Работна среща с представители на неправителствени организации

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, след него госпожа Сандалска.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: В България има няколко места, на които вече има утвърдени курорти, тоест там, където би могло да се изградят такъв тип съоръжения. Най-защитените в момента са националните паркове, тоест национални паркове в България има ски зони или съоръжения за извозване на хора и там няма никакъв режим на изключване от горски фонд и от какъвто и да било фонд.

Никой не може да убеди тук присъстващите, че един национален парк е по-малко важен от един природен парк. Тоест там, където има по-голяма защита няма такава процедура, а там, където защитата, от гледна точка на екологичното законодателство, е малко по-малка, тоест природните паркове, ние трябва да въведем по-драстична мярка. Всъщност имаме едни зони, в които е допустимо, без изключване от горски фонд и без изключване от какъвто и да било фонд, да построиш писта и съоръжение, и респективно там, където защитата като ценност е по-малка – ние въвеждаме драконовски мерки.

В момента целим да създадем законодателство, което е законодателство на рестрикцията. Значи, там където е по-защитено – не може, а там, където е по-малко защитено – се изисква.

Все пак трябва да гледаме една уредба на тази материя в цялост. Трябва да я гледаме през призмата на всички закони и съответно от интересите на околната среда и на българското население. В един момент ние трябва да предвиждаме мероприятия и да изключваме от защитени територии определени неща, а пък в други е допустимо да се прави. Не виждам някаква логика в цялото това нещо.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Сандалска.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Мисля, че не е конструктивна позицията, господин, или адвокат, Овчаров, да се говори: ние сме против и трябва да направим закон, който да отблъсква инвеститора.

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Да ги стимулира за друго нещо.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Да, да, и да стимулира, но има думата „отблъсква”. Значи, стимулирам – да запазя.

Аз и миналия път така се изказах в тази посока – в посоката, разбира се, на развитие. За да се развива ние трябва да атрактираме инвеститорите, за да могат да се постигнат всичките онези ресурси, които са необходими за развитието на туристическата индустрия в България.

Искрено съжалявам, но да кажем ние, че дори, когато подменяме сега съществуващите съоръжения не трябва да копаят, защото досега говорихме непрекъснато за факта, че когато се подменя едно съоръжение стъпките няма да съвпаднат. Нали така? При положение че няма да съвпаднат – никой не каза, че ще се прави нова просека на същата просека, само че в друг периметър ще бъдат тези стъпки. Сега са много по-модерни съоръженията, имат други технически характеристики, на които няма защо да се спирам – има специалисти по тези въпроси.

Така че ние да направим такъв закон ще станем за смях не на Европа, но на света и на планетата – закон рестриктивен, който ще спре развитието и ще блокира инвестиции. Срещу какво? На една територия, която около 32%, мисля, че тука по-добре от мен знаете колко процента е планинската територия на България, която се населява от население близо 2 милиона и които чакат хляб и поминък, ние да кажем сега: „Не, спираме. Инвеститорите нищо няма да правят. Който има курорт там ще седи, ще мре на тези съоръжения.”

От другата страна, другите ще критикуват, че никой нищо не развива и никой нищо не прави: „За какво се купиха, за какво това, за какво онова...” – да не минавам в статии и популистки истории.

Потресена съм, че Вие като адвокат на екологичните организации може да правите такова изказване и то под формата на „ние”.

Мисля, че и миналия път казах и сега пак ще повторя, ако трябва ще изляза пред всички преси от името на туристическия бизнес, защото всички сме на едно становище, че това, което се иска в момента, е пълен абсурд. Ако Вие наистина сте екологични организации и държите на екологията въобще няма да поставяте нещата по този начин.

Кой ще носи политическата отговорност да се спре развитието на туризма в България, когато знаете, че това е сценария още от 1989 г.? Земеделие и туризъм. И какво искате Вие сега?! Да спрем цялостно едно развитие – защо? Защото някой… Кои интереси Вие защитавате? На мен това ми е интересно и искам да чуя: чии интереси защитавате Вие, на кои еколози, на кои инвеститори? Какво искате да постигнете?

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Ние броим дърветата.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Овчаров, нека не разваляме реда.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Не, не е до дърветата. Моля, моля!

Не е до дърветата, защото, ако броите дърветата, досега щяхте 50 хиляди пъти да скочите срещу незаконна сеч. Нито един път не излязохте навънка. Ако Вие сте екология, няма да допускате това замърсяване на природната среда в София и другите градове на страната.

ТОМА БЕЛЕВ: Госпожо Сандалска...

НЕЛИ САНДАЛСКА: Момент, господин Белев, говорили сме много с Вас на тази тема.

ТОМА БЕЛЕВ: Госпожо Сандалска, Вие сте представител на Българските неправителствени организации в Съвета на Европа. Абсолютно не възприемам подобно отношение – Вие представител на бизнеса ли сте там…

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, нека да спазим реда.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Не, аз съм представител на неправителствена организация и затова съм изненадана. Но тези неправителствени организации искат развитието на икономиката и на бизнеса в България, господин Белев. Като неправителствена организация и Вие можете да кандидатствате, да вземате пари от програми по Европейския съюз и всичко останало.

Мисля, че сме говорили за това какво значи устойчиво развитие на туризма, какво означава влизане на човешката ръка в природата и как досега винаги говорим едно и също – и ние, туризмът, и Вие, че човешката намеса не означава провал на екологията, а напротив.

Кой е този, който ще иска да провали нещо, дори, ако вземете страната на инвеститора, или на бизнеса – кой е този, който ще си провали ресурса, от който прави пари?! Дори и така го погледнете.

Ако ние провалим екологията на България няма кой да дойде. В момента всеки търси екологичните места, всеки търси чиста природа. Затова въстанаха всички срещу презастрояването. Защо не скочихте при презастрояването на Слънчев бряг? Кой иска да ходи да почива в бетоните. Никой! Нали. Тогава всички мълчахме. Затова питам аз.

Извинявайте за тона, извинявайте за емоцията ми, но просто не можах да повярвам, че чух думите (и си ги записах) „да отблъсква”. Вие като адвокат не можете да кажете тези думи.

Ние можем да търсим начина, по който да уредим запазване на природата, инвестиции и развитие напред, но да искаме рестриктивно законодателство, мисля, че това и Европа няма да ни го разреши.

Извинявам се още веднъж за тона, благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате думата.

ИВАН БОЛЯРСКИ: Искам само да уточним, ако е възможно, което чухме от господин Овчаров. Той казва, че тяхната позиция се съсредоточава върху това да има право на строеж за заварените и евентуално за обновяването, но не и за нови. Тоест инвеститорът да бъде ограничен само и единствено върху онова, което е построено до около 80-а година – така ли да го разбираме?

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Не, същата просека.

ИВАН БОЛЯРСКИ: Същата просека означава...

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Означава съоръжение на същото място.

ИВАН БОЛЯРСКИ: Това означава, че курортът не може да се разширява, че нови курорти не може да има. Къде биха могли да бъдат зимните курорти на България? Ще ни посочите ли къде могат да бъдат извън такива територии?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Болярски.

Думата иска господин Тома Белев.

ТОМА БЕЛЕВ: Явно има абсолютно неразбиране за това, което става дума. Тъй като ние сме предложили този текст, може да го оттеглим и да запазим съществуващото положение, както за всички останали бизнеси – правите си промяната в предназначението на имота и тогава си строите каквото си искате. За новите лифтове има общ устройствен план. Задължително е към сегашния Закон за горите, съгласно новия Закон за устройство на територията отново е задължителен общ устройствен план. Правите си общ устройствен план, приемате го, променяте си предназначението и строите нови писти, лифтове и съоръжения, където искате.

Не виждам никакъв спор, тук започнаха да се дават тези от стари нарушения, да съдействат за нови нарушения. Допуснато е да се увреди непоправимо Пирин, дайте да увредим всички останали планини. Това според мен не е абсолютен нонсенс – подобна логика. Защото някой някого убил, дайте да разрешим пак да се стреля по улиците.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Катерина Раковска искаше думата, нека да я чуем.

КАТЕРИНА РАКОВСКА: Благодаря.

Искам да върна топката, понеже тук си говорим за Закона за горите, не е за Закона за туризма или за нещо друго. Тъй като много се спекулира с това как този закон ще подпомогне развитието на ски туризма в България, искам само да припомня, че преди няколко дни излезе статия във вестник „Капитал” – интервюта с част от основните инвеститори в планирани ски зони. Това бяха Перелик – как също основната теза на Перелик, Добринище и Ком, като поради различни причини инвеститорите обясняваха защо Законът за горите не ги засяга.

В случая с Перелик и Скрофата беше, че терените, върху които искат да развиват ски туризъм, са обект на заменка, върху която има забрана за строеж. Случаят с Добринище е, тъй като там ски курортът попада в национален парк, където Законът за горите не се прилага, и случаят с Ком, където инвеститорът обясни, че всъщност него не го устройства единствена инвестиция в ски лифтовете, като те нямат добра възвръщаемост, ако това не е обвързано с недвижими имоти. Тъй като в момента недвижимите имоти не вървят, в момента няма интерес към съответната ски зона. Тоест когато изключим всички тези ски зони, остава единствено Витоша. Така че в момента мисля, че господин Петров трябва да е все пак поласкан, че значителна обществена енергия в момента се концентрира. Ние бистрим само и единствено ските на Витоша.

Като ще си говорим за Витоша, пак искам да припомня, че режимът на плана за управление не позволява застрояване чрез изключване от горски фонд. Всъщност този режим не е просто случайно, той има свой смисъл. Знаете, че Витоша е най-старият парк на Балканите, една от най-старите и защитени територии в България. Там се пази дива природа, черпи се питейна вода, практикува се летен туризъм, десетки години се карат ски. Компромисът между всички дейности там вече е намерен. Този компромис, този баланс, не бива да бъде нарушаван с ново строителство. Това е смисълът на режима на плана за управление. В момента с тази поправка се опитваме да направим скрита промяна в режима на управление на природен парк Витоша. Както видяхте за това нещо няма обществена подкрепа. Най-ясният знак за това бяха хилядите хора на улицата. Оттук нататък не зная просто какво си говорим. Предлагаме някакви компромисни варианти, които да решат въпроса за съществуващите съоръжения. Никой няма против да се карат ски. Доколкото знам от 60-а година се карат ски на Витоша. Окей – това просто трябва да бъдат подменени и ремонтирани съоръженията. Нека да се концентрираме върху това и да не си говорим за ново застрояване в природния парк, защото това просто няма да бъде прието от никой.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.

Господин Цанов също поиска думата.

ФИЛИП ЦАНОВ: Отново ще се опитам да обобщя. Тук обсъждаме следните факти. Към момента в България има общо и в природните паркове, и в националните паркове, където не ги касае този закон, и в други горски територии, има общо около 200 км писти – в цяла България. Говорим, че тези 200 км писти са разположени на около 40 хил. кв. км, защото толкова са горе-долу горските територии.

Съоръженията са някъде около 40. По-модерни са в Боровец, в Пампорово, в Банско. На другите места всичките съоръжения са от средата на миналия век.

Искам да направя още едно сравнение. В България за несъстоятелността на тезата, че България не е подходяща за ски, защото има ниска надморска височина. Искам да кажа, че в България има 120 върха над 2000 метра и ще допълня примера с Витоша. Само на Витоша има 11 върха над 2000 метра. Има различни зони, където са изключително подходящи за ски. На сайта на коалицията „За да остане природа в България” са дефинирани всичките заявени проекти, които са за около 30 години напред и там е указано, че цифрата е 20 хил. дка. Няма да ми омръзне да повтарям, че 20 хил. дка от 40 млн. дка горски територии, прави 0,005%. На тези територии, на тези 0,005% имат желание около 350 400 хиляди скиори, и вместо да ходят в чужди държави да изнасят национален доход, там да карат, имат желание да карат в България. Останалите горски територии са за всички други дейности – за съхранение на околната среда, за консервация, за опити, за разселване на дива коза, на скални орли. Виждам, че има проекти за пасища, за да се отглеждат овце. Има един проект, който е спечелен от фондация „Биоразнообразие”, който е за 2 млн. 45 хил. евро за закупуване на пасища и за закупуване на елитни стада овце, където като пасат овцете, там се появяват и лалугери, а пък лалугерите са храна на някакъв застрашен вид скален орел и на някакви соколчета. Нещо такова. Но фактът е факт! Дружеството за защита на птиците е спечелило проект за 2 млн. 45 хил. евро. Така че отново ще повторя: за тази минимална територия ние, хората, които караме ски и искаме да караме ски в България и обичаме този спорт, искаме само 0,005% от територията на страната.

И последно имам въпрос към господин Каменов.

Тъй като големият проблем, че във всичките протести, във всичките тези, които се изнасят по медиите, се говори много популистки каква неземна, небивала, огромна сеч ще настъпи, когато се реализират проекти на тези 0,005% от територията на страната.

Затова ще попитам господин Каменов – колко е прирастът на българската гора годишно. Колко се сече годишно? Колко се сече всеки месец и колко се сече всеки ден. Ще дам следната цифра. На Витоша санитарната сеч за година е между 7 и 10 хил. куб. м. Заявеният проект, който го има на всички сайтове, говори, че за срок от 30 години напред, както искат колегите от природозащитните организации, ще се отсекат за 30 години напред. Толкова е минимална намесата в това, че единственото разумно обяснение, единственото разумно обяснение, че съвсем целенасочено, с огромно нежелание някои хора, представители, за които мога да кажа съвсем обикновено, че са самозванци, които се представят на протестиращи, защото вчера господин Свилен Овчаров – зеленият адвокат, в дебат с него по националното радио каза, че те не седят на тази маса и не преговарят. Много се чудя, господин Овчаров, какво правите тук, след като Вие не преговаряте и говорите за текстове и закон и давате предложение. Обяснете какво правите?

Първата ми молба е към господин Каменов да ми отговори на въпроса, свързан с това какво се сече в България по седмици, месеци и години? Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще взема думата по процедурата.

Колеги, на днешната работна група разполагаме с време до 16,00 ч., когато госпожа Фидосова има редовна правна комисия.

Второ, уважавам всички мнения, но смятам, че ние сме в режим на работни срещи от две седмици и бих помолила да ограничим изказванията тип политически смисъл, а по-скоро ще се опитат ли всички страни да намерят приемливо за всяко от тях решение по повод режима за изграждане на ски писти и съоръжения. Това е основната теза, около която е по-добре да се обединим и да положим усилия в тази посока. Очевидно е, че всяка от страните има различни каузи, но все пак смятам, че е по-добре да намерим нещо, което задоволява и двете страни, за да може да стигнем до решение. Ако не, както вече многократно заявихме, ние няма да правим промени, ако нямаме съответната подкрепа.

Мисля, че стигнахме до финала и сега да не правим така, че на финала да развалим всичко. В законопроекта има текстове, които касаят горскостопанската дейност, те са необходими, нашият план е след приключване на Кръглата маса във вторник да проведем процедурите по приемане на такъв закон за изменение и допълнение на Закона за горите, по който има обществен консенсус и това да стане в съответните срокове по процедурата, в краткия им вариант, тъй като пречим на някои дейности в горските предприятия. Нямаме време в режим на политически изказвания да водим тези разговори още дълго време.

Имайте предвид, че до 16,00 ч. ще водим и след това преминаваме във вторник. Ако имате желание да се видим преди вторник, само че ако си говорим само така, в този смисъл няма да има нужда.

На господин Каменов му зададоха въпроси. Ще ти трябва ли време да се подготвиш?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Коментираме текстове, трябва да се подготвя много добре.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:  Господин Цанов, не включвайте микрофона преди да дам думата.

Господин Каменов ще приготви точна справка на зададените въпроси и ще бъде представена.

Заповядайте.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Добър ден. Много Ви благодаря, че все пак възстановихте конструктивния диалог, защото тук станахме свидетели на абсолютно политически изказвания. Нека да се концентрираме върху това дали ще обсъждаме този текст за учредяване право на строеж на стъпките на съществуващите лифтове или за съществуващи съоръжения, дали ще прецизираме този текст или няма да го обсъждаме. Ние разбираме от представителя на фирмата – стопанин на съоръженията на Витоша, че те имат някакви вещни права, въпреки че някакъв „глупав оценител” бил казал нещо и може би и „глупав български съд” е приел тази оценка.

Добре, ако този текст Ви притеснява да го оттеглим и да обсъждаме нещо друго. Ако обаче искаме да обсъждаме и прецизираме текста, тоест дали да са на стъпките на съществуващите лифтове, дали да обсъждаме въпроса как ще дефинираме съществуващите просеки на съществуващите въжени линии за превоз на хора, дайте това да обсъждаме. Все пак нека да бъдем конструктивни, защото пак повтарям, ние сме тук на доброволен принцип, а отсрещната страна също си имат работа и могат да бъдат много по-полезни някъде другаде. В този смисъл нека да изясним дали ще обсъждаме този текст или няма да го обсъждаме. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Петров, Вие имате думата преди това, само пак по процедура.

От „Зелени балкани” има ли представител тук?

ТОМА БЕЛЕВ: Да.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, току-що по факса изтече предложение от Николай Стоянов като представител на „Зелени балкани”. На последната страница са описани мотивите как да не приемаме промените в Закона за лова и опазване на дивеча в частта им за огради, което отпадна във финалния текст.

ТОМА БЕЛЕВ: Ще ги предупредя.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Просто използвам случая на всички, които присъстват да кажа, че ние ще го качим на сайта, но обсъждаме този доклад, върху който Президентът наложи вето. Ще качим това, което отпадна за оградите, което отпадна във финалния текст.

ТОМА БЕЛЕВ: Не, това е друго.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, заповядайте.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз предлагам чисто процедурно да процедираме така – не да седнем тук и да стигнем до някакво единомислие, все едно съберете котката и кучето на едно място и ги затворите в тясно помещение и да постигнат консенсус помежду си. Няма как да се получи. Плюс това ние не сме законодателен орган, който ще приема закона, тоест това е отговорността на тези, за които сме гласували преди три години и в момента ни представляват. Далеч от мисълта, че мога да кажа на депутатите как да гласуват и как да мислят. Аз мога да кажа моите мисли, моето становище и моето виждане по този закон.

Предлагам, както е обявен срокът до първи, всеки един от нас, които присъстват тук и всеки един, който не присъства, но има мнение по въпроса, да го изложи писмено, да си изложи аргументите и своите съждения. Оттам нататък нека народните представители да бъдат така добри да поемат отговорността. Ще минат в единия или в другия режим. Ако решат, че примерно Витоша остава консервирана, ние нямаме нищо напротив – О' кей, направили сме един лош бизнес до момента, планината остава затворена, остава по този начин. Ако искаме да има развитие, нека да има развитие, ако искаме да има консервация, нека да има консервация. Иначе ще се борим само на мнения и на становища, които трудно биха могли да намерят допирна точка.

ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Петров, не приемам такова изказване за сериозно. Тук сме се събрали, за да се опитаме да намерим консенсус, да намерим баланс между интересите на едната и другата спорещи страни, хем да защитим природата и това, за което претендират представителите на тези екоорганизации, но в същото време в никакъв случай не искаме да спираме туризма, развитието на туризма и тук се опитваме да намерим баланс с текстовете. Не може с такъв ултимативен тон да говорите, не го приемам категорично. Нито ще затваря някой Витоша, нито ще поеме такава отговорност. Или участвате в тези дебати и търсим вариант да решим проблема или спираме, не правим нищо, внасяме безспорните текстове и приключваме, ако трябва да Ви отговоря по същия начин.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Петров.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз в никакъв случай не искам да кажа, че поставям някакъв ултиматум. Ние излагаме нашето виждане по въпроса. Всяка една страна би могла да има свое виждане по въпроса, тоест ние имаме някакво правно становище, някаква визия и някакво виждане за нещата. Тоест, ако от едната страна, дайте да затворим и да не се случва нищо, тъй като в кръг това се постигна, тоест дайте да отблъснем инвеститора, дайте да не правим еди какво си, дайте да не правим еди какво си. О′ кей, ние сме съгласни, как да постигнем консенсус в тази позиция? Тоест ние не виждаме някакво разумно зърно в цялата тази работа.

ИСКРА ФИДОСОФА: Аз мисля, че има много разумни неща и ако се върнем на дебата преди няколко дни, имаше конкретни предложения и текстове, даже малко съм изненадана да Ви кажа честно, на миналата среща не можах да остана докрай последните минути и съм изпуснала малко от дискусията. Аз също си мисля, че трябва да коментираме конкретни варианти, с конкретни точки, изречения, разпоредби и да видим къде ще намерим пресечната точка и баланса. Защото има неща, за които съм съгласна, с част от нещата, за които казвате Вие, но и с голяма част от това, което казват колегите – природозащитници, също съм съгласна. Ние също не искаме презастрояване, но не искаме и спиране на развитието на туризма. Дайте да ги чистим тема по тема.

Аз лично смятам, че трябва да се разглеждат като едно цяло и трябва да бъдат като съоръжения, но в същото време не смятам, че под формата на такъв текст, записан като едно цяло и съоръжение трябва да позволим безразборно да се презастроява и да се даде, да се отвори широко вратата за изграждане на нови такива обекти и съоръжения. Затова нека да говорим конкретно, с конкретни текстове. Това е молбата.

Политическите изказвания, които госпожата направи, моля Ви политическите изказвания ние ги правим и за да не бъдем упреквани, че някой от наше име говори, когато говорите от Ваше име, нека да е от Ваше име, но без такива политически изказвания. Обръщам се към всички, защото никой от нас – политиците, особено от Парламентарната група на ГЕРБ, не е изказвал такава позиция – нито в едната, нито в другата посока.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:  Госпожа Сандалска.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Не съм правила политическо изказване. Правих чисто бизнес изказване на база не на политиците, а...

ИСКРА ФИДОСОВА: Аз така го разбрах.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Мисля, че предишният път стигнахме до разбиране, при което нямаше опониране, на база на предложението на господин Костов – да се дадат ясни и точни критерии и съответно контрол, по който да се работи. Това нещо днес не се случи. Ако не беше изказването с тези велики думи – „да отблъснем инвеститора”, нямаше въобще да вземам думата.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предишния път стигнахме до общо съгласие по повод приемането на техния текст за правото на строеж за стъпките на съществуващи лифтове. След това решихте друго, след заседанието излязохте по медиите и днес сте „против”. Хората го оттеглиха. Ако всяка от страните отива към втвърдяване на позициите, няма да можем нищо да постигнем.