Р е ц е н з и я за дисертационния труд на Стоян Росенов Шиваров



Дата20.07.2018
Размер51.66 Kb.



Р Е Ц Е Н З И Я

за дисертационния труд на Стоян Росенов Шиваров

„Българите в Мала Азия, 1800 – 1914 г. Идентичност, демографски аспекти, миграция.”

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”


Приемам за основателна констатацията на Стоян Шиваров, че познанията ни за малоазийските българи са повърхностни, а досегашният интерес на специалистите към тази общност е бил кампаниен и е обслужвал предпоставени тѐзи. Точно поради тази причина считам, че всяко усилие да се проучи и обогатят представите ни за миналото на тези позабравени наши сънародници са похвални и заслужават подкрепа.

Рецензираният дисертационен труд е в обем от 231 стр. Изложението е структурирано в увод, шест глави1, заключение, списък на приетите съкращения, библиография и 7 приложения. Времевите граници на изследването са добре аргументирани, а избраният тематично-хронологичен подход е позволил за първи път в нашата историография да се уточни броят и местоположението на всички български малоазийски селища, да се проследят основните насоки в тяхното етнодемографско и социокултурно развитие и да се изяснят важни детайли от ежедневието на местното население. Авторът умело е използвал интердисциплинарния подход, удачно е подбрал няколко водещи сюжетни линии, които е успял да съчетае в един обобщаващ, правдив и увлекателен разказ за съдбата на малоазийските българи до Първата световна война. Безспорна заслуга на Стоян Шиваров е и включването в научно обращение на значително количество непознат архивен и нов теренен изворов материал.

В увода на дисертацията (с. 3-9) подробно са изложени мотивите на докторанта за избор на темата. Подкрепям решението на Стоян Шиваров да отдели традиционния историографски анализ и прегледа на използваните от него извори в самостоятелна глава (с. 10-52). Авторът е демонстрирал много добро познаване на досегашните публикации (вкл. и популярните такива), посветени на малоазийските българи, като аргументирано е дал своята критична оценка на вече постигнатото от българските и чуждестранните специалисти2. Като приносни оценявам неговите прецизни коментари и разяснения за вече обнародваните документални източници по темата, но особено ценна за хуманитаристиката ни е пространната информация, която Стоян Шиваров дава за събраните лично от него на терен сведения и за издирения и използван за първи път в изследването богат и разнообразен документален материал от българските и турските архиви (ЦДА, ДА-Добрич, ДА-Кърджали, Başbakanlɪk Osmanlɪ Arşivi).

Във втора глава на дисертационния труд (с. 53-76) вниманието на автора е насочено към възстановяване историята на разположеното между Измит и Изник село Къздервент. Стоян Шиваров основателно отделя специално внимание на това селище – не само защото то е първото българско селище в Мала Азия, привлякло вниманието и на родната и на чуждата историопис, а и защото „казусът” Къздервент поставя много дискусионни въпроси – от неговото възникване до преселението на жителите му през 1922 г. в Гърция. Докторантът коректно е представил и задълбочено е анализирал изворовия материал, който е открил (обнародван и архивен), като е акцентирал върху пътеписната литература, тъй като именно тя е била най-често ползвана в досегашните проучвания за с. Къздервент. Доброто познаване на документалните свидетелства и на специализираната научна книжнина е позволило на автора да открои и да обясни пропуските и грешките на отделните автори, както и да запълни празнотите в техните наблюдения. Изводите, до които достига, са ясно обосновани и позволяват да се реконструира една сравнително пълна картина за историческата съдба на селото и на неговите жители.

Трета глава (с. 77-96) е посветена на християните хайдути в района на Северозападна Мала Азия през 60-те години на ХІХ в., като специално внимание е отделено на легендарния Лефтер войвода. Стоян Шиваров отново е положил усилия да събере цялата достъпна информация, да извлече от нея най-важното и да изгради от отделните документални фрагменти една по-цялостна картина за подвизите на Лефтер и неговите последователи. Онова, което ми убягва обаче в иначе увлекателния разказ за Лефтер войвода, е крайната характеристика за неговите действия. Какъв всъщност е той според автора – бандит, разбойник, хайдут?

В четвърта глава на докторската теза (с. 97-114) са изяснени броят, географското местоположение и актуалните названия на българските селища в Мала Азия. Тази глава, макар и да е най-малка по обем, има изцяло приносен характер. Стоян Шиваров е обособил условно локализацията на малоазийските българи в четири групи селища (общо 31): 17 селища, удачно определени като „изгубени в родовия спомен”; 8 селища, изведени като „особен случай” (Мехмед бей чифлик, Гурафа, Чатак, Гьобел, Маната, Булгарлар, Стенгел, Урумче); 5 „гърцизирани” селища (Йенидже, Лиман, Япиджа кьой; Трама и Мата); българи извън района на Северозападен Анадол (в района Измир). Всички установени от докторанта данни са обобщени в четири от приложенията (№№ 1, 3, 4 и 5), като особено ценен е прецизно изработеният списък на българските селища в Мала Азия (Приложение № 1).

Петата глава от дисертацията („Селища в Мала Азия, съхранили българско самосъзнание до Освобождението”) е най-обемиста – 56 стр. На географски принцип, селищата са разделени в две големи групи: „източна” (20 селища) и „западна” (5 селища). Използвайки различни документални източници (сиджили, данъчни регистри, официални статистики, спомени, възрожденски периодичен печат, теренни наблюдения и др.), Стоян Шиваров предлага синтезиран краеведски преглед за всяко едно от установените български малоазийски селища, като акцентите са поставени върху местата, откъдето идва местното българско население; причините и времето на неговото преселение; демографското развитие и поминъка; учебно дело; религиозен живот; по-късни разселвания; днешно състояние. Показателни в това отношение са страниците, посветени на с. Коджабунар, с. Мандър, с. Тойбелен, с. Гьобел, с. Суют.

Последната шеста глава на дисертацията – „Малоазийските българи градят църква” (с. 171-194), илюстрира по убедителен начин умението на Стоян Шиваров да съчетава и да вгражда в своя разказ за миналото на малоазийските българи различни сюжети и различни (макро и микро) нива на изследваните исторически процеси. Описвайки перипетиите около издействането на разрешение за строителството или за ремонта на църква от селяните на Коджабунар и Аладжабаир, авторът е успял да възпроизведе на основата на издирените от него официални османски документи цялата бюрократично-административна процедура. Направените констатации и оценки са полезни за бъдещи сравнителни проучвания на църковното строителство през втората и третата четвърт на ХІХ в. на Балканите и съществуващите в това отношение практики в Мала Азия.

Авторефератът отразява коректно структурата, съдържанието, основните изводи и приносите на дисертационния труд. Докторантът се е съобразил с основните бележки от заключителното обсъждане в катедрата по История на България. Стоян Шиваров е подготвил и шест публикации по темата на дисертацията в авторитетни научни издания. Всички изисквания на досега действащия ЗРАСРБ и Правилника за неговото приложение са спазени.



Конкретните научни приноси в рецензирания труд и показаните от автора умения и знания ми дават всички основания да препоръчам без никакви колебания на уважаваното научно жури да присъди на Стоян Росенов Шиваров образователната и научна степен „доктор”.
София, 10. 05. 2018 г. проф. д-р Пламен Митев


1 На техническа грешка или на недоглеждане отдавам различната информация за броя на главите в основния текст на дисертацията, посочена от Стоян Шиваров: в автореферата (увод, пет глави и заключение), на с. 9 (увод, седем глави и заключение), а в съдържанието на дисертацията са отбелязани – увод, шест глави и заключение.

2 Вероятно авторът има своите мотиви, но в предложения историографски преглед, съзнателно или не, не са отбелязани проучванията на Георги Владимиров (Зеленгора) – докторант на Исторически факултет, успешно защитил тезата си за българите в Мала Азия преди години.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница