I. Основна информация за изискванията на ЕС в областта на местното, регионалното управление и децентрализацията
Регионалните и местни власти играят основна роля в развитието на ЕС. Това се дължи на факта, че те са най-близко до гражданите и са отговорни за голяма част от задачите, изпълнявани от обществения сектор.
Местните и регионални власти в Общността изпълняват широк кръг от обществени услуги в страните-членки. Маастрихтският договор откри нови области за дейност на ЕС и все повече общностни инициативи влияят върху регионалните и местни власти. В различните държави-членки съществуват значителни разлики в националните системи на децентрализирано управление, което се отразява върху въздействието на европейските политики.
Комитет на регионите
През 90-те години все повече се набляга на ролята на местните и регионални власти за развитието на ЕС. Една от важните стъпки към изпълнението на тази роля е създаването през 1994 г. на Комитета на регионите със 189 представители от регионални и местни власти от страни-членки на ЕС. След присъединяването на Швеция, Австрия и Финландия през 1995 г., членската маса се увеличава на 222. Амстердамският договор утвърждава ролята на Комитета като независим орган от другите европейски институции, както и разширява областите в европейското законодателство, по които трябва да бъде консултиран.
С Договора от Ница за подготовката на присъединяването на бъдещите страни-членки към Съюза се уточнява горната граница на броя на членовете на Комитета на регионите. Тя не трябва да надвишава 350. Освен това, в Договора се предвижда, че членовете на Комитета на регионите трябва да имат изборен мандат в регионални или местни власти или да са политически отговорни пред избираемо събрание. Мандатът на всеки член на Комитета автоматично се прекратява, ако загуби поста си в регионалната или местна власт.
Основната функция на Комитета на регионите, уредена в Договора от Маастрихт, е да съдейства при прилагането на политиките на ЕС и да отчита регионалните интереси и потенциалните възможности на регионите да допринасят за осъществяване на европейската интеграция.
Комитетът на регионите е съставен от следните комисии:
-
Комисия по регионалната политика, структурните фондове, икономическото и социално сближаване, трансграничното и междурегионалното сътрудничество;
-
Комисия по селското стопанство, земеделското развитие и риболова;
-
Комисия по трансевропейските мрежи, транспорта и информационното общество;
-
Комисия по селищното планиране, градските въпроси, енергетиката и опазване на околната среда;
-
Комисия по социалната политика, здравеопазването, защита на потребителите, изследванията и туризма;
-
Комисия по заетостта, икономическата политика, единния пазар, индустрията, малките и средни предприятия;
-
Комисия по образованието, професионалното обучение, културата, младежта, спорта и правата на гражданите.
Към Комитета на регионите функционира и специално звено за проучвания, което изследва въпроси на регионалната политика и интеграцията в Европейския съюз и публикува задълбочени проучвания относно развитието на европейската интеграция от регионална и местна гледна точка.
Демократизация, децентрализация, субсидиарност и подобряване на ефективността
По отношение на регионалните и местни власти, основните насоки и цели в бъдещото развитие на ЕС и разширяването към ЦИЕ са демократизацията, децентрализацията, субсидиарността и подобряване на ефективността.
-
Демократизация и децентрализация
Укрепването на местните власти допринася за демократизацията в Европа, а децентрализацията на вземането на решения от централната власт към регионалните и местни власти улеснява участието и влиянието на гражданите. Местното самоуправление допринася и за упражняването на демократичен контрол, тъй като местните въпроси се обсъждат в местните и регионални съвети.
Децентрализираната система осигурява по-голямо благоденствие на гражданите чрез осигуряване на възможно най-добро адаптиране към местните нужди. Като последствие от това се появяват различия между местните и регионални власти в рамките и стандартите, определени по закон. Тези разлики отразяват разнообразието от нужди на местните общности и способността на регионалните и общински съвети да определят приоритетите въз основа на местните условия.
От административна гледна точка децентрализираната система на управление има важна координираща функция за осъществяване на връзка между централната власт и гражданите. Освен това децентрализирането при вземането на решения от централната власт към по-ниските нива на управление е по-малко бюрократично.
Все повечето страни-членки считат, че местните и споделени данъци са важен източник на приходи за регионалните и местни власти. Тези данъци подобряват икономическата отчетност и спомагат за осъществяването на по-добър бюджетен контрол, тъй като решенията за нивото на изразходвани средства на регионално и местно равнище оказват влияние върху размера на данъците в местните общности.
В Европейската харта за местно самоуправление (1985 г.) се набляга върху редица значими елементи, които съставляват основата на децентрализираните обществени задачи и финансиране:
-
Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население (член 3/1).
-
Обществените задължения трябва по принцип да се изпълняват, при възможност, от тези власти, които са най-близо до гражданите. Предоставянето на някакво задължение на друга власт трябва да отчита обхвата и естеството на задачата и изискванията за ефикасност и икономичност (член 4/3).
-
Местните власти имат право, в рамките на националната икономическа политика, на достатъчно собствени средства, с които да разполагат свободно при изпълняването на компетенциите си (член 9/1).
Децентрализацията означава предоставянето на регионалните и местни власти възможността да упражняват своята власт в областите, които са им делегирани правомощия, без да се осъществява подробен надзор от централната власт. Освен това, чрез децентрализация трябва да се даде възможност на регионалните и местни власти да се разпореждат свободно с финансовите си ресурси като постоянно се увеличи броят на финансовите ресурси, определяни на местно равнище.
Местните и регионални власти трябва да имат силна позиция в публичната администрация, тъй като те се занимават с разрешаването на различни въпроси и интереси, между които и участието на гражданите в демократичния процес. Това също се отнася и до осигуряване на оптималното взаимодействие между обществения интерес и местните нужди, което е най-добрият механизъм за прозрачност на процеса на вземане на решения.
Маастрихтският договор определя субсидиарността като основен принцип в процеса на европейска интеграция. Протоколът за субсидиарност и пропорционалност към Амстердамския договор отново потвърждава този принцип в член 5: “В областите, които не влизат в изключителните й компетенции, Общността ще предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарност само ако целите на предложените действия не могат да бъдат задоволително изпълнени от страните-членки и затова по силата на мащаба и резултата от предложеното действие трябва да бъдат осъществени от Общността”.
В своето мнение за “Развитие на култура на субсидиарност” Комитетът на регионите счита, че политическите реформи в Европа трябва да бъдат направлявани от принципа на субсидиарност “в смисъл на близост, с вземане на решенията колкото се може на по-ниско ниво и по този начин се гарантира, че изпълняваните задачи имат максимален ефект.” Съветът на регионите определя субсидиарността за “основен законов принцип… според който решенията се вземат на институционалното и оперативно ниво, най-близо до гражданите.” Държавите-членки се призовават да декларират, че “са готови да гарантират на местните и регионални власти пълното приложение на принципа на субсидиарност” и да “се стремят да прилагат този принцип в националните си законодателства… като основна насока при разпределението на правомощия.”
-
Подобряване на ефективността
Подобрената ефективност при изпълнение на дейностите на ЕС все повече зависи от способността на местните и регионални власти да прилагат решенията и законодателството на Общността. Това от своя страна е свързано с административните и финансови възможности на регионално и местно ниво. Една от основните ползи от вземането на решения по-близо до гражданите е по-голямата отчетност и отговорност, които водят до по-ефективно използване на обществените ресурси. Може да се очаква, че намаляването на централния контрол и осигуряване на по-голяма степен финансова независимост на регионалните и местни власти ще подобри ефективността им.
Сподели с приятели: |