Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо

Средната гъстота на горската пътна мрежа е 7,9 м/ха. Тя е съпоставима с тази в Румъния – 6,5 м/ха, но е значително по-ниска в сравнение с други европейски страни като Австрия – 36 м/ха, Франция – 26 м/ха, Германия – 45 м/ха и Швейцария – 40 м/ха. Горската пътна мрежа е силно амортизирана. През последните 10 години главно поради финансови ограничения почти не са изграждани нови пътища, а поддръжката или реконструкцията на съществуващите е занемарена. В резултат от липсата на инвестиции се увеличава делът на неизполваемите или трудно достъпните за техниката през определени периоди от годината горски пътища. Това директно удължава дейностите от веригата за доставки на дървесина, както и разходите, и допълнително понижава конкурентоспособността на горския сектор. От друга страна, недобрата и недостатъчно развитата горска инфраструктура създава предпоставка за прекомерно ползване на дървесина в определени горски територии. В допълнение традиционно прилаганите практики за строеж на горски пътища изостават в сравнение с използваните в други страни практики, които целят смекчаване на потенциалните екологични нарушения в резултат от проектирането и строежа на горски пътища.

Изясняването на действителната дължина на пътищата в горските територии, тяхното състояние и принадлежност и перспективите за развитие на горската пътна мрежа ще бъдат основата при разработването и реализирането на Национален план за развитие на горската инфраструктура, който ще включва и подробна оценка на разходите и ползите.

6.3. Нетен приход

Нетният горски приход е важен индикатор за нивото на икономическа устойчивост на управлението на горското стопанство, който измерва заплащането на всички фактори на производството (земя, капитал, труд) и представлява цялата стойност, генерирана от структурна единица, ангажирана в производствена дейност. Той може да бъде получен от брутната добавена стойност чрез приспадане на потреблението на основен капитал (амортизация), за да се получи нетната добавена стойност и след това да се коригира с факторни разходи на базисни цени, като се извадят всички данъци върху продукта и се прибавят всички субсидии върху произведения продукт. Нетният предприемачески доход измерва възвращаемостта на доход към собственика на горското предприятие и се състои от обезщетение за незаплатения труд, възнаграждение от земята, принадлежаща на производствената единица и доходността, произтичаща от използването на капитала.

По данни от доклада „Състояние на Европейските гори” 2011, ФАО/ИКЕ/ООН за България е отчетена стойност на фактора „доход” в размер на 89,1 млн. евро, което е с 38,2 млн. евро повече сравнено с 2005 г., и на фактора „нетен предприемачески доход” – 46,7 млн. евро – увеличение с 28 млн. евро спрямо 2005 година.

6.4. Разходи за услуги

Направените от държавата разходи за предоставяне на екологични, социални, рекреационни и други услуги през 2010 г. възлизат на 8,79 млн. евро по данни от Националния доклад на България по изпълнение на Паневропейските критерии и индикатори за устойчиво управление на горите от 2011 година. За 2005 година. по същия индикатор са отчетени 7,13 млн. евро.

През 2006 г. средният годишен брой на заетите в държавната горска администрация, ДГС и ДЛС е 7 366 работещи, като през 2009 г. нараства до 9 895. В края на 2011 г. числеността на работещите в ИАГ е 1 233, а в държавните предприятия по чл.163 от ЗГ – 7 176.

Фиг. 3 Динамика на заетостта в държавния горския сектор 2006 – 2011 г.



Източник: МЗХ/ИАГ
През периода 2006 – 2007 г. общият брой на наетите лица се е увеличавал постепенно, като съгласно Класификатора за икономическите дейности, действащ до края на 2007 г., се наблюдава увеличаване на броя на заетите лица в дървопреработващата и мебелната промишленост съответно с 2% и 6% и намаление на броя на заетите в целулозно-хартиената промишленост с 3%.

По данни от КНСБ общият брой на наетите лица в бранша е както следва: 2006 г. - 59 741, 2007 г. - 62 301, 2008 г. - 55 484 г., 2009 г. - 46 877 и 42 164 - през 2010 година. След 2007 г. и в трите сектора се наблюдава намаление на броя на наетите лица. В дървопреработващата промишленост това намаление е с 22,2%, в целулозната – с 19,15%, и в мебелната промишленост – с 15% (източник - НСИ). От направения анализ се вижда, че от трите сектора най-високо е нивото на заетостта в мебелния сектор, а най-ниско в дървопреработващия.

През периода 2008 - 2010 г. броят на наетите лица в дървопреработващата, мебелната и целулозно-хартиената промишленост постепенно намалява. В дървообработващата промишленост това намаление е с 25%, в целулозната – със 17%, и в мебелната промишленост – с 38% (източник: НСИ).

Фиг. 4 Брой на наетите лица в дървопреработващата, мебелната и целулозно-хартиената

промишленост 2006-2011 г.



Източник: НСИ

Най-голям е процентът заети в дървопреработващата промишленост – 27% за 2010 г. Общо за сектора по-голям е процентът на заетост при мъжете (таблица 10). В държавния горски сектор най-висок е процентът на заетите от възрастовата група 36-45 г., следвана от групата 46-55 години.

Общата численост на персонала на НУГ/ДАГ/ИАГ в щатни бройки по план и действително заети съответно е: за 2006 г. – 7 358 бр. и 7 366 бр. ; за 2007 г. – 7 358 бр. и 7 483 бр.; за 2008 г. – 7 538 в началото на годината и 2 500 – в края на годината, в резултат от преструктурирането на НУГ в ДАГ, и 2 350 заети щатни бройки; за 2009 г. – 2 378 бр. и съответно 1 459 бр. заети щатни бройки; за 2010 г. – 2 378 бр. като към 31.12.2010 г. е отчетена численост от 1 311 заети щатни бройки; 2011 г. – 2 000 служители, от които по отчетни данни към 31.12.2011 г. заетите щатни бройки са 1 233.

Таблица 10 Заетост в горския сектор

По статистически данни средната годишна работна заплата в горския сектор за периода 2007 - 2010 г. постепенно нараства. Най-голям е ръстът в целулозно-хартиената промишленост и в държавната горска администрация. Средната работна заплата в дървопреработващата и мебелната промишленост през 2009 г. (по данни на БКДМП) е 550 лв. - 77% от средната работна заплата за страната. Наличните данни от НСИ за средната работна заплата в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” за 2008 - 2011 г. по тримесечия са, както следва: 2008 г. - трето 406 лв., четвърто 401 лв.; 2009 г. – първо 428 лв., второ 446 лв., трето 457 лв., четвърто 457 лв.; 2010 г. - първо 445 лв., второ 472 лв., трето 509 лв., четвърто 514 лв.; 2011 г. – първо 483 лв., второ 511 лв.; трето 539 лв., четвърто 561 лв.

Основните проблеми и предизвикателства пред политиките по заетостта и работната сила в дървопреработващия и мебелния бранш според Националния доклад за дървопреработващата и мебелна промишленост в България, изготвен през 2008 г. от ФСОГСДП, са: (1) огромно подценяване на възнагражденията, (2) липса на капиталова база – слаби фирмени структури – малки или микрофирми, (3) недооценяване значението на трудовите иновации като качество или конкурентно предимство, (4) липса на напредък в обновяването на техниката за добив и транспортиране на дървесина, (5) липса на концепции и дейности в секторната политика за защита на заетостта, (6) неадекватна квалификация и застаряващ персонал, (7) липса на инвестиции в квалификация и професионално обучение, (8) липса на политика за развитие на човешките ресурси, (9) непредоставяне на привлекателна и безопасна среда за работа.

6. 
   Безопасност на труда и здраве
   

В държавния горски сектор процентът на трудовите злополуки, вкл. с фатален край, на 1 000 работещи е много нисък. По данни на НСИ трудовите злополуки в горския сектор през 2011 г. са общо 27.

Потреблението на дървесина и наличието на устойчиви пазари на горски продукти са в пряка взаимна зависимост от устойчивото стопанисване и управление на горите и развитието на горския сектор.

Един от показателите, който дава обективна представа за нивото на потребление на конкретна продукция на национално, регионално или местно ниво е потреблението на човек от населението. Паневропейският количествен индикатор „Потребление на дървесина” се определя като баланс между добитата (произведена) обла дървесина, вноса и износа, като резултатът се разпределя на броя на населението (на 1000 човека). Доходността в горския сектор е обусловена от продажбите на обла дървесина. Нараства значението на продажбите на горско-дървесните отпадъци при сечта като дървесна биомаса за производство на енергия.

Таблица 11 Потребление на обла дървесина и на продукти от дървесина

в България през периода 2006-2011 г. (куб. м еквивалент обезличена обла