78
признателност имат по-висока честота. В резултат те приличат повече на енергия и по-малко на физическа материя.Следователно, може би звучи логично, че ако възпрем по-примитивните си емоции на оцеляване и започнем да отхвърляме
зависимостта си от тях, енергията ни ще повиши честотата си и ще бъдем по-малко вкоренени в тялото си. Когато тялото „стане“ ум, в определен смисъл можем да освобождаваме енергия от тялото в квантовото поле.
Емоциите ни се извисяват и ние естествено преминаваме към по-висше ниво на съзнанието, по-близо до Източника... и се чувстваме по-свързани с универсалния разум.
Ако квантовият модел на действителността дефинира всичко като енергия, защо преживяваме себе си повече като физически същества, отколкото като същества от енергия?
Можем да кажем, че емоциите, ориентирани към оцеляването (емоциите са
енергия в движение) са нискочестотни или нискоенергийни емоции. Те трептят на по- ниска честота и ни приковават към физическото. Ставаме по-плътни, по-тежки,
по- телесни, защото тази енергия ни кара да вибрираме по-бавно. Тялото буквално става съставено от повече маса и по-малко енергия,... повече материя, по-малко съзнание
22
Сподели с приятели: