Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я м и н и с т е р с к и с ъ в е т д о к л а д

ВЪВЕДЕНИЕ …………………………………………………………………………………………………….4

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ………………………………………………………………………………….. 5

1.1 Млади хора, преждевременно напуснали образователната система…………………………..... 10

1.2 Младежи, завършващи висше образование……………………………………………………...... 22

1.3 Заетост при младите хора…………………………………………………………………………… 34

1.4 Безработица сред младите хора…………………………………………………………………….. 53

1.5 Самонаемане и предприемачество……………………………………………................................. 72

1.6 Професионално ориентиране и реализация ………………………………………………………. 92

ПРИОРИТЕТ ІІ – ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ

2.1. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството и достъпността на услугите в подкрепа

на развитието на младите хора…………………………………………………………………… 112

ПРИОРИТЕТ III – НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ

3.1 Млади хора, практикуващи спортни дейности…………………………………. ………………. 124

3.2. Ниво на информираност и придобити умения и знания за здравословен

начин на живот…………………………………………………………………………………….. 132

4.1 Целенасочени мерки за социално подпомагане и социални услуги за младите хора на възраст

от 18 до 25 години в социален риск по реда на закона за социалното подпомагане……………………………………………………………………………………….. 163

4.2 Социални услуги в общността (включително от типа подкрепа, придружаване, менторство), подходящи за млади хора на възраст от 18 до 25 години в риск, особено за интегрирането им с мерките за закрила на детето…………………………………………………………………….. 164

4.3 Ориентация на социалните услуги за млади хора в специализираните институции към подготовка за извеждането и интегрирането им в общността ……………………………………………… 171

ПРИОРИТЕТ V – РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВО

5.1 Българските младежи, участващи в международното младежко доброволчество………………… 188

5.2 Увеличаване на броя на доброволците в България…………………………………………………… 191

ПРИОРИТЕТ VI – ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ

1. 
   Участие на младите хора при решаване на младежките проблеми…………………………… 200
   

7.1 Професионална и социална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони………………………………………………………………. …………………………… 223

8.1 Активност и участие на младите хора в международните образователни програми………………………………………………………………………………………….. 233

8.2 Активност на младите хора по програма "Младежта в действие"………………… ………… 239

ПРИОРИТЕТ IX - ПОВИШАВАНЕ НА РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА

9.1 Правонарушения, извършени от млади хора…………………………………………………… 252

9.2 Пътнотранспортни произшествия с участие на млади хора…………………………………… 285

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ …………………………………………………………………………. 295

Докладът за младежта се изготвя въз основа на чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2011 г. (Обн. - ДВ, бр. 31 от 20.04.2012 г.)

Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010-2020) - насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.

Националната стратегия за младежта (2010-2020) се основава на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на България на национално, регионално, областно и общинско ниво. Тя е ориентирана към младите хора на възраст от 15 до 29 години, съобразно международните и европейски стандарти за работа с младежта.

Националният доклад е синхронизиран с доклада за младежта на ЕС за три годишен период на разглеждане на младежка политика, което позволява отчитане на състоянието на младите хора в страната на базата на изследване на тенденциите за по-дълъг период при 21 индикатора, както и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите и властите на централно и местно ниво. Документът предоставя възможност за прогнозируемост в развитието на младежкия сектор, както и отчитане на измерими резултати в младежкия статус.

Анализът на състоянието на младите хора е на базата на национално представителни социологически проучвания с лонгитюден характер, осъществени в периода 2010-2012 г., данни на Национален статистически институт, информация от отговорни държавни институции и местни власти, други специализирани национални и международни изследвания, Евростат, УНФПА, УНИЦЕФ, Евробарометър и др.

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита

Към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз¹ и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 443 хил. души) и преди Дания (5 581 хил. души). В сравнение с 2011 г. населението на страната намалява с 45 183 души, или с 0.6%.

Делът на младите хора в страната за 2012 г. е 17.88% или 1 301 700 души при 1324 481 през 2011 г. и 1334 300 през 2010 г. Делът на младите хора е намалял с почти 1% за периода 2010-2012 г. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.

Делът на най-младото население в страните от Европейския съюз е 15.6%, като в Германия и Италия този дял е под 14.0%, а най-висок е в Ирландия (21.6%) и Франция (18.6%).

Към януари 2011 г. около 95,2 милиона млади хора на възраст между 15 и 29 живеят в страните от Европейския съюз. Присъединяващата се страна Хърватия и пет страни кандидатки за членство в ЕС (Черна гора, Исландия, бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция) добавят около 22 милиона млади хора към тази цифра. Данните на Евростат показват процентния дял на младите хора в общата популация, която варира от 15% в Италия до над 23% в Кипър и 22% в Полша и Словакия. Страните кандидатки имат дял на младите хора над средния за ЕС-27, особено в Турция, където хората на възраст между 15 и 29 представляват повече от една четвърт от общия брой на населението.

В съответствие с дългосрочния спад от 1985 г. насам, броят на младите хора постоянно намалява с над 4 милиона между 2000 и 2010 година. Възрастовата група от 15 до 19 години е най-силно засегната от спада, по-специално от 2006 г. насам, а броя на младото население ще падне още по-рязко в близко бъдеще.

Но тази тенденция не е обща за всички страни през последното десетилетие. При едно по-подробно проучване на променящите се тенденции в отделните страни, се наблюдават случаи, в които младото население нараства в периода между 2000 и 2010 г. Например при страни като Кипър, Люксембург и в по-малка степен, Финландия, Швеция, Англия, Норвегия, Швейцария и Исландия, при всички тях се наблюдават такива увеличения. В повечето страни-членки обаче броят на младите хора е намалял с толкова, колкото в страни като България и Гърция – с около една пета от общото население.

През последните десетилетия, като цяло се наблюдават тенденции за намаляване на раждаемостта в страните-членки на ЕС. Между 2002 г. и 2010 г. общият процент на раждаемостта в ЕС леко се повишава от малко под 1,45 на 1,6 деца на една жена. Към 2012 г. коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 е 10.4‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 16.3‰, следват Великобритания (12.9‰) и Франция (12.6‰).

С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Унгария (8.8‰), Италия (9.0‰) и Латвия (9.1‰).

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.4‰) и Австрия (9.3‰). Коефициентът на обща раждаемост² за България през 2012 г. е 9.5‰, а през предходните 2011 и 2010 г. той е бил съответно 9.6 и 10.0‰. През 2012 г. в страната са регистрирани 69 678 родени деца, като от тях 69 121 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 1 725 деца, или с 2.4%.

Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Трябва да се има предвид, че близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2012 г. са 864 хил. и са намалели спрямо 2011 г. с 3.0%, а в сравнение с 2005 г. – с 19.2%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси. Продължава да намалява броят на децата, родени от майки под 15 години – от 335 през 2011 г. на 246 деца през 2012 година. В същото време броят на децата, родени от жени на възраст над 40 години, се увеличава от 1 190 през 2011 г. на 1 208 деца през 2012 година.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.

Тоталният коефициент на плодовитост³ е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2012 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.50 в България. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24 деца, а през 2011 г. - 1.51 деца.

Сключени бракове и живородени деца; коефициент на плодовитост

Тоталният коефициент на плодовитост общо за ЕС-27 е 1.57 деца през 2011 година.

През 2012 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак запазват нивата си от 2011 г. - съответно 26.3 и 27.0 години. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Според прогнози на Евростат за населението, делът на младите хора в общото население се очаква да спадне през следващите години до 2060 г. Ако спадът не приключи, младото население на Европейския съюз може да падне с повече от 14 милиона през следващите 50 години.

Непрекъснатият спад в младото население през последното десетилетие е компенсиран частично от увеличението на нетните потоци от имигранти.

Данните показват, че въпреки периодичните спадове, нарастването на имиграцията от трети страни през последните 30 години значително компенсират постоянното намаляване на населението на граждани на ЕС.

Към настоящия момент младите хора в Европейския съюз са станали все по-мобилни. Наблюдава се тенденция за все по-често преминаване на националните граници от млади хора, за да учат, да работят срещу по-добро заплащане или на доброволни начала или да пътуват просто за удоволствие.

