се бори.
Когато работех с хора, открих интересно явление. Нарекох го „поскъпване на чувствата".
Ще обясня какво имам предвид.
Много ли му трябва на детето в детството, за да се зарадва? Не! Достатъчно количество бонбони. Когато порасне, вече са му необходими компютър, мобилен телефон, мотопед. Годините минават и същото количество радост—като в детството - може да предизвика, например, скъпият автомобил. Тоест, за чувството на радост се налага да плащаш хилядократно повече.
Но това е абсурд! Какво, да не би радостта с времето да е поскъпнала? Не, разбира се! Радостта си е останала същата, каквато си е била. Просто вие така и не сте се научили да се радвате. И на вас са ви нужни, както на наркоман, все по-големи „дози" вещи, за да изпитате радостни чувства. Но нали за пари можеш да придобиеш само предмети, а не чувства?! Предметите овехтяват, но чувствата — никога! Именно нашите чувства създават всички предмети на Света.
Както виждаме от определението, парите не са нищо друго, освен предмет, с помощта на който придобиваме стоки, труд и услуги. Те значително облекчават нашия съвременен живот и са призвани да служат на човека като еквивалент за обмяна.
Всички проблеми всъщност произлизат от това, че хората са отредили на парите огромна енергия и власт и са ги поставили над себе си и изобщо над живота. Станали са техни роби. Направили са от парите буквално наркотик за себе си. Преценете сами - много хора се радват, когато получават пари и стават раздразнителни и зли, когато ги нямат. Това много прилича на пристрастяването към наркотиците. Нали наркоманът е доволен, когато му поставят дозата, а когато няма доза, започва наркотичната криза?
Често ми се налага да слушам от участниците в семинарите следната фраза: „Парите са енергия, огромна власт и сила".
Нека да разясним ситуацията, тъй като повечето хора изобщо не разбират, за какво говорят. Парите не притежават никаква жизнена енергия! Много е важно да се разбере това. Те са изкуствен предмет, който не носи в себе си енергията на живота. Разбира се, съществува известна енергия в парите. Ако, например, запалиш книжните пари, ще се отдели топлина. Ето това е енергийната съставка на парите.
Първооткривателите на Америка са забогатели много бързо, но за чия сметка? Те са разменяли с доверчивите индианци златни украшения за дреболийки. Аборигените са се отнасяли към златото съвършено спокойно. За тях това бил блестящ, мек метал, много удобен за изработване на украшения и култови предмети, който се въргалял буквално под краката им и на който не са придавали такова значение, както европейците.
Единствено човекът и останалите живи същества притежават енергията на живота. Поставям ударение на думата „живи"! Парите не са живи. Те не могат да възпроизвеждат себеподобни и са подложени на неминуемо разрушение. Същото е и със златото. Само че то по-малко подлежи на разрушение.
Ако попаднете в пустинята, вие ще сте готови да дадете всички богатства на света за глътка вода, защото само тя ще продължи живота ви.
От казаното до тук ще изведем формулата:


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   75




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница