Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д

	15-29 годишни, отговорили, че има съоръжения за спорт
	от живеещите в София	от живеещите в големите градове	от живеещите в малките градове	от живеещите на село
ДА, ПЛАТЕНИ СА	40	22	15	13
ИМА И ПЛАТЕНИ, ИМА И БЕЗПЛАТНИ	44	50	44	13
БЕЗПЛАТНИ СА	4	25	33	71
НЕ ЗНАМ	12	3	9	2
	100%	100%	100%	100%

Данните показват⁵⁸, че изградените напоследък безплатни фитнес площадки на открито, където ежедневно и напълно безплатно могат да спортуват хора на различна възраст, са познати на участниците в изследването през 2012 г. Всеки трети (3.2%) млад човек има достъп до подобни спортни съоръжения наблизо, като броят им през 2012 г. е нарастнал чувствително с 9.2 пункта в сравнение с 2011 г., когато е бил 22%.

Една пета или 20 на сто от анкетираните през 2012 г.⁵⁹ заявяват, че ползват платени съоръжения за занимания със спорт. Разгледани по социодемографски показатели, това са по-често представителите на мъжкия пол (25%) и живеещите в столицата (29%).

През 2010 г. Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) реализира няколко програми, насочени към деца и младежи на възраст до 35 години.

С цел да се осигурят възможности за спортуване на студентите по Програма „Студентски спорт, отдих и туризъм и свободно време” са реализирани проекти на 33 висши училища, като в различните спортни състезания са взели участие 132 215 млади хора.

Национална програма „Съфинансиране от Министерство на образованието, младежта и науката на общински инвестиционни проекти, насочени към подобряване на материалната база в училищата” насочва усилията на МОМН и местната власт към подобряване състоянието на сградния фонд, обзавеждане и оборудване, сигурност и ефективност при експлоатацията на материалната база (изграждане на открити спортни площадки, модернизиране на физкултурни салони, подмяна на уреди и съоръжения) чрез реализирането на съвместни проекти. През 2009 г. по Програмата са одобрени и финансирани 19 проекта за възстановяване и модернизиране на спортната база в 57 общински училища в страната.

През 2010-2012 г. Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) реализира 2 програми, насочени към деца и младежи на възраст до 35 години.

По програма „Спорт за децата в свободното време” през отчетния период са одобрени общо 650 проекти, като най-голям брой от тях (266) са реализирани в 2010 г. През същата година в спортните занимания са взели участие 14 000 деца, а през годините 2011-та и 2012-та по 10 000 деца.

В съответствие с ефективно прилагане на насоките на ЕС за физическата

активност сред младите хора през 2010 г. е разработена и утвърдена програма „Спорт за хора с увреждания и деца в риск”. Програмата стартира през 2011 г. и е насочена към децата в риск и хората с увреждания. За периода 2011-2012 г. по нея са реализирани 76 проекти на спортни организации, в които са обхванати 2 183 деца в риск и хора с увреждания.

 С цел да се насърчи физическата активност и спорта сред младите хора през

периода 2009-2012 г. ежегодно се провеждат ученически игри за ученици на възраст 15-18 години (VIII-ХII клас) от общообразователните и специалните училища. В игрите за общообразователните училища, проведени по 8 вида спорт (футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, тенис на маса, бадминтон и шахмат) са взели участие общо 165 950 ученици на възраст 15-18 години, както следва:

• 
  През учебната 2009-2010 година са участвали 55 000 ученици.
  
• 
  През учебната 2010-2011 година са взели участие 55 950 ученици.
  
• 
  През учебната 2011-2012 година са участвали 55 000 ученици.
  

с физически увреждания, нарушено зрение, увреден слух и увреждания на централната нервна система са взели участие 990 ученици по 10 вида спорт (тенис на маса, футбол, волейбол, лека атлетика, шахмат, джудо, голбал, бадминтон, ски бегови дисциплини и дартс).

По Националната програма „Училището - територия на учениците” на МОМН, модул „Ученически национални състезания и национални и международни олимпиади”, през периода 2010-2012 година в проявите от Националния спортен календар са се включили общо 435 697 млади хора⁶⁰ от общообразователните училища в страната на възраст 11-18 години. От тях 220 000 младежи са обхванати през учебната 2009-2010 година, а през 2010-2011 г. са били 110 300 младежи. Най-малък брой на ученици (105 397), участващите в тези спортни състезания, е регистриран през 2012 г.

По оперативна цел 3 „Насърчаване на физическата активност и спорта сред младите хора” на Плана за действие по изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020) през 2011 г. са обхванати 184 116 млади хора, а през 2012 г. те са били 257 198.

На регионално ниво през 2011-2012 г. са проведени общо 297 мотивационни и информационни кампании за повишаване на спортната култура на младите хора. Най-много кампании през 2011 г. са реализирани в Северен централен район (50), а през 2012 г. в Северозападен (135). През последните 2 календарни години (2011-2012 г.) най-много проекти са осъществени в Югозападен планов район, като за 2011 г. те са 101 (обхванати 3 500 младежи), докато през 2012 г. са 644 (обхванати 24 605 младежи).

С цел подобряване на социалната инфраструктура в областта на спорта чрез реконструкция на спортни игрища и паркови пространства в периода 2011-2012 г. по Програмата за трансгранично сътрудничество⁶¹ (по Инструмента за предприсъединителна помощ) България – Турция 2007-2013, България – Македония 2007-2013 и България – Сърбия 2007-2013 са финансирани общо 11 проекти, от които 7 през 2011 г. и 4 през 2012 г.

По „Програма за развитие на спорта за всички” на МФВС през 2012 г. е реализиран съвместен проект на Българската федерация за пожароприложен спорт (БФППС), Министерство на вътрешните работи и Министерство на образованието, младежта и науката, с който са обхванати 650 младежи.
3.2. НИВО НА ИНФОРМИРАНОСТ И ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ И ЗНАНИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ⁶²

3.2.1 Състояние на изследвания индикатор

Здравето в неговите многобройни аспекти се оказва пресечна точка за разрешаването на проблеми като продължителност и качество на живота, работоспособност, създаване на здраво потомство и икономически просперитет.

Младите хора са и се чувстват в по-добро здраве от хората на по-голяма възраст по данни на Евростат.⁶³ Много малка част от младите хора на възраст от 16 до 24 години декларират, че са в лошо здраве, което кореспондира с показателите за здравословно на останалата част от населението. Разликата между декларираното лошо здравословно състояние между младите хора и останалите възрастови групи е най-голямо в България и Литва и доста по-малко в северните страни. В страните-членки на ЕС (27), делът на младите хора, които са посочили, че са в лошо здраве е най-висок в Дания и Португалия (повече от 3%) и най-нисък в Ирландия и Испания ( по-малко от 0,5%).

Самооценка за здравословното състояние по страни и възраст, 2010 г.

През 2012 г. Института за социални изследвания и мониторинг проведе изследване за определяне на здравния статут на младите хора. Според получените данни 89% от запитаните заявяват, че са здрави, а 9% споделят, че имат оплаквания от здравословен характер. В сравнение с предходната 2011 г. делът на последните е нараснал с 1,5 пункта.

През 2012 г. продължава регистрираната в предходните издания на изследването (съответно през 2009-2011 г.) тенденция на увеличаване на дела на страдащите от хронични заболявания, който в сравнение с 2009 г. се е повишил с 6%. Най-често младите хора днес казват за себе си, че имат такъв проблем и спонтанно⁶⁴ изреждат: бронхит, ендокринно заболяване, астма, пиелонефрит, диабет, синузит, сърдечно заболяване, алергия, слепота, колит, запек, дископатия, мигрена, множествена склероза и анемия.

През 2012 г. нараства и делът на самоопределящите себе си като хора, имащи проблеми с кръвното налягане – 7% сред младежите в настоящото изследване. В сравнение с 2009 г., когато е бил 2.7%, през 2012 г. този дял е нараснал три пъти. Една част от младите днес (3%) дори споделят, че през последните 12 месеца им се е случвало да припаднат, вероятно и от игра на кръвното.

Друга част (15%) от младите хора, попаднали в изследването споменават, че имат често главоболие. Така регистрирания дял се е увеличил двойно за последните три години (през 2009 г. е 8%).

През 2012 г. повече от една трета (37%) от младите хора в България споделят, че имат стоматологични проблеми, а през 2009 г. страдащите от подобен проблем са били 31% или с 6 пункта по-малко.

Над три четвърти – 72% от интервюираните през 2012 г. споделят, че ходят на зъболекар. Всеки пети (21%) млад човек, обаче, не ходи на зъболекар, въпреки наличието на стоматологичен проблем.

През 2012 г. 18% (с 2 пункта повече в сравнение с 2011 г.) от младежите в страната имат проблеми с очите, в т.ч. късогледство, далекогледство, нужда от очила. Данните показват, че в сравнение с 2009 г. тенденцията на покачване е намаляла.

Проучването показва, че почти всички млади хора на възраст 15-29 г. имат личен лекар. Така отговарят 95% от запитаните през 2012 г. В сравнение с 2011 г., делът им е нараснал с 3 пункта.

В рамките на 2012 г. 76% от анкетираните заявяват, че са преглеждани от лекар. От една страна може да се допусне, че става въпрос за завишено внимание към здравето и превенция, но от друга – това може да е индикация за здравословен проблем.

През последните 3 месеца на 2012 г., всеки трети (32%) млад българин е имал нужда от лекарства. Спрямо 2011 г. делът на нуждаещите се от медикаменти се е увеличил с 4 пункта.

Изследването регистрира по-добър достъп до лекарства сред младите. Почти всички интервюирани лица през 2012 г. са успели да си набавят необходимите лекарства – 96%. Делът на последните се е увеличил с 3 пункта за последната година, а в сравнение с 2009 г. с 7 пункта

Половината (49%), от изследваните лица през 2012г., заявяват, че не са търсили информация за превенция на рискови практики и здравословен начин на живот. Причината не е в достъпа или липсата на такава – 47% от младите са попадали на подобна информация. Необходим е специален акцент в образованието и цялостния социализационен процес върху изграждането на нагласи за здравословен начин на живот. Към момента можем да приемем, че подобен интерес проявяват под една трета от младите хора у нас – 28% посочват отговора „Попадал(а) съм на такава информация и съм се интересувал(а) от нея”.

През 2012 г., едва 6% споделят за себе си, че са взели участие в обучения и кампании по въпросите на спорта, здравето, физическата активност и здравословния начин на живот. 31% са попадали на такава информация, но не са участвали, а 56% – заявяват категорично, че не са търсили подобна информация.

Основните рискови и поведенчески фактори за здравето на младите хора в страната през последните години са тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотични и психотронни вещества, нездравословен начин на хранене, сексуални и репродуктивни проблеми и ХИВ/СПИН, като много често това се дължи на липсата на информация или влиянието на приятелите. Изследване⁶⁵ показва, че всяко рисково поведение води със себе си и друго, например пушенето при подрастващите много често е свързано с високото ниво на консумация на алкохол, нездравословно хранене, ранен сексуален живот, насилие и чувство на неудовлетвореност. Тези рискови фактори са дългосрочни и с дълготрайни последствия при ранна възраст.

По данните от националното представително лонгитюдно изследване през 2012 г.⁶⁶) половината (55%) млади българи заявяват, че употребата на концентриран алкохол (водка, ракия, уиски и др.) е вредна за здравето на човека. Според близо една трета (30%) алкохолът вреди донякъде на човека. Тревожно е, че не малка част от запитаните (13%) проявяват толерантност към поставеният проблем. Според 9 на сто от анкетираните опасността от консумация е много малка, а 4% са на мнение, че няма такава. По-висока толерантност (опции „опасността е много малка” и „няма опасност”) се регистрира сред младите мъже (15%), лицата на възраст 18-29 г. (15%), живеещите в столицата (18%) и областните градове (15%).

Въпреки преобладаващото негативно отношение към употребата на концентриран алкохол, всеки четвърти (24%) на възраст 15-29 г. споделя, че му се е случвало „да се напие здраво/много” през последните 12 месеца. Три пъти по-висок е делът на младите мъже (36%) в сравнение с представителките на нежния пол (11%), при които това се е случвало.

43% от участниците в изследването през 2012 г. употребяват концентрирани спиртни напитки. В сравнение с 2011 г., делът им е нараснал с 4 пункта, а с 2009 г. – с 5%. Твърдият алкохол се предпочита по-често от мъжете (51%), представителите на възрастовата група 18-29 г. (47%), живеещите в столицата (49%) и областните градове (43%).

През същата година 46% от запитаните споделят, че консумират вино. Също толкова (46%) са пили бира през последните два дни. Изчислената средна консумация на бира в последните 2 дни е малко над един литър (1,127 л). Предпочитана напитка и за двата пола е бирата (мъже – 62%, жени – 46%), пред виното (мъже – 49%, жени – 42%).

По данни на ESPAD, проучване сред европейските училища за употреба на алкохол и други наркотични вещества през 2012 г., делът на младите мъже студенти на възраст над 16 г., употребили алкохол поне веднъж през последните 30 дни е по-голям спрямо делът на употребилите алкохол сред цялото население⁶⁷.

Всички

Момичета

Момчета

През 2012 г. се наблюдава тенденция към положително отношение на младите българи по отношение на вредата от употребата на тютюневи изделия. Национално представително проучване на Института за социални изследвания и маркетинг показва, че 72% от интервюираните млади хора смятат тютюнопушенето за вредно за здравето на човека. Всеки пети (21%) заявява, че съществува донякъде опасност от употребата на цигари, а според 4% – опасността е много малка. Според 2% такава опасност е изключена.

Същевременно, въпреки високите дялове на неодобрение, над 1/3 (43%) от изследваните са пушачи. Делът на зависимите от тютюнопушене се е увеличил с 10 пункта за последните 3 години (2009-2012 г.). Това по-често са представителите на силния пол (46%), младите на възраст 18-29г. (46%), живеещите в София-град (46%) и селата (45%). Не трябва да се пренебрегва факта, че всеки пети ученик на възраст 15-17 г. е пушач (28%).

Средната консумация на цигари от пушачите е в рамките на почти цяла кутия цигари на ден (15% - между 16 и 20 цигари) или близо половин (14% - между 6 и 10 цигари). Средният брой изпушвани цигари на ден е 14. В перспектива може да се предполага, че влязлата в сила забрана за тютюнопушене на обществени места ще намали консумацията на цигари, особено сред 15-17 годишните.

В рамките на ЕС (27)⁶⁸, в повечето страни-членки делът на всекидневните пушачи сред младите хора е съвсем малко по-малък спрямо делът на пушачите в рамките на цялото население. Делът на младите пушачи в България е един от най-високите, като страната ни се нарежда на 9 място по пушене сред младежите.


В ЕС (27) младите мъже стават много по-бързо редовни пушачи отколкото младите жени, с изключение на Гърция.⁶⁹ Такава е тенденцията в България, но се наблюдава и висок дял на младите жени пушачки, като по този показател се нареждаме на шесто място сред страните-членки.

Дял на редовните пушачи сред младите хора на възраст от 15 до 24 години, по пол

Момичета

Момчета

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 4.9 Mb.

Сподели с приятели: