30
Но нима реалността не е нищо друго, освен безразлични електромагнитни сили, действащи и откликващи една на друга? Нима оживяващият дух в нас е просто функция на биологията и случайността?
Разговарял съм с хора, които поддържат това схващане.
В крайна сметка стигаме горе-долу до следния диалог:
– Откъде идва разумът, който кара сърцето да бие?– Той е част от автономната нервна система.
– Къде се намира тази система?– В мозъка. Мозъкът е част от автономната нервна система.
– Има ли специфични тъкани в мозъка, които са отговорни за биенето на сърцето?–
Да – От какво са изградени тези тъкани?– От клетки.
– А от какво са изградени клетките?– От молекули.
– От какво са изградени молекулите?– От атоми.
– А от какво са изградени атомите?– От субатомни частици.
– И от какво най-вече са съставени тези субатомни частици?– От енергия.
Когато стигнем до заключението, че физиологичното ни
тяло е съставено от същото, от което и всичко във вселената, и хората се сблъскат с идеята, че това, което дава живот на тялото, е форма на енергия – същите 99,99999 процента „нищо“, съставляващи физическата вселена – те или свиват рамене и се отдалечават,
или осъзнават, че един общ принцип пронизва цялата физическа действителност.
Защо тогава насочваме цялото си внимание към физическия 0,00001 процент от реалността? Не пропускаме ли нещо?Ако това нищо се състои от енергийни вълни, които носят информация, и тази сила организира физическите ни структури и тяхното функциониране, несъмнено е логично да говорим за квантовото поле като за невидим разум. А тъй като енергията е в основата на
всяка физическа действителност, разумът, който описах, се е самоорганизирал в материя.
Мислете за диалога по-горе като за шаблон, по който този разум е конструирал реалността. Квантовото поле е невидимата потенциална енергия, способна да се организира от енергия в субатомни частици,
оттам в атоми и молекули, след което и във
всичко останало. От физиологична гледна точка той организира молекулите в клетки,
31 клетките – в тъкани, после в органи, системи и цели организми.
Казано по друг начин, потенциалната енергия намалява честотата на вълните си, докато добие твърд вид.
Именно универсалният разум вдъхва живот на полето и всичко в него, включително мен и вас. Тази сила е същото универсално съзнание, което одушевява всеки аспект на материалната вселена. Този разум кара сърцето да бие и стомаха да смила храна, той надзирава
безчетните химични реакции, които стават всяка секунда във всяка клетка. Нещо повече, същото съзнание кара дърветата да раждат плодове, а далечни галактики да се образуват и да загиват.
Тъй като съществува във всички места и времена и упражнява силата си вътре в нас и навсякъде около нас, този разум е едновременно личен и универсален.
Сподели с приятели: 
