Пу „Паисий хилендарски факултет по икономически и социални науки
Изтегляне 0.62 Mb.
|
1. Теоретични основи на проблема1.1. Модели на мотивациятаКакви фактори влияят върху мотивацията на учениците? Как преподавателите могат да насърчават ангажираността и мотивацията на учениците да учат? Въпреки че има нюанси, които се променят от ученик на ученик, има и модели на мотивация, които служат като инструменти за обмисляне и подобряване на мотивацията в нашите класни стаи. Този проект ще разгледа три рамки: моделът очакване-стойност-цена на мотивация, ARCS ( Attention, Relevance, Confidence, Satisfaction) моделът на дизайна на обучението и теорията за самоопределението. Тези три модела подчертават някои от основните фактори, които влияят на мотивацията на учениците, често черпейки от и демонстрирайки припокриване между техните рамки. Промяната на етапите от студент към професионалист не винаги е много проста. Студентите трябва да се изправят пред много предизвикателства, когато навлязат в професионалния живот. Те трябва да се адаптират към професионалната среда, като прилагат своите знания в новия свят на работа. Обикновено студентите по бизнес използват своите умения и теоретични бизнес знания в първата си работа. Чрез интегриране на концептуални знания и обучение чрез програми за академичен стаж, студентите могат да бъдат улеснени да прилагат по-добре своите концепции на работното място. Академичните стажове са мост за свързване на теорията и практиката чрез участие в контролирана и планирана работа. Тези стажантски програми не само подобряват личните умения на студентите, но също така подобряват професионалното им израстване и опит. Днес образователните институции, студентите и фирмите, които набират персонал, са добре запознати с важността на стажантските програми. Стажантските програми са възможностите за образователните институти да надграждат записаните студенти и да подготвят своите учебни програми. За студентите стажовете са опит от практическа работа. 2 Целта на оригиналния модел на очакваната стойност е да се предвиди поведението на постиженията на учениците в образователен контекст. Оттогава моделът е усъвършенстван за да включи разходите като един от трите основни фактора, които влияят върху мотивацията на учениците. По-долу е дадено описание на трите фактора, според модела, които влияят върху мотивацията. Очакванията се отнасят до очакванията на студентите, че те действително могат да успеят във възложената задача. Тя зарежда студентите с енергия, защото се чувстват мотивирани да постигнат учебните цели на курса. Стойността включва способността на ученика да възприема важността на ангажирането с определена задача. Това придава смисъл на заданието или дейността, защото учениците са наясно защо задачата или поведението са ценни. Разходите посочват бариерите, които възпрепятстват способността на ученика да бъде успешен по задача, дейност и/или курс като цяло. Следователно учениците може да имат очаквания за успех и да възприемат висока стойност на задачата, но те също могат да са наясно с пречките пред тяхната ангажираност или потенциален отрицателен ефект, водещ до изпълнение на задачата, което може да намали тяхната мотивация. Три важни въпроса, които да разгледаме от гледна точка на студента: Очакване – мога ли да изпълня задачата; Стойност – искам ли да изпълня задачата; Вътрешна или интересна стойност: присъщото удоволствие, което индивидът изпитва от ангажирането със задачата заради самата нея. Полезна стойност: полезността на задачата за подпомагане на постигането на други краткосрочни или дългосрочни цели. Стойност на постиженията: задачата утвърждава ценен аспект от идентичността на индивида и отговаря на потребност, която е важна за индивида. Разходи – свободен ли съм от бариери, които ми пречат да инвестирам времето, енергията и ресурсите си в дейността; Следващият модел, който ще бъде разгледан носи името ARSC модел за дизайн на обучението. Той е създаден, за да подобри мотивационната привлекателност на учебните материали. Основава се на рамка на очакваната стойност, която предполага, че хората са мотивирани да участват в дадена дейност, ако се възприема като свързана с удовлетворяването на личните нужди и има положително очакване за успех. ARSC отличава четири стъпки, които влияят върху насърчаването и поддържането на мотивацията: внимание, уместност, увереност и удовлетворение. Вниманието се отнася до привличане и поддържане на вниманието на ученика и насочване на вниманието към подходящите стимули. Уместността включва прилагане на инструкциите към настоящи и бъдещи възможности за кариера, показвайки, че ученето само по себе си е приятно и/или фокусиране върху процеса над продукта чрез задоволяване на психологическите нужди на учениците (напр. нужда от постижения, нужда от принадлежност). Увереността включва помагане на учениците да вярват, че известно ниво на успех е възможно, ако се положат усилия. Удовлетворението се постига, като се помага на учениците да се чувстват добре от своите постижения и им се позволява да упражняват известна степен на контрол върху учебния опит.3 Фиг.1. ARCS модел. Източник: Keller, J. M. (2009). Motivational design for learning and performance: The ARCS model approach. Теорията за самоопределението (SDT) е теория за човешката мотивация, емоция и развитие, която се занимава със социалните условия, които улесняват или възпрепятстват човешкия разцвет. Въпреки че е приложима в много области, теорията обикновено се използва, за да се разбере, какво кара студентите да продължават да бъдат част от образователните среди. Тази теория или модел се фокусира върху факторите, които влияят върху вътрешната и външната мотивация, която включва предимно задоволяване на основни психологически нужди. Този модел твърди, че човешката мотивация се ръководи от необходимостта да се изпълнят основните психологически нужди за автономия, компетентност и свързаност.4 Автономията се отнася до това човек да има избор в собственото си поведение и да чувства, че това поведение произтича от индивидуална воля, а не от външен натиск или контрол. В образователните структури или дори на работното си място човек се чувства автономен, когато му се дава възможност за свобода в рамките на дадена организация за това как да изпълнява или представя работата си. Компетентността се отнася до възприемането на собственото поведение или действие като ефективно. Студентите се чувстват компетентни, когато са в състояние да проследят напредъка си в развитието на умение или разбирането на учебен материал. Това често се получава и работи ефективно, когато преподавателите дават ясна обратна връзка относно напредъка на всеки студент. Свързаността от своя страна пък се отнася до чувството за принадлежност, близост и подкрепа от околните. В образователните единици свързаността се насърчава, когато студентите се чувстват близки както интелектуално, така и емоционално със своите колеги и преподаватели. Това често може да се постигне чрез взаимодействия, които позволяват на членовете на групата да се опознаят по-добре. Моделът за самоопределението също твърди, че когато една среда осигурява достатъчно подкрепа за задоволяване на психологическите нужди от автономия, компетентност и свързаност, индивидът може да изпита определени форми на мотивация: вътрешна мотивация, интеграция и идентификация. Самоопределената мотивация възниква, когато вътрешните фактори са основата движеща сила на поведението. Интеграцията и идентификацията също са групирани като автономна външна мотивация, тъй като поведението се ръководи от вътрешен и волеви избор. Фиг 2. Теория за самоопределението. Източник: Lonsdale, C., Hodge, K., & Rose, E. (2009). Athlete burnout in elite sport: A self-determination perspective. Journal of Sports Sciences Когато една среда не осигурява достатъчно подкрепа за удовлетворението на автономията, компетентността и свързаността, индивидът може да изпита несамоопределени форми на мотивация: интроекция и външно регулиране. Интроекцията и външната регулация са групирани като контролирана външна мотивация, защото хората прилагат тези поведения поради външен или вътрешен натиск. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|