Въз основа на наличната информация, съществува общ растеж на броя на младите хора, които избират да живеят в друга държава-членка. Сред хората, които са учащи или работещи в чужбина, броят на младите хора е много по-голям. Има няколко изключения от тази тенденция: в Швеция броят на младите чужденци от ЕС започна да се увеличава едва от 2006 г. насам; в Германия започна да се понижава през 2008 г., след няколко години на увеличение. Изравняването или намаляване на мобилността на младите хора след 2008 г. е една от най-общите последици в рамките на ЕС от настоящата икономическа криза.

Делът на младите чужденци от ЕС варира от една държава в друга. Люксембург е държавата-членка с най-висок дял на младите чужденци от ЕС (почти 40%) от младото си население. Други страни с висок процент на чужденци от ЕС са Белгия, Ирландия, Испания и Кипър. За разлика от тези страни, младото население в България, Латвия, Литва, Полша и Словения е по-хомогеннно по отношение на националността.

Между 2010 и 2011 г. миграцията се е увеличила средно с 45% от южните държави-членки, което представлява увеличение от 52% от Испания и 90% от Гърция. Тук трябва да се отбележи фактът, че по-голямата част от мигрантите са добре образовани млади хора с квалификации в сектора на услугите.

През 2012 г. в България 12 147 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 47.3% са мъже, а 52.7% - жени. Близо 51% от емигрантите са на възраст между 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 26%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15.0%, а тези на 60 и повече навършени години - 8.5%.

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2012 г. 7 124 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 51.0%, а на жените - 49.0%.

Сред дошлите да живеят в страната 34.3% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 30.1% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите (под 20 години) съставляват 18.1%, а най-възрастните, на 60 и повече години - 17.6 %.
ПРИОРИТЕТ I – СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА, НАСЪРЧАВАЩА И ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА ЗА КАЧЕСТВЕНА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

1.1 МЛАДИ ХОРА, ПРЕЖДЕВРЕМЕННО НАПУСНАЛИ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

1.1.1 Състояние на изследвания индикатор

Наблюдаваният показател са млади хора на възраст от 18 до 24 г., които са едва с основно образование, като същевременно не учат в училище и не участват в никакви други форми на образование или обучение. В изпълнение на своите приоритети и ангажименти страната ни отбеляза значителен напредък - намаление с 8% за последните 9 години по отношение на дела на младежите между 18 и 24 години с по-ниско от средно образование и извън образователната система. Този дял през 2001 г. е 20.5%, а през 2012 г. – 12.5%, което е под средната за Европейския съюз стойност (14.1%). В рамките на 2010-2012 г. се наблюдава неустоичива тенденция при напусналите училище във възрастовата група от 18 до 24 години - за 2011 г. този показател е 11.8% и намалява спрямо 2010 г. с 2% (13.9%)⁴ , докато за 2012 г. се отчита увеличение с 0.7% (12.5%).

Причините за преждевременно напускане на образованието и непълното обхващане на децата и младите хора в задължителна училищна възраст от националната образователна система са комплексни и положителната промяна на състоянието на тези явления изисква прилагане на комплексни мерки и добра координация между институциите от няколко различни сектора на всяко от нивата на управление – национално, регионално, местно и училищно.

Причините, поради които младите напускат преждевременно системата на образование и обучение, са строго индивидуални. Въпреки това е възможно да бъдат установени някои постоянно повтарящи се характеристики. Децата на родители с ниско равнище на образование и неравностойно социално положение е по-вероятно да напуснат образователната система преди да завършат степен на средното образование в сравнение с други млади хора.

Влияние върху преждевременното напускане на училище оказват фактори в системата на образование, свързаните с отделната личност обстоятелства и социално-икономическите условия. Това по-скоро е процес, отколкото еднократно събитие. То често започва още в началния курс на обучение, когато за първи път се проявява усещането за провал в училище и нарастващото отчуждаване от него. Преминаването между отделни училища и различни образователни степени е особено трудно за учениците, застрашени от предждевременно напускане на образователната система.

Данни от изследването на агенция „Медиана”, проведено през 2011 г. сред младите хора в страната, сочат като най-често срещани причини за предждевременно напускане на образователната система социални и семейни причини, психологически и педагогически причини в следното съотношение:

• 
  социалните и семейни причини (52%);
  
• 
  непосещаване на учебни занятия поради нежелание (24.52%);
  
• 
  сключване на брак (15.3);
  
• 
  заминали за чужбина (3.1%) .
  

Данните от национално представително проучване⁸, показват, че младите роми съставляват около 10% от младите до 29 год., като те излъчват 57.4 % от младежите без образование.

% от младите без образование

Липсата на доходи е една от основните причини децата предждевременно да напускат образователната система.

Според незавършилите средно образование, слабо е застъпена практиката институциите да проявяват особен интерес към причините за прекъсване. В най-честия случай – при близо четири пети (79%) – никой не ги е потърсил след прекъсване. Училищен представител се е обърнал едва към 16% от прекъсналите.

Като се има предвид, че високите нива на преждевременно напускане на училищата са пречка за интелигентен и устойчив растеж, удвояват риска от младежка безработица и повишават риска от бедност и социално изключване, а от друга страна, намаляването на отпадащите от училище, е възможност и за постигане на други цели от Европа 2020, беше изведена национална цел за намаляване на предждевременно напускане на образователната система до по-малко от 11% до 2020 г.

Причините за предждевременно напускане на образователната система и непълното обхващане на децата и младите хора в задължителна училищна възраст от националната образователна система са комплексни и положителната промяна на състоянието на тези явления изисква:

• 
  прилагане на комплексни мерки и
  
• 
  добра координация между институциите от няколко различни сектора на всяко от нивата на управление – национално, регионално, местно и училищно.
  

Наред с усилията за изготвяне на стратегия за намаляване на преждевременното напускане на училище, в съответствие с целите на национално равнище, в рамките на Националтата програма за развитие: България 2020, която е в съответствие със Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“, се изпълняват и са планирани следните мерки:

• 
  Въдедена е задължителна предучилищна подготовка за децата, навършили 5 години от 2010 г. като се предвижда и въвеждане на мярката и деца, навършили 4 години. Чрез задължителната предучилищна подготовка ще се осигурят равен старт за децата в неравностойно положение при започване на училищното обучение;
  
• 
  Осигуряване на целодневна организация на учебния ден в началния етап на основното образование. През учебната 2010/2011 г. започна постепенно въвеждане на целодневна организация на учебния ден, като бяха обхванати децата от 1клас;
  
• 
  Разработване на Закон за предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование, в който се предвиждат следните промени, оказващи съществено влияние върху процесите на ранното напускане на училище:
  

• 
  нова образователна структура в системата на училищното образование с цел яснота и подреденост – основна образователна степен с два етапа: начален (I - IV клас) и прогимназиален (V - VII клас) и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (VIII – X) и втори гимназиален етап (XI и XII клас);
  
• 
  създава се нов вид обединено училище (от I до X клас) – учениците ще имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното си място, което е важно за ученици от малки населени места или за тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение;
  
• 
  оптимизира самостоятелната и индивидуалната форма на обучение, развива дистанционната форма на обучение.
  

Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, „Училището – територия на учениците” и „С грижа за всеки ученик” имат за цел по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст, като се осигурят условия за улесняване на достъпа до образование на тези ученици без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол, произход и вероизповедание чрез създаване на възможност за всеки да се обучава независимо от неговото местоживеене и икономическо положение. Целева група са предимно децата от първи до седми клас. Национална програма „С грижа за всеки ученик” осигурява на подкрепа на деца и ученици, които имат трудности, както и за насърчаване на талантливи ученици. Програмата е разработена в три модула:

• 
  Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади – целта е да се финансират дейности, свързани с обучението на ученици и участие в национални олимпиади. Броят на училищата, участвали в модула е 247, а общият брой на учениците, включени в обучението е 9 120. От тях 1 322 са участвали в националните кръгове на олимпиадите, а 280 са станали лауреати на съответните олимпиади (данните са от Отчет за Националните програми за развитие на средното образование за 2011 г.);
  
• 
  Осигуряване на допълнително обучение за деца от подготвителните групи;
  
• 
  Осигуряване на допълнително обучение на учениците за повишаване нивото на постиженията им по общообразователна подготовка – целта е допълнително обучение на ученици от 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми клас, показали ниски резултати от външното оценяване.
  

На 14.06.2011 г. е обявена процедура по директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-3.1.04 „Подобряване на качеството на общото образование”. Целта е подобряване качеството на образователните услуги чрез осъвременяване на държавните образователни изисквания за учебно съдържание, на учебните планове и на учебните програми в общото образование за всички образователни етапи и степени, внедряване в практиката на осъвременения образователен пакет, разработване и апробиране на процедура за оценяване на учебници и учебни помагала и обучение на учителите за прилагане на осъвременения образователен пакет.

Друга стартирала процедура в рамките на тази област на интервенция е BG051PO001-3.1.06 "Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес", като това също е процедура по директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Целта е подпомагане на процеса на поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния процес за ученици от І до VІІІ клас от средищните училища. В схемата са включени близо 88 000 ученици и са обхванати 431 учители за повишаване на професионалната квалификация. В рамките на тази схема за пръв път се отчита напредък по отношение на образователните институции, въвели нови учебни планове и програми, като за 2012 г. са отчетени 796 училища, предлагащи целодневно обучение, което надхвърля целевата стойност на индикатора по схемата и представлява 30.6% от целевата стойност на ниво приоритетна ос. Очаква се целевите стойности на този индикатор на ниво приоритетна ос да бъдат постигнати с изпълнение на схема BG051PO001-3.1.04 „Подобряване качеството на общото образование“.

В областта на интервенция „Децата и младежта в образованието и обществото”, включените в проекти за интеркултурно образование деца от ромски произход са 22 638, от които 14 766 деца са завършили обучението по проектите.

По схема „Образователни услуги за ученици, изоставящи от учебния материал и деца с изявени дарби“ през 2010 г. също са включени ромски деца, като техния дял е 27.2% .

По схема „Създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане на интеркултурно образование и възпитание“ са финансирани различни проекти, насочени към превенция на предждевременното напускане на образователната система, по които през 2010 г. са обхванати 8 649 деца в страната, голяма част от тях – представители на ромския етнос.

С оглед отчитане на специфичните особености на ромския етнос и с цел осъществяване на комплексен подход за „образователна интеграция“ се предвижда усилията през 2011 г. по ОП РЧР да бъдат насочени не само към ромските деца, но също и към възрастните представители на етноса по схемата „Ограмотяване на възрастни“, което да ги улесни за по-нататъшен достъп до професионална подготовка и по-голяма конкуретноспособност на пазара на труда. Очаква се 10 500 лица, неграмотни и слабограмотни лица над 16 години да бъдат включени в програми за ограмотяване и в курсове за завършване на класове от основното образование, от които най-малко 8 000 да завършат успешно. Предвидено е и обучение на най-малко 500 преподаватели.

Министерството на образованието, младежта и науката изпълнява проект за развитие на услугите за кариерно ориентиране от най-ранна възраст, финансиран от ОП РЧР. Проектът предвижда създаването на 28 кариерни центрове, разположени в съответните административни области.

По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се прилагат различни схеми за повишаване качеството на учебно-възпитателния процес чрез преподаване на интересно и полезно учебно съдържание, разработване на нови извънкласни форми, интеркултурно образование, както и насочване на усилията за повишаване на образователното ниво на напусналите училище млади хора.

На 28.09.2011 г. е обявена процедура BG051PO001-4.1.07 „Включващо обучение”, а проектното предложение е одобрено през 2012 г. Целта е осигуряване на подкрепяща среда за равен достъп до образование и за отваряне на образователната система с оглед осъществяването на включващо обучение чрез ранно откриване на деца, застрашени от обучителни трудности и успешното им включване в предучилищно и училищно образование, успешна социализация и интеграция, повишаване на ролята на общообразователните училища за изграждане на приобщаваща образователна среда и за осъществяване на качествено образование, съобразено с индивидуалните потребности на всеки ученик, увеличаване капацитета на специалните училища за деца със сензорни увреждания с оглед изграждането на функционален модел на работа за подкрепа на включващото обучение на деца и ученици със сензорни увреждания, както и изграждане на нов модел на организация и функциониране на училищата за деца с умствена изостаналост от интернатен тип.

В рамките на 2010 – 2012 г. се изпълнява схема, която е директно насочена към ромите - BG051PO001-4.1.03 „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система”. Общият брой на лицата, участвали в мерки по превенция на предждевременно напускане на образователната система възлиза на 27 727, което неколкократно надвишава заложените целеви стойности на индикаторите по схемата. Схемата обхваща като бенефициенти деца, родители и преподаватели.

Освен тази схема, в рамките на приоритетна ос 4, има още две схеми, които са директно насочени към лица от етнически малцинства, като и двете бяха обявени през 2011 г. и през отчетната година по тях се извършва подбор и оценка на проектни предложения.

Първата от тях е BG051PO001-4.1.05 „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, като основните дейности по схемата са насочени към продължаване на процеса по десегрегация на децата от етническите малцинства чрез:

• 
  подобряване на средата в приемните детски градини и училища;
  
• 
  активно извеждане на ученици от сегрегираните училища (в т.ч. чрез осигуряване на транспорт от ромските населени места/квартали/махали до училище);
  
• 
  адаптиране на необхванати от училището ученици към учебния процес, чрез допълнителна подготовка, съвместни познавателни дейности, работа с родители, работа с деца, застрашени от предждевременно напускане на образователната система и т.н.;
  
• 
  създаване на клубове по интереси; сформиране на групи по свободно избираема подготовка в областта на културата, фолклора и традициите на различните етноси, танцови формации, изкуства, традиционни занаяти;
  
• 
  подготовка на децата в ранна детска възраст (3-6 години) за бъдещо пълноценно включване в образователния процес, особено на деца от малцинствени етнически групи. Допълнителни занимания с деца в детските градини, за които българският език не е майчин;
  
• 
  Обучение и подготовка на педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда.
  

Първоначално операцията е обявена с бюджет от 6 000 000 лева, но впоследствие, поради големия интерес и големия брой подадени проектни предложения, бюджетът на операцията е увеличен до 16 838 193 лева. Към 31.12.2012 г. по схемата са подписани 56 договора на обща стойност 7 776 802 лева.

На 18.10.2011 г. е обявена и процедура BG051PO001-4.1.06 „Реинтеграция на отпаднали ученици в образователната система”. Целта е реинтеграция на вече отпаднали ученици от образователната система и превенция на повторното им отпадане чрез идентифициране на отпаднали ученици по региони и типове училища, установяване на връзката между времето на отпадане (клас) и възрастта на учениците, диагностициране на основните причини за отпадане, разработване на гъвкави механизми за реинтеграция; мотивиране на отпадналите за връщане в училище, мотивиране на родителите на отпадналите да подкрепят тяхното връщане в училище, създаване на адаптивна приемна среда в училище, индивидуални програми за работа с върнатите в училище за запълване на празнотите и пропуските в учебното съдържание, приложение на специфични адаптивни програми за познавателна мотивация на детето и ученика, създаване на устойчиви механизми за работа с родителите на предждевременно напусналите образователната система ученици (вкл. чрез привличане на помощници на учителя и експерти по етносоциални технологии и практики), допълнително обучение на учители и директори за работа с отпаднали деца и ученици, майчиният език на които не е български, с фокус към децата и учениците от ромски произход, както и допълнителни занимания с децата и учениците, за които българският език не е майчин.

Общо в рамките на схемата се предвижда да бъдат включени 1 361 предждевременно напускане на образователната система ученици, които да участват в мерки за връщане в образователната система и поне 741 от тях да бъдат отново интегрирани в образователната система.

Към 31.12.2012 г. по схемата са подписани 19 договора с училища, общини и НПО, на обща стойност 2 955 272 лева, като се очаква през 2013 г. да бъде отчетен напредък в изпълнението на заложените дейности.

Освен изложените схеми, през 2012 г. в рамките на ОП РЧР се изпълняват и няколко операции, по които етническите малцинства са заложени като част от целевата групи, както и други схеми, при които етническите малцинства не са посочени изрично като целева група, но поради спецификата на дейностите има широко участие на представители на етнически малцинства.

Като общо съотношение, най-голям дял сред включените роми е по приоритетна ос 4, в рамките на която са включени над 56% от всички роми, следвана от приоритетна ос 1 с почти 26. Това се дължи на обстоятелството, че това са двете оси, по които се изпълняват най-много схеми, насочени към групи в неравностойно положение.

В рамките на приоритетна ос 1, схемите, по които е отчетен напредък през 2012 г. и ромите са дефинирани като част от целевата група, са две:

• 
  Схема BG051PO001-1.1.07 “Вземи живота си в свои ръце” е насочена към най-рисковата и уязвима група сред безработните, обезкуражените и неактивните лица, като дейностите, които се изпълняват са: идентифициране и мотивиране на обезкуражените и неактивни лица, професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетенции, предоставяне на посреднически услуги за осигуряване на възможност за стажуване при работодател и включване в стажуване на успешно завършилите обучение. Общият брой на ромите, които са включени в дейности по тази схема, е 411, като те представляват близо 1/5 от общия брой включени по схемата;
  
• 
  По схема BG051PO001.4.1-04 „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности”, която стартира през 2009 г., общият брой получени проектни предложения през 2010 г. е 169, като 44 от тях са одобрени за финансиране. Към 31.12.2011 г. са сключени 32 договора. Изпълнението на дейностите по тази схема стартира през последното тримесечие на 2011 г, като към месец декември общият брой на включените лица е 934, като 34% от лицата са на възраст до 18 г. Остатъкът се разпределя равномерно в групите от 19 до 64 г. Лицата, принадлежащи към групи в неравностойно положение, са 392, като формират 42% от всички включени. През 2012 г. е реализиран съществен напредък в изпълнението на дейностите и съответно в постигането на целевите стойности на индикаторите. През отчетната година броят на образователните институции, предлагащи програми за интегриране на деца със специални образователни потребности (СОП), се увеличава с още 44 и достига общ брой от 76, което представлява 63% от целевата стойност по схемата. Децата със СОП, интегрирани в общото образование през годината, са 630, с което общият им брой достига 955 или почти 40% от целевата стойност по схемата. Общият брой на включените лица през 2012 г. е 3957, като над 93% от тях са ученици. По този начин и по тази схема децата и учениците имат най-голям дял във формирането на осреднения профил на участниците по схемата, за разлика от 2011 г., когато делът на децата и учениците е 34,8%. По схемата през 2012 г. са включени 1810 деца от ромски произход, което представлява 45.7% от включените по схемата лица. По тази схема децата от ромски произход не са изрично посочени като целева група, но спецификата на дейностите по някои от проектите е такава, че обхваща висок брой деца от ромски произход със специални образователни потребности.
  

За да се надгради постигнатото, на 03.10.2011 г. стартира операция BG051PO001-4.2.05 „Да направим училището привлекателно за младите хора”. Целта е създаване на условия за развитие на потенциала на личността на учениците с оглед бъдеща социална и професионална реализация. Схема BG051PO001-4.2.05 „Да направим училището привлекателно за младите хора” е най-масовата схема по оперативната програма за 2012 г., като в рамките на годината 153 189 деца от 1 371 училища се включват в извънкласни дейности. Това представлява 1/3 от всички включени през 2012 г. по ОП РЧР лица. За това масово разгръщане на схемата в кратки срокове спомага и промяната в начина на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Първите две фази се осъществяват чрез конкурентен подбор на проекти, а настоящата схема се осъществява чрез директно предоставяне с бенефициент МОМН, което позволява по-бързото включване на по-голям брой ученици от повече училища. Така са надхвърлени първоначално предвидените резултати от 100 000 ученика в учебна година от поне 1 000 училища.

2. 
   
   Каталог: pub
   pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
   pub -> Съдържание
   pub -> Съдържание уводни думи
   pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   pub -> Азбучен списък на преподавателите
   
   
   
   Изтегляне 4.9 Mb.
   
   Сподели с приятели: