Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на блс


Световноизвестен български лекар се завърна обратно у дома



страница20/23
Дата21.11.2017
Размер1.19 Mb.
#35094
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

Световноизвестен български лекар се завърна обратно у дома


Нова телевизия, Новини в 12:00 часа

Световноизвестен български лекар се завърна обратно у дома. След почти четвърт век в престижни болници медикът се връща, за да помогне с опита си на родното здравеопазване. С него се срещнаха Кремена Тодорова и операторът Станислав Илиев.



Репортер: Зимата на далечната 1993 година. Николай Недев е новозавършил лекар без опит.

д-р Николай Недев: Истински не можах да си намеря работа в България. И се оказа, че е по-лесно да го направя в Южна Африка. Първият ми случай като новозавръшил лекар беше ухапване от кобра.

Репортер: Чуждата страна обаче му дава най-важното – шанс и специалност радиационна онкология. Това го превръща в един от пионерите в областта на лъчетерапията. А днес е сред най-търсените специалисти в Нова Зенландия. След 23 години работа зад граница, когато името работи за него, българинът пропътува над 20 000 километра, за да се върне обратно.

д-р Николай Недев: В България съм за две неща. Първото е да видя колкото може повече пациенти и да ги сложа на лечение. Второто нещо, за което съм в България, е да се опитам да създам система на лъчелечението. И това да не е просто система, която да разчита на д-р Недев, а да разчита на всички останали в неговия екип.

Репортер: Обратно у дома го връща и носталгията и една неосъществена мечта.

д-р Николай Недев: Аз не съм просто извикан тук, аз поисках да дойда в България, защото винаги съм искал да се видя в българската медицина.

Репортер: Засега остава временно тук. Но не изключва промени.

д-р Николай Недев: Аз й бях сърдит на България дълго време, истински й бях сърдит. Така се почувствах като едно дете, което майка му е отпратила като ненужно. И 4-5 години истински бях сърдит. Само че както с майките и с децата, в края на краищата човек трябва да се помири с майка си.

Акушерката Емилия Ковачева отново пред Темида


Нова телевизия, Новини в 12:00 часа

Акушерката Емилия Ковачева отново пред Темида. Тя е обвинена в опит за убийството на новородената Никол. Случаят от края на април потресе цялата страна с жестокостта си. Видеозапис от столична болница показа как по време на нощно дежурство Емилия Ковачева пребива почти до смърт новородено. Днес защитата на акушерката пак поиска отлагане, за да се запознае с нови доказателства по делото. Освен това адвокатът ѝ твърди, че по делото е приложен видеозапис само от една камера, а на мястото на престъплението имало още три. Съдът отказа да промени и мярката на Емилия Ковачева. Тя остава под домашен арест.



Репортер: Продължавате ли да не чувствате вина? Разкайвате ли се? Имате ли съмнения в записите.

Емилия Ковачева: Да.

-Манипуирани са.



Репортер: Кой ги манипулира?

-Такива като вас.

-Големият обем записи ни се дадоха чак на 10 март. Което беше една много сериозна забава, която няма никакво основание.

-Ами той адвокат Янев може да приказва всякакви неща. Между другото адвокат Янев имам чувството, че е като добре сложен ученик. Научил си е урока и навсякъде го повтаря. Където и да сме в съдебната фаза, повтаря едно и също.


Национални радиа


Разговор с д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване към НС


БНР, Преди всички



Водещ: Има ли нормативен хаос в здравеопазването и как ще бъде преодолян? Реална ли е опасността системата на здравеопазването вместо да бъде реформирана – да бъде блокирана? Днес на свое заседание депутатите от парламентарната здравна комисия ще изслушат председателя на Надзорния съвет и управителя на Касата, както и министъра на здравеопазването по повод Рамковия договор за тази година и наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности. Добро утро сега в ефира на Хоризонт на председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова.

Д-р Даниела Дариткова: Добро утро.

Водещ: Има ли, според вас, д-р Дариткова, нормативен хаос и неяснота в този момент?

Д-р Даниела Дариткова: Има законодателни решения, които налагат да се прецизират наредби и норми, влезли вече в решение, но не намерили практическа реализация. Визирам решението на Конституционния съд, което отмени разделянето на пакетите и тази алинея от закона, която го регламентира. Законът не предвижда правен вакуум, а напротив – в тази ситуация се връща действието на старата разпоредба на закона. И в тази връзка министърът на здравеопазването прави нова наредба за пакета дейности, който е основен. Тази наредба е на етап обществено обсъждане. Същото касае и решението на Надзорния съвет и управителя да предложи решение за попълване на Рамковия договор за 2016 г. С тези нормативни решения, които отсъстват от Рамковия договор за 2015 г. Това се налага вследствие решението на Събора на БЛС да не участва в подписването на Рамков договор. В този смисъл, има решения, нормативни, които са на ход. Именно затова аз правя днес изслушване в комисията, за да дадем максимална гласност на съдържанието на тези решения. Аз съм поканила, и сега използвам вашия ефир да отправя още веднъж покана към всички, които са заинтересовани – могат да присъстват на заседанието на комисията, за да могат да изкажат своето становище. Нормативният установения начин е сега в периода на обществено обсъждане писмени възражения да се отправят към Министерство на здравеопазването за всички неточности или съдържание на пакета, които медицинските специалисти отчитат като некоректни. Само искам да успокоя българските граждани – всичките тези спорове и разговори не касаят медицинското обслужване, което ще продължи по същите механизми както и в 2015 г., както и в тези месеци. Всичко това са детайли от нормативната уредба, които касае конкретно медицинските дейности. Разбира се, те не са абстрактни. Те целят подобряване на условията, при която пациентите получават медицинска помощ и услуги и условията, при които работят лекарите. Но това в никакъв случай няма да компрометира медицинската помощ за здравноосигурените лица и тя ще продължи плавно да се осъществява след 1 април 2016 г.

Водещ: Тоест вие гарантирате, че няма да има негативен ефект върху пациентите след началото на месец април, независимо...

Д-р Даниела Дариткова: Категорично.

Водещ: Как обаче, всъщност вие имате ли своите забележки и към тази наредба, която министерството е качило за обществено обсъждане, която трябва да бъде променена след отменените текстове на Закона за здравното осигуряване, и това, което предлага като решение НЗОК нейния надзор и управителя, след като не беше подписан НРД?

Д-р Даниела Дариткова: Съдържанието на наредбата, която сега е качена за обществено обсъждане е почти идентично със съдържанието на наредбата, която вече беше отменена съгласно този закон. Тя включва всички дейности, които общопрактикуващите лекари, специалистите в извънболничната помощ и болниците трябва да осъществяват в хода на оказване на медицинска помощ на населението. Съдържанието на клиничните пътеки е аналогично. Единственото, което е различно, е това, че имахме формулиран един допълнителен пакет, в който се налагаше задължително да се изчаква за хоспитализация. Това пак не касае конкретно реализацията на медицинската помощ. Защото и по сега действащата нормативна уредба пациентът можеше да изчаква хоспитализация за определени интервенции или болнични процедури тогава, когато иска да попадне в определено лечебно заведение или е избрал точно конкретен медицински екип, който е по-натоварен и се налага да бъде изчакан моментът, в който този пациент може да бъде хоспитализиран. И сега на направленията на хоспитализация лекарят, който насочва за прием в болнично заведение отбелязваше отметка планов или спешен е приемът. Спешният прием налагаше незабавна хоспитализация. Плановият можеше да се отлага. Сега вече с новите разпоредби това трябва да стане задължително в рамките на двумесечен срок. Аз лично имам сериозни притеснения по отношение на националната листа на чакащите, която трябва да изготвя НЗОК. Много са предизвикателствата пред информационно-комуникационната система на Касата. И смятам, че усилията в тази насока трябва да бъдат насочени към създаването на електронно пациентско досие, към свързването на отделните модули на тази система, към създаването на електронна рецепта. Сега хвърлянето на усилията в посока на една национална листа на чакащите, според мен, ще отнеме сили и енергия. От друга страна, това крие своите рискове от едно национално оповестяване на диагнозите на различни пациенти. И моят въпрос днес ще бъде как конфиденциалността по отношение на медицинското обслужване ще бъде гарантирана. Защото аз съм сигурна, че има пациенти, на които не би им се искало да фигурират в някакъв такъв документ, за да е ясно от какво и къде ще се лекуват. От друга страна, пръстовият идентификтор все още създава огромно напрежение. Но аз искам да разберете, че това не е притеснение по отношение на контрола. Аз съм сигурна, че всеки лекар, който съвестно изпълнява своите задължения, държи на контрола затова, защото недобросъвестните да могат да бъдат спрени в техните действия. Но ако създадем затруднения на пациентите, особено в моменти на спешност, когато по-скоро трябва да се реагира съобразно медицинската необходимост, а не за това трябва ли да се отчете или не пациентът като такъв в Касата, това може да създаде редица проблеми. И аз отново ще искам днес целия анализ на необходимостта от въвеждането именно на такъв електронен идентификатор, а не на някакъв друг, който обикновено преди това и ние сме апелирали да бъде въведен като електронна здравна карта ще подобри обслужването на пациентите. Защото това трябва да бъде нашата основна цел – пациентът наистина да бъде център на системата, а не някакви други елементи на тази система – организационни, нормативни или всичко останало, а лекарят да може наистина да се концентрира върху конкретния проблем на конкретния пациент и да бъде максимално облекчен откъм административното организиране на своята дейност.

Водещ: Възможно ли е, според вас, да има отказ от въвеждането на този т.нар. прочути пръстови идентификатори? И допустимо ли е, според вас, да се въведат през такова решение на надзора, в този служебен рамков договор, условно ако го наречем?

Д-р Даниела Дариткова: Пръстовият отпечатък се основава съгласно решението на министерството на един член от Закона за здравното осигуряване, където наистина се говори, че трябва да се поддържа уникален идентификационен номер на всеки пациент. Но никъде не е ясно регламентирано какво точно представлява този уникален идентификационен номер. Интересно е, че българските лекари също имат такъв УИН. Всеки един лекар, който е включен в регистъра на Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз има своя УИН, с който той верифицира своето присъствие и гарантира и подписва всичките документи, по които работи. Аз не знам по какъв начин този УИН ще се съотнесе към другия УИН, на пациента, който ще се генерира от пръста. Въпросителните са повече. Аз смятам, че днес в хода на дискусията ще бъде полезно да се чуят още аргументи за и против. Може пък министърът да ни убеди, че наистина това ще е полезно. На този етап и при досегашното му изслушване аз лично за себе си не съм убедена в положителния ефект от разход, който ще възлиза на около 500 хил. за Касата и после на неизвестно количество средства. Защото все още въздействието, оценка на въздействието не ни е представена от министерството. Защото всички тези четци трябва да бъдат закупени съответно от практикуващите медици, аптеки и в същото време те да станат и оператори донякъде на лични данни. Всичко това крие своите въпросителни. Надявам се министерството днес да е достатъчно подготвено да отговори на тези въпроси.

Водещ: Да, да се надяваме. Ако не успее обаче да ви убеди все пак, разчитате ли и на обратното – да размисли екипът на министерството и да се откаже от тази идея дотолкова, доколкото тя не е изчистена в детайли докрай.

Д-р Даниела Дариткова: Ролята на Комисията по здравеопазване е да даде гласност на подзаконовите нормативни актове, които обаче съгласно Конституцията и разделението на властите са единствено в правомощията на министерството, съответно на Надзорния съвет на Касата. Аз разчитам на тази гласност, разчитам на обратна връзка и на това, че както аз, така и министърът на здравеопазването винаги сме твърдели, че устойчиви във времето решения за здравната система се постигат само, след като максимално са изчистени противоречията и е потърсен най-добрият консенсус.

Водещ: В този смисъл ще продължите ли да подкрепяте идеите и действията съответно на здравния министър по отношение на т.нар. здравна реформа?

Д-р Даниела Дариткова: До този етап ние сме подкрепяли с разбира се наличието на конструктивна критика някои от детайлите на реформата. Примерно, решението за разделянето на пакетите беше подкрепено от нас от гледна точка на това, че ние винаги сме били убедени, че анализ на медицинските клинични пътеки, които до този момент регламентират болничната помощ, трябваше да се извърши. Защото всички изкривявания и дисбаланси в системата са резултат именно от този механизъм на заплащане на болничната медицинска помощ. Затова смятахме, че ще бъде полезно. В същото време резултатът, който ни се представи с наличието на почти идентичен пакет с клинични пътеки, както и в предходните текстове не ни удовлетвори напълно. Решението на КС, разбира се, наложи да се върнем към старото решение. Но съдържанието, същността остава. Механизмите, по които се заплаща болничната помощ чрез клинични пътеки, не са променени и становището на политическата сила, която представлявам е, че ако това не се промени, по никакъв начин болничното медицинско обслужване няма да може да стъпи на нова здрава финансова и методична основа, а всичко това да доведе и до другите ни намерения – да се редуцират медицинските процедури в болницата, да се изнесе по-голяма част от дейността в доболничната помощ, да се оптимизира нашето здравеопазване, така че пациентът да има ясно регламентиран път в системата. Ние ще подкрепим всички решения, които са в тази посока и ще останем наистина в рамките на коалиционното управление коректни коалиционни партньори.

Водещ: Благодаря ви за този коментар. Д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия. Оставаме в очакване на новините от днешната дискусия. Да повторим още веднъж – депутатите днес ще изслушат председателя на Надзорния съвет, управителя на Касата, както и министъра на здравеопазването.


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